Решение № 5833 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 804/2022 г.

Решение № 5833 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 804/2022 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на СГКК-София, против Решение № 6214 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3637, по описа за 2021 г. на Административен съд София-град, 22-ри с-в, с което е отменена, по жалба на Столична община район "Триадица, заповед № 18-3005/16.03.2021 г. на Началника на СГКК-София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3, чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, с одобрено изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1007.1394, и нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с идентификатор 68134.1007.2734, с площ 1 788 кв. м. и начин на трайно ползване – за второстепенна улица, по РП на м. "Кръстова вада", съгласно скица-проект № 15-1188106/23.12.2020 г. и ПИ с идентификатор 68134.1007.2735, с площ 813 кв. м. – за второстепенна улица, без данни за собственост. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, претендира се отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба, с присъждане на ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Столична община р-н "Триадица", чрез юрк. Стойкова, оспорва жалбата, по съображенията, изложени в депозирания по нея писмен отговор. Ответните страни Х. Ч., Е. С. и А. С., чрез адв. Михайлова, поддържат касационната жалба, претендират отмяна на съдебния акт. Ответната страна - С. Н., се явява лично, моли съдът да приеме, че не е налице спор за материално право и да отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения. По повод твърдяните непълноти и грешки в решението е посочено, че заинтересованите страни са собственици на НИ с площ 2024 кв. м., представляващ реална част от ПИ с пл. № 1308, която попада в уличната регулация и в това си качество са заявили изменението. При нанасянето на имот с проектен идентификатор 68134.1007.2734 на скицата – проект, се засягат границите на имот с идентификатор 68134.1007.1394, и площта му, съобразно одобрената през 2016 г. КК, е 3 864 кв. м., а след изменението е 1 263 кв. м., т. е. се отнема от него площ от 2 601 кв. м. В случая ответникът, извън своята материална компетентност, се е произнесъл по въпроса в чий патримониум съществува вещното право на собственост, като е приел, че Столична община не е станала собственик на частите от имота, попадащи в улица /защото не е започнало производство по отчуждаване и планът за улична регулация не е приложен, след като не е изплатено обезщетение/. До такива изводи е допустимо да достигне единствено съда, в исково състезателно производство по чл. 108 ЗС или 124 ГПК между спорещи страни. Съществуването на такъв спор е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастъра, до разрешаването му по съдебен ред – по арг. от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. При тези изводи, съдът е приел незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установените релевантни по спора факти и обстоятелства, съдът е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Правилен е изводът в решението, че процесният отказ е издаден в съответствие с процесуалния закон и с приложимите материално-правни норми. Искането за изменение на КККР е по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, според която разпоредба КК и КР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Съгласно чл. 54, ал. 1, 2 и 4 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката, като едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Обосновано съдът е приел, че обсъжданият случай не касае непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР – несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизираната територия, спрямо действителното им състояние и, че ответната страна не е успяла да докаже твърденията си към момента на одобряването на КК. А след като по делото е безспорно, че несъответствие не е налице /границите на собствените на жалбоподателите пред АССГ имоти, отразяват тяхното действителното фактическо положение към 2016 г. /, действително не е осъществен фактическият състав на правното основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. е. не е налична непълнота или грешка. Спрямо твърденията на жалбоподателите, свързани с нарушени права на собственост и при изрично възражение на СО за засягане на имот – публична общинска собственост, правилна е преценката, че е налице спор за материално право, който следва да се реши по друг ред, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗКИР. В съответствие със закона, ВАС нееднократно е подчертавал, че проверката на източниците на източниците, удостоверяваща вещните права на страните, е извън компетентността на административния орган С исканото изменение се предлага промяна в границите и се намалява площта на имоти – улици, които представляват публична общинска собственост и за които не се съставят АОбС. А след като се отнема площ, то очевидно е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са изложените в решението изводи. Обстоятелството дали е приложена улична регулация и уредени ли са сметките по регулация за двата процесни имота, не касае производството по чл. 54, ал. 1, 2, и 4 ЗКИР. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право относно имотите, предмет на поисканото изменение, /а в случая е налице изрично възражение/, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред от общия съд, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,