Решение № 756 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2009 г.

Решение № 756 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Станка Стоянова Кръстева от гр. София, подадена срещу решение № 1220 от 23.12.2008 г., постановено по адм. дело № 5510 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по иск за обезщетение за вреди от ищцата Станка Кръстева срещу Националната агенция за приходите (НАП) за присъждане на имуществени вреди в размер на 19 984, 02 лв. и мораторни лихви в размер на 5010, 47 лв., причинени от отменен незаконосъобразен акт на административния орган - данъчен ревизионен акт (ДРА) № 545 от 5.09.2003 г. на Териториалната данъчна дирекция (ТДД) - гр. София, е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените от страните доказателства се установява, че производството пред административния съд е образувано по иск на Станка Кръстева за обезщетение за имуществени вреди и мораторна лихва, претърпени (причинени) от незаконосъобразен ДРА № 545 от 5.09.2003 г., издаден от екип на ДП "Младост" при ТДД - гр. София, отменен с влязло в сила решение от 5.12.2005 г., постановено по адм. дело № 1324 от 2004 г. по описа на Софийския градски съд. Със съдебното решение е определен и дължим данък за възстановяване в размер на 17 917 лв. (надвзета сума за облагаем доход за 1997 г.), от която сума на основание акт за възстановяване и прихващане е прихваната сумата 1382, 07 лв. и останалата сума за възстановяване в размер на 16 535, 85 лв. е преведена по банкова сметка на ищцата на 29.03.2006 г. Ищцата е поддържала, че в резултат на отменения като незаконосъобразен данъчен ревизионен акт за нея са настъпили имуществени вреди в размер на лихвата върху неправилно събраната от данъчната администрация сума в размер на 17 917, 92 лв., с която е увредена за времето от събирането на сумата до възстановяването й, или за периода от 9.01.1998 до 27.10.2003 г. имуществените вреди представляват лихва върху посочената сума в размер на 14 973, 55 лв., лихва върху сумата от 16 535, 85 лв. за времето от 28.10.2003 до 29.03.2006 г. в размер на 5010, 47 лв., както и мораторна лихва за забава върху сумата от 19 984, 02 лв. от 29.12.2005 г. до момента на завеждането на исковата молба в размер на 5034, 69 лв., които вреди следва да се преценяват и като пропуснати ползи за сумата, която е неправомерно надвзет данък. Претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди представлява лихви за надвзет ДОД през 1997 г., като процесуалният представител на НАП се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 129 от ДОПК и е изразил становище за неприложимост на ЗОДОВ за конкретния иск. С решението си административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция, като в мотивите си е развил съображения, че само наличието на незаконосъобразен данъчен акт, въз основа на който неправомерно за определен период от време е бил надвзет данък, не е достатъчно основание, за да се приеме, че са нанесени имуществени вреди на адресата на акта, които следва да бъдат присъдени по реда на ЗОДОВ. Правният извод на съда, че предявеният иск за обезщетение за вреди, представляващи лихви върху суми, неправилно събрани и внесени за данъци по отменен данъчен ревизионен акт, не следва да бъде уважен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обоснован и е установен въз основа на фактите, събрани в административното производство. За конкретния иск не е установен административен деликт - административно увреждане, и имуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, извършено с незаконосъобразен административен акт, както законосъобразно е приел съдът. Законосъобразно съдът е приел за установено, че за предявения иск на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ този закон е неприложим, защото в специален закон е предвиден специален начин на обезщетяване. В специален закон - Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е предвиден специален начин на обезщетяване - процедурата по чл. 129 ДОПК за възстановяване на недължимо внесени или събрани суми, които при определени случаи се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите - приложим процесуален ред, който административният съд е обсъдил в мотивите на съдебното решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,