Решение № 15668 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2011 г.

Решение № 15668 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Емил Цанков Петковски, представляван от адв. Топов, против решение № 206/11 г. по описа на Административен съд - Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник на РДНСК Южен централен район в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил оспорването на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-78/22.03.11 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен по смисъл на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "котелно помещение към жилищна сграда" в УПИ ХI-105, кв. 86 по плана на кв. Устово, гр. Смолян, изпълнен от оспорващия. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и на материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Касационният довод за неправилност на решението, обоснован с тезата за нищожност на обжалваната заповед като издадена от некомпетентен орган, е неоснователен. Независимо, че Заповед № РД-13-446/1.11.10 г. на началника на ДНСК - София, с която на издаващият орган са предоставени правомощията по чл. 225, ал. 1 ЗУТ не е била приложена по административната преписка като нейна част, процесната заповед не е нищожна. Заповедта за предоставяне на правомощия е посочена изрично с номер и дата и издаващ орган, а наличието й не е било спорно по делото. Като не я изискал служебно, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове извод за неправилност на постановеното по спора решение. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон, тъй като е установено, че извършеното от касатора представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ - котелното помещение представлява монолитна пристройка към жилищната сграда, изпълнена със зидария от бетонови блокчета и тухли и покривна стоманобетонова плоча, трайно променяща субстанцията на терена. Изграждането на тази пристройка при липсата на одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж я определя като незаконен строеж. Приложената на л. 32 молба не обосновава наличието на предпоставките по чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото. Разпоредбата дава възможност за отлагане на делото единствено в случай, че както пълномощникът, така и страната не могат да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят. Твърдение относно основателна причина за неявяване и на оспорващия, доказателствени искания и възражения по обжалвания акт молбата не съдържа. Ето защо, като не я е уважил и е дал ход делото, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следва решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,