Решение № 11917 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 105/2015 г.

Решение № 11917 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 105/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. В. Търново срещу решение № 468/19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 321/2014 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което по жалба на О. Д. П. от гр. Т. е отменен РА № 111302333/09.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 148/31.03.2014 г. на същия директор в частта за задължителни осигурителни вноски за 2010 г. - ДОО и ЗО в общ размер от 4 550,40 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че нормата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна, а не материалноправна, както неправилно бил приел първоинстанционния съд. В тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. Иска отмяна на решението в обжалваната част за задължителните осигурителни вноски за 2010 г. и отхвърляне жалбата на О. П. срещу ревизионния акт в посочената част. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба О. Д. П. от гр. Т. чрез адв. Т. я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт в частта за определените на О. П. задължителни осигурителни вноски - ДОО и ЗОО в общ размер от 4 550,40 лв. за 2010 г. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди, преди влизането й в сила, считано от 15.02.2011 г. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената на О. П. ревизия по особения ред за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Въпросът за установяване на ЗОВ в ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Законосъобразни са изводите на съда за характера на правната норма на чл. 124а ДОПК, която е с материалноправен, а не с процесуален характер. Тази разпоредба макар да препраща към процесуални правила определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, но не може да се прилага с обратно действие към 2010 г., както е в процесния случай, тъй като нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част не страда от сочените пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В депозирания по делото писмен отговор от адв. Т. се съдържа и претенция за присъждане на разноските за касационната инстанция с уточнение, че доказателства за това ще бъдат представени в съдебно заседание. Такива доказателства не се ангажирани, в съденото заседание тази страна не е представлявана от адвокат, поради което и разноски не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение