Решение № 10925 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2021 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ-Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт А. Спасова, срещу решение 801 от 19.04.2021 г. постановено по адм. д. 1398/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение Ц2153-15-30 от 29.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдено с него разпореждане [ЕГН] на длъжностното лице по чл. 98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение и е върната преписката на органа - ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив за ново разглеждане по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-6059/26.11.2019 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, подадено от Ц. Киров Киров, при спазване на дадените с обжалваното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ц. Киров Киров чрез процесуален представител адв. Н. Калчев излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Киров Киров срещу решение Ц2153-15-30 от 29.05.2020 г. на Директор ТП на НОИ Пловдив. Съдът е разгледал жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че със заявление вх. 2113-15-6059/26.11.2019 г. Ц. Киров е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл.69б КСО, към което са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Органите на пенсионното осигуряване са зачели осигурителен стаж, както следва: - осигурителен стаж от първа категория труд 00 години 03 месеца и 12 дни, положен при осигурител КЦМ - Пловдив за периода от 06.08.2019г. до 18.11.2019г. на длъжност пробовземач; - осигурителен стаж от трета категория труд - 33 години 03 месеца и 14 дни; - на основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 33 години 09 месеца и 04 дни; - руски осигурителен стаж 05 години 05 месеца и 18 дни. Констатирано е, че със заявлението е представен обр. УП-16 42/25.02. 2009 г. за платено образование в периода от 01.09.1980 г. до 18.02.1986 г. Посоченият осигурителен стаж не е зачетен като български, тъй като с формуляр БГ-РФ 3 изх.411171/7 от 24.07.2019 г. е потвърден руски стаж за периода на обучение от 01.09.1980 г. до 18.02.1986г. с продължителност 05 години 05 месеца и 18 дни. Осигурителният стаж за периода от 15.05.1986 г. до 29.02.1996 г., положен в АВИОНАМСАД Пловдив е зачетен като такъв от трета категория труд, тъй като заеманите от лицето длъжности е прието, че не попадат в обхвата на т. 66б от ПКТП/отм./. Стажът е зачетен по представена трудова книжка 3024/ 15.05.1986 г. за периода от 15.05.1986 г. до 31.12.1992 г. на длъжност технолог /контрольор и по Обр. УП-3 Р250-1277/19.12.2019г. за периодите от 01.01.1992г. до 15.04.1992 г. на длъжност технолог и от 15.04.1992г. до 29.02.1996г. на длъжност контрольор производствени операции. Констатирано е от Ръководител ПО, че в трудовата книжка по представения обр. УП-3 Р250-1277/19.12.2019г., издаден от АВИОНАМСАД, за период от 01.01.1992г. до 14.04.1992г. на длъжност технолог и от 15.04.1992г. до 28.02.1996г. на длъжност контрольор производствени операции, осигурителят е предложил този стаж да се зачете като такъв от трета категория. Мотивирано е, че данните за заеманата длъжност и периоди на полагане на стажа се потвърждават от приложените към заявлението за пенсия заповеди за назначаване и преназначаване. Прието е, че в допълнително споразумение към трудов договор 2031/14.10.1993 г. и в Заповед 1083 от 13.10.1993 г. е вписан шифър на заеманата длъжност по ЕЩТ 10000 01064, който отговаря на контрольор по качеството, независимо от отрасъла, в който е положен трудът. Констатирано е също, че шифърът по ЕЩТ, отговарящ на длъжност монтьор, ел.монтьор за преценка дали стажът е положен при условията на т.66б от ПКТП/отм./, е различен от вписания в приложените заповеди. При това положение с разпореждане [ЕГН] на лицето е отказано отпускане на ЛПОСВ като е прието, че за Ц. Киров не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория, тъй като към датата на заявлението 26.11.2019 г. същият има 03 месеца и 12 дни стаж, положен при условията на първа категория труд. При обжалването пред ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Изложени са и мотиви, че съгласно обяснителна записка, намираща се на съхранение в архива на осигурителя паспорт на завод МРЗ Георги Димитров с инвентарен номер 264 Основното производство в завода е ремонт на самолети и двигатели, като ремонтът на самолети се извършва от основен цех/Цех А/, организиран на територията на с.Граф Игнатиево и втори основен цех/Цех Б/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Ремонтен участък Б-1 извършва разглобяване на двигателите, дефектация и ремонт. Отделните агрегати /изделия/ от горивната, маслената и електросистеми подава за ремонт на участък Б-2. Участъкът подава отремонтираните детайли в участък Б-3 за общо сглобяване. Получава от участък Б-3 двигатели след сдатъчно изпитание за контролно разглобяване и контролен ремонт. Участъкът предава детайли за възстановяване в участък ЗП, след което получава обратно.. Отделно от това, съгласно Удостоверение 2708/ 06.01.2020г., издадено от Дирекция ДВИА гр.Велико Търново за периода от 1986г. до 1991г. е посочено, че лицето е заемало длъжност технолог в Цех А2 ОПРС/Обособено производство ремонт на самолети/ и не е открита информация относно категорията труд. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган като е изложил мотиви, че трудът на Ц. Киров е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение и е отпускан допълнителен по-дълъг платен годишен отпуск, в каквато насока са както заключението на вещото лице, така и свидетелските показания, изслушани пред първата инстанция, както и допълнително споразумение към трудов договор 2031/14.10.1993г., в който изрично е уговорен допълнителен платен отпуск по чл.156 КТ. Поради естеството на вредните, но секретни/свързани с отбраната на Република България/ условия на труда, които са били налице в случая за трудовата функция технолог и контрольор на производствени операции на радиоелектронно оборудване от системата на МНО, трудът на лицето през спорните периоди следва да бъде зачетен от първа категория. Решението е правилно. Решението на Административен съд Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция не споделя изложените от страна на жалбоподателя възражения досежно приложението на чл.104, ал.10 КСО. Съгласно посочената разпоредба, за установяване условията на труд не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства от осигурителя, които не са в пълнота и се налага събиране и на гласни доказателства. Съдът намира, че цитираната разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е и налице изключението по чл.104, ал.10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. Съобразявайки основните принципи за законност, истинност, служебно начало и т.