Решение № 13374 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2019 г.

Решение № 13374 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- град Варна и на Община Варна против решение № 1693/20.09.2019 г., постановено по административно дело № 1305/2019 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменено извършеното от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна изменение на кадастралния регистър по отношение на недвижим имот с идентификатор 10135.2053.69 по заявление № АУ016317 ВН_036 ВН от 9.01.2019 г. на Община Варна. В касационната жалба на началника на СГКК-Варна се твърди, че изменението е извършено въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се разрешава със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор, касаещ правото на собственост и носителите на вещни права върху имота. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното решение и за отхвърляне на жалбата срещу изменението на кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.2053.69. В касационната жалба на Община Варна се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен направения от съда извод, че съдебното решение, въз основа на което е извършено изменението, не попада в обхвата на съдебните актове по смисъла на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Освен това сочи, че административният съд не е приел представени от Община Варна относими към спора писмени доказателства и не е допуснал такива относно владението на имота, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на жалбата против изменението на кадастралния регистър или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират разноските по делото. Ответниците С. Славов и И. Парушев, и двамата от [населено място], считат касационните жалби за неоснователни, а атакуваното решение- за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон, поради което молят за оставянето му в сила. Претендират присъждането на направените разноски. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срок и от лица, за които съдебния акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административното производство е започнало по заявление рег. № АУ016317 ВН_036 ВН, подадено от Община Варна, с което е поискано нанасянето на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2053.69, находящ се в [населено място], [район], [местност]. Заявителят е поискал С. Славов и И. Парушев да бъдат заличени като собственици на описания поземлен имот от кадастралния регистър въз основа на влязло в сила решение № 2918/18.07.2016 година, постановено по гр. д. № 16097/2015 година по описа на Районен съд – Варна, частично оставено в сила с решение № 922 от 29.06.2017 година, постановено по въззивно гр. д. № 1820/2016 година по описа на Окръжен съд – Варна, с които е прието за установено по отношение на С. Славов и И. Парушев, че Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2053.69 и е отхвърлен предявеният от Славов и Парушев установителен иск, че Община Варна не е собственик на недвижимия имот с идентификатор 10135.2053.69. Въз основа на заявлението началникът на Службата на геодезия, картография и кадастър – Варна е допуснал исканото изменение на кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на С. Славов и И. Парушев като собственици на недвижим имот с идентификатор 10135.2053.69. Административният съд е приел, че допуснатото изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Посочил е, че Славов и Парушев се легитимират като собственици на поземления имот с нотариален акт. Представеното съдебно решение е постановено по предявени от тях отрицателни установителни искове, но само по отношение на Държавата искът е уважен, а по отношение на Общината искът е отхвърлен. Приел е, че с това решение не е признато право на собственост на Община Варна върху процесния имот. Касационната инстанция намира, че този извод на съда е правилен и законосъобразен. Действително се установява, че Славов и Парушев се легитимират като собственици на процесния поземлен имот с нотариален акт № 39, рег. № 739, н. д. № 24/2015 г., вписан в Службата по вписванията-Варна на 12.02.2015 г. При наличието на този титул за собственост и при липсата на съдебно решение, с което изрично се отрича правото на собственост върху процесния имот по отношение на ответниците в настоящото производство, административният орган е следвало да откаже поисканото изменение на кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на ответниците. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от Община Варна съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства. Част от представените от касационния жалбоподател писмени доказателства не са приети, тъй като са били неотносими към спора. С представянето им Общината е целяла доказването на обстоятелството, че процесният имот се владее от нея, което обстоятелство действително е извън предмета на спора за законосъобразност на извършеното изменение в КРНИ. Ето защо касационната инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо, съобразено с материалния закон, а в рамките на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. Поради това следва да бъде оставено в сила. В тази връзка неоснователна се явява и претенцията на Община Варна за присъждане на разноски. Претенцията на ответниците за присъждане на разноски е основателна предвид изхода на спора. Извършването на такива се доказва само от И. Парушев- съобразно представените адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, той е заплатил на адв. Славов адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Разноските следва да се възложат солидарно на Общината и на СГКК съобразно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение