Решение № 5722 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2010 г.
ВАСV отделение26.04.2011 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
Отхвърля като неоснователна жалбата на Галина Кръстева Шиперкова от гр. Враца, против Заповед на министъра на земеделието и храните № РД-44-423/11.06.2010 г. Осъжда Галина Кръстева Шиперкова от гр. Враца, ул. Вардар № 6, ап. 1, с ЕГН **********, да заплати на Министерството на земеделието и храните 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 5722 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Галина Кръстева Шиперкова от гр. Враца, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-44-423/11.06.2010 г.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и във връзка с издаден Устройствен правилник (УП) на Областните дирекции "Земеделие" (ОДЗ, обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г.; изменен бр. 9 от 2010 г.) и утвърдено Длъжностно разписание (ДР) на ОДЗ, Враца, в сила от 5.02.2010 г., е прекратено служебното правоотношение на Шиперкова.
Недоволна от заповедта, Шиперкова я обжалва. Излага доводи за незаконосъобразността и поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването и. Моли за отмяната й. С жалбата е направено искане за присъждане на дължимото обезщетение поради неправилно прекратяване на служебното `и правоотношение, което с изрично изявление на процесуалния представител, направено в съд. заседание на 13.04.2011 г., е оттеглено.
Ответникът - министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е заемала длъжността "младши експерт" с ранг IV младши в Общинска служба по земеделие, гр. Мездра, към Областна дирекция "Земеделие", гр. Враца, съгласно ДР на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), в сила от 13.01.2009 г.. Видно от последното (л. 48 и сл.), в Общинска служба по земеделие, Мездра е имало общо 7 служители, от които 1 началник, 1 зам. началник, 4 младши експерти и 1 главен специалист.
С ПМС № 265/10.11.2009 г. за приемане на УП на МЗХ и създаване на Областни дирекции "Земеделие" (ОДЗ, обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от министъра, въз основа на делегираните му по силата на чл. 2, ал. 2 от това ПМС правомощия, УП на ОДЗ (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г.) е направена реформа в структурата на органите по поземлена собственост. Основа на тази реформа е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена - Областни дирекции "Земеделие", към Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ, в органи по поземлената собственост, а общинските служби по земеделие - от органи на МЗХ в териториални звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" към всяка областна дирекция.
Въз основа на УП на ОДЗ, в сила от 26.01.2010 г., директорът на ОДЗ, гр. Враца, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, е утвърдил ново ДР, в сила от 5.02.2010 г.. Според новото ДР в Общинска служба по земеделие (ОбщСЗ), гр. Мездра, общата бройка служители е намалена на 5, от които 1 началник, 1 зам. началник, 2 младши експерти и 1 главен специалист.
При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, овластен от съответните нормативните актове да я издаде. От § 1 (отменен с ДВ, бр. 73/17.09.2010 г., но в сила към момента на издаване на процесната МЗ) на ДР на УП на ОДЗ и от чл. 33, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 62/10.08.2010 г.) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е видно, че правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в ОбщСЗ остават вменени изцяло на министъра, като упълномощаването по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ е изключено. След извършените промени в ЗСПЗЗ и УП на ОДЗ, тези правомощия вече се упражняват от директора на съответната ОДЗ, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от УП.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че обжалваната МЗ не била мотивирана, поради непосочване на фактическите основания за издаването и. Заповедта е издадена поради "съкращаване на длъжността" и това е изрично посочено в нея. Въпреки, че тази фактическа обосновка е кратка, тя показва и съдържа в себе си изцяло основанието за издаването и.
Неоснователен е и доводът, че в ОбщСЗ, Мездра няма фактическо съкращаване на длъжността, заемана от Шиперкова. Последната твърди, че длъжността не била премахната като нормативно определена позиция и не била заличена като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Съществен елемент от компетентността на административния орган, е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на УП на ОДЗ, гр. Враца и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. В конкретния случай съкращаването на длъжността "младши експерт" е безспорно. Освен, че общата бройка служители в ОбщСЗ, Мездра е намалена от 7 на 5, заемащите длъжност "младши експерт" също са намалени - от 4 на 2. ВАС се е произнасял многократно, че съкращаване на длъжност е налице освен в случаите, когато тя не фигурира вече като наименование и система от функции, задължения и изисквания в ДР на дадена администрация, но и когато бройката служители, които я изпълняват, бива намален. В случая е налице втората хипотези - "младши експертите" в ОбщСЗ, гр. Мездра, са намалени от 4 на 2.
Доводите на Шиперкова за неправилен подбор от страна на министъра, на оставащите на работа държавни служители, заемащи длъжност "младши експерт" са неотносими към спора. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на волеизявлението му в случая, е изразено чрез съгласуваното с министъра ДР на ОДЗ, гр. Враца, в сила от 5.02.2010 г., въз основа на което е прекратено и служебното правоотношение на жалбоподателката. Релевантното обстоятелство за правилното решаване на спора, е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съществено обстоятелство е и бройката длъжности "младши експерт", съгласно ДР на администрацията. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението и ако е имало повече от един служител, заемали една и съща длъжност, как точно е избран съкратения такъв. Съкращението е налице видно от новото ДР а извършеното такова на Шиперкова е по законоустановения ред, от компетентния орган и при наличие на законово основание, поради което е и законосъобразно.
От изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Административният акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.
При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от жалбоподателя) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2