Решение № 14159 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15252/2018 г.

Решение № 14159 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15252/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Марински от [населено място] против решение № 386 от 02.11.2018 г. постановено по адм. дело № 481/2018 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалба му срещу Решение № 1130-06-388-2 от 06.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП НОИ Враца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради на нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ Враца в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил жалба на В. Марински срещу Решение № 1130-06-388-2 от 06.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалбата на Марински против Разпореждане № [ЕГН] от 01.07.2018 г., с което на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61 от 2015 г. / и ПМС № 106/22.06.2018 г. е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определен размер на пенсията 224, 56 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето е преизчислена на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61 от 2015 г. /. Съгласно този текст пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1, 5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Този процент се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО. Съгласно ЗБДОО за 2018 г. процентът е 1, 169 на сто. Съдът е приел, че изчисленията на органа издал разпореждането са правилни и в тази връзка е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. Оставил е без уважение и възраженията на В. Марински свързани с първоначалното отпускане на пенсията му, доходът, който е взет предвид при пенсионирането му, както и относно годините, ползвани за първоначалното отпускане на пенсията. Приел, че тези възражения не са относими към настоящия спор, тъй като съгласно § 52, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО органът има право да преизчисли вече отпусната пенсия, но не и да се произнася отново по едно вече влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия от 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Спорът, който е бил предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е относно преизчислението на пенсията на В. Марински на основание § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61 от 2015 г. /. Както бе посочено по-горе всички пенсии отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1, 5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. В тези случаи не се касае до отпускане на нова пенсия, а до преизчисляване на вече отпусната пенсия. Всички възражения на касатора както тези наведени пред Административен съд Враца, така и тези наведени пред настоящата инстанция касаят първоначалното отпускане на пенсията. Тази пенсия обаче е отпусната с влязло в сила разпореждане още през 2008 г. като през годините същата е осъвременявана. Настоящото производство няма за цел отново да преразгледа въпроса с вече отпусната пенсия, а само да се преизчисли нейния размер съгласно нормата на § 53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61 от 2015 г. /. Както правилно е постановил първоинстанционният съд размерът е правилно определен. В тази връзка настоящия състав на ВАС намира решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Като такава същата следва да се отхвърли и решението да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,