н. в процеса, съгласно чл.4-чл.5, чл.7-чл.9 АПК, вр. чл. 5, чл.7, чл.9-чл.10 ГПК, приложимост следва да намери и чл.165, ал.1 АПК, регламентиращ, че в случаите, при които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде установено, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Твърдяното от касатора е в противоречие с основната законодателна цел на осигуряването, с оглед зачитането на действителния характер и категория положен труд при преценка на основанията на придобиване на право на пенсия и при определянето на размера й. Така въз основа на неоспорените писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през оспорения период , с оглед заеманата длъжност / технолог, контрольор/ в МРЗ Г. Димитров и АВИОНАМС АД , характера и естеството на работа ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от Ц. Киров труд се явява първа категория труд, при условията на т.53б, т.6л и т.67 ал.1 ПКТП отм. Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението на АС-Пловдив кореспондира с практиката на ВАС относно аналогични случаи при същия осигурител/ в този смисъл решение 13575/17г. по адм.д. 8048/16г., решение 14784/17г. по адм.д. 11001/16г., решение 4591/20г. по адм.д. 14408/19г./. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски би било основателно, ако е доказано. Страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, а от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се доказва действително заплатено адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, в договора не е посочен видът и начинът на плащане, поради което не може да се установи категорично надлежно извършено заплащане за адвокатско възнаграждение съгласно ТР 6/2012 г. на ВКС, ОСГК от 06.11.2013г., поради което претендираните разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: При обжалването пред ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Изложени са и мотиви, че съгласно обяснителна записка, намираща се на съхранение в архива на осигурителя паспорт на завод МРЗ Георги Димитров с инвентарен номер 264 Основното производство в завода е ремонт на самолети и двигатели, като ремонтът на самолети се извършва от основен цех/Цех А/, организиран на територията на с.Граф Игнатиево и втори основен цех/Цех Б/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Ремонтен участък Б-1 извършва разглобяване на двигателите, дефектация и ремонт. Отделните агрегати /изделия/ от горивната, маслената и електросистеми подава за ремонт на участък Б-2. Участъкът подава отремонтираните детайли в участък Б-3 за общо сглобяване. Получава от участък Б-3 двигатели след сдатъчно изпитание за контролно разглобяване и контролен ремонт. Участъкът предава детайли за възстановяване в участък ЗП, след което получава обратно.. Отделно от това, съгласно Удостоверение 2708/ 06.01.2020г., издадено от Дирекция ДВИА гр.Велико Търново за периода от 1986г. до 1991г. е посочено, че лицето е заемало длъжност технолог в Цех А2 ОПРС/Обособено производство ремонт на самолети/ и не е открита информация относно категорията труд. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган като е изложил мотиви, че трудът на Ц. Киров е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение и е отпускан допълнителен по-дълъг платен годишен отпуск, в каквато насока са както заключението на вещото лице, така и свидетелските показания, изслушани пред първата инстанция, както и допълнително споразумение към трудов договор 2031/14.10.1993г., в който изрично е уговорен допълнителен платен отпуск по чл.156 КТ. Поради естеството на вредните, но секретни/свързани с отбраната на Република България/ условия на труда, които са били налице в случая за трудовата функция технолог и контрольор на производствени операции на радиоелектронно оборудване от системата на МНО, трудът на лицето през спорните периоди следва да бъде зачетен от първа категория. Решението е правилно. Решението на Административен съд Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция не споделя изложените от страна на жалбоподателя възражения досежно приложението на чл.104, ал.10 КСО. Съгласно посочената разпоредба, за установяване условията на труд не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства от осигурителя, които не са в пълнота и се налага събиране и на гласни доказателства. Съдът намира, че цитираната разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е и налице изключението по чл.104, ал.10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. Съобразявайки основните принципи за законност, истинност, служебно начало и т.н. в процеса, съгласно чл.4-чл.5, чл.7-чл.9 АПК, вр. чл. 5, чл.7, чл.9-чл.10 ГПК, приложимост следва да намери и чл.165, ал.1 АПК, регламентиращ, че в случаите, при които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде установено, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Твърдяното от касатора е в противоречие с основната законодателна цел на осигуряването, с оглед зачитането на действителния характер и категория положен труд при преценка на основанията на придобиване на право на пенсия и при определянето на размера й. Така въз основа на неоспорените писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през оспорения период , с оглед заеманата длъжност / технолог, контрольор/ в МРЗ Г. Димитров и АВИОНАМС АД , характера и естеството на работа ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от Ц. Киров труд се явява първа категория труд, при условията на т.53б, т.6л и т.67 ал.1 ПКТП отм. Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението на АС-Пловдив кореспондира с практиката на ВАС относно аналогични случаи при същия осигурител/ в този смисъл решение 13575/17г. по адм.д. 8048/16г., решение 14784/17г. по адм.д. 11001/16г., решение 4591/20г. по адм.д. 14408/19г./. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски би било основателно, ако е доказано. Страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, а от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се доказва действително заплатено адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, в договора не е посочен видът и начинът на плащане, поради което не може да се установи категорично надлежно извършено заплащане за адвокатско възнаграждение съгласно ТР 6/2012 г. на ВКС, ОСГК от 06.11.2013г., поради което претендираните разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение