Решение № 2543 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2017 г.

Решение № 2543 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. И. Р. от гр. Я. против решение № 72 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 73 по описа за 2017 г. на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-28-4/07.03.2017 г. на Директора на ТД на НОИ- гр. Я.. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 4 от НПОС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Я., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Я. е решение № 1040-28-4 от 07.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я. и потвърденото разпореждане № 2107-28-97-2 от 30.12.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Я., с което на Т. И. Р. от гр. Я. е отказано възстановяване на наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 19.12.2015 г. до 14.09.2016 г., докато е бил стажант - юрист в Софийски градски съд. Стажът, полаган след дипломиране във висше учебно заведение, е изключен изрично от срока на обучение с последното изменение на специалната законова разпоредба на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). В наложилата се безпротиворечива съдебна практика по прилагането на чл. 82, ал. 1 от КСО в редакцията, действала до 31.12.2016 г. (ДВ, бр. 107 от 2014 г.), е възприето тълкуване, че времето на задължителния стаж по глава четиринадесета от ЗСВ се включва в срока на обучението за упражняване на юридическа професия. През времето на стажа децата, завършили висше юридическо образование, продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и имат право на наследствена пенсия на това основание. Съгласно текста на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила през периода 19.12.2015 г. - 14.09.2016 г., децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18- годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която изключва полагащите стаж след дипломиране от кръга на учащите лица, не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон от по- висок ранг. Приложимата разпоредба на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) предвижда, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6- месечен стаж като стажант - юристи и полагане на изпит. Лицата, които са се дипломирали по специалността "Право" в акредитирано висше учебно заведение, но не са положили изпит в министерството на правосъдието след шестмесечен стаж, не са правоспособни да упражняват юридическа професия. На основание чл. 297, ал. 2 от ЗСВ по време на стажа стажант- юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Обучението на юристите приключва с успешното полагане на изпит за придобиване на правоспособност пред министерството на правосъдието, с оглед на което времето на стажа следва да бъде включено в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО - редакция, ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила до 31.12.2016 г. Оспорените административни актове не са съобразени с гореизложеното тълкуване в съдебната практика по прилагането на материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. На основание чл. 120, ал. 1 от КСО делата за пенсии за освободени от държавни такси, поради което недължимо направените разноски в размер на 15 лв. не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,