Решение № 1223 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 482/2007 г.

Решение № 1223 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 482/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на В. Ж. Т. срещу решение № 317 от 17.10.2006 г. по гр. д. № 479/2006 г. на С. окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата К. Г. К., чрез пълномощника му адв. П. Д., моли решението да бъде оставено в сила по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана п същество е основателна. С обжалваното решение С. окръжен съд след отмяна на решението от 14.02.2005 г. по гр. д. № 914/2003 г. на С. районен съд за допускане делбата на дворно място от 476 кв. м. в с. Б., обл. Стара Загора, представляващо УПИ * от кв. 45 по плана на селото, заедно с построената в него триетажна вилна сграда и стопански постройки, е отхвърлил иска за делба на този имот, предявен от В. Ж. Т. срещу К. Г. К. и е присъдил на последния 621 лв. разноски. Въззивният съд е приел, че както закупуването на дворното място, така и построяването на вилната сграда е извършено с извънсемейни средства, собствени на родителите на К. К., поради което е налице пълна трансформация на лични средства съгласно чл. 21, ал. 1 СК и не са налице предпоставките за допускането му до делба. Решението е неправилно. За да се признае, че придобитата по време на брака недвижима вещ е изключителна собственост на единия от бившите съпрузи в резултат на преобразуване на лични средства, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК изисква да са вложени лични средства по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК от претендиращия бивш съпруг към момента на придобиване на правото на собственост на вещта. В случая е установено, че по време на брака между страните по делото с нот. акт № 64/1987 г. Пеньо П. е продал на К. К. 1/2 ид. ч. и на С. Г. и Г. Г. 1/2 ид. ч. от дворно място от 907 кв. м., представляващо парцел **** в кв. 45 по плана на с. Б., заедно с едноетажната еднофамилна жилищна сграда в него, за сумата 5502 лв., която купувачите са изплатили съобразно квотата им на продавача. Със съдебна спогодба от 10.08.1988 г. по гр. д. № 1664/1988 г. на С. районен съд, сключена между Г и К. и В. К., първите двама са получили в реален дял незастроено дворно място от 393 кв. м. в с. Б., представляващо парцел **** от кв. 45 на стойност 1095 лв., а К. и В. К. са получили в реален дял дворно място от 476 кв. м. в с. Б., парцел **** от кв. 45, заедно с паянтова жилищна сграда, на стойност 3428 лв., като за уравнение на дяловете последните са заплатили 1000 лв. Самият факт, че В. К. е включена в тази делба заедно с К. К. като съсобственици без към този момент да е оспорил правата й като съпруга-съсобственик, означава признание на К. К., че са вложени общи средства и тя също има права съобразно чл. 19, ал. 1 СК. Относно сумите дадени от С. К. за плащане цената по продажбата с посочения по-горе нот. акт и за уравнение на дяловете по спогодбата следва да се приеме, че са дадени в полза и на двамата съпрузи за нуждите на семейството. Няма категорични доказателства за намерение да бъде надарен само К. К. Освен това посочването на едно лице като приобретател по договор /в случая съдебната спогодба/ с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС изключва възможността правата на това лице да бъдат отречени впоследствие поради факта, че цената е платена само със средства на единия приобретател или от трето лице, ако това не е изрично посочено. По отношение собствеността на вилната сграда изводът на въззивния съд също е неправилен. В резултат на извършен според строителните книжа основен ремонт на жилищната сграда, която заедно с парцел **** са придобили по силата на съдебната спогодба страните-бивши съпрузи, е изградена съществуващата по настоящем триетажна вилна сграда. По силата на чл. 92 ЗС правото на собственост на сградата следва собствеността на терена. Така установената презумпция не е опровергана. Не е установено също така съществуващата еднофамилна сграда да е станала двуфамилна към настоящия момент. От заключението на вещото лице е установено, че същата може да бъде считана като двуфамилна едва след окончателното й завършване, който факт към момента не се е осъществил. Освен това и закупуването на материалите в периода 1987-1992 г. със средства от родителите на К. К. не може да се счита като дарение само на него. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго от ВКС, с което да се допусне делбата на УПИ * от кв. 45 по плана на с. Б., заедно с построената в него вилна сграда и стопански постройки, между съсобствениците- бивши съпрузи страни по делото при равни квоти. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение