Решение № 124 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2016 г.

Решение № 124 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 6705/7.03.2016 г. на [фирма], представлявано от Управителя М. П., заявена от адв. Б. Х. -АК В. срещу Решение № 117 от 2.02.2016 г. по гр. възз. д. № 1465/2015 г. на ОС-Варна, с което е обезсилено Решение № 107 от 4.03.2015 г. по гр. д. № 16947/2010 г. на РС-Варна по иска на [фирма], М. Б. Б. и Г. Б. Б. по чл. 75 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за да бъде разгледан иск по чл. 76 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато, в рамката на довод за евентуална недопустимост, по процесуално-правния въпрос: допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено /финализирано/ със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези . Ответниците по касация: [фирма], М. Б. и Г. Б. чрез процесуалния представител адв. П. В. - АК В. оспорват доводите, релевирани с касационната жалба както по допустимостта, така и по основателността и. Претендират разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на въведените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, въззивният съд е обезсили решението на първата инстанция по уважения иск по чл. 75 ЗС и след като приема, че е сезиран с иск от [фирма] за връщане държането на 87 бр. оранжерии и съоръжения към тях, изградени в ПИ № 367 в землището на [населено място], м. "У. м.", като дружество чрез което собствениците -земеделски кооперации -съдружници в [фирма] осъществяват владението, което им е било отнето по насилствен начин, защита по чл. 76 ЗС е върнал делото за ново разглеждане. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение /състояние/. Хипотезите, при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя - да е налице нарушаване на това състояние, в т. ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение. Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на собственост, се отнасят помежду си като род към вид. Ето защо и допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. Проведено /финализирано/ със сила на пресъдено нещо решение по иск по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот и неговите последици за конкретно поисканата владелческата защита подлежи на анализ и преценка по съществото на спора само от г. т. на поведението на лицето -собственик и поведението на лицето несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на страните за нарушеното владение. При защита на владението със владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е установена със сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и тяхната допустимост по см. на чл. 130 ГПК. Исковете за защита на владението са съдебни средства за защита, те се предявяват и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди/ със силата на пресъдено нещо/ преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба се явява основателна, макар и не изцяло по съображенията развити в нея. За да обезсили решението на първата инстанция, с което е бил уважен иска на [фирма] по чл. 75 ЗС, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е разгледал незаявен иск, приел е че правната квалификация на иска е чл. 76 ЗС и е върнал делото за ново разглеждане. Правните мотиви на въззивния съд са, че ищецът- [фирма] търси защита на държането на вещите - 87 бр. полиетиленови оранжерии и съоръженията към тях, собственост на кооперациите- съдружници в търговското дружество, и че владението е отнето по насилствен начин. Тези изводи на въззивния съд са неправилни, не почиват нито на твърденията на страната, за да се даде правна квалификация на иска, различна от тази на която претенцията е разгледана от първостепенния съд, нито на закона. Законодателят е провел разликата между двата владелчески иска -по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта . Искът по чл. 75 ЗС е иск за защита на нарушено владение, а искът по чл. 76 ЗС -като иск за защита на отнето владение или държане. Нарушение по см. на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие/ на физическите лица, респ. ако е предприето от фирма /юридическо лице/ чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Няма спор, че с иска по чл. 75 ЗС не може да си търси защита държателят на недвижим имот - той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта . Погрешно и без фактическо или правно основание, въззивният съд е приел, че ищецът има качеството на държател на вещите. Дефиницията на закона, установена в чл. 68, ал. 2 ЗС сочи, че държателят е лицето, което упражнява фактическата власт по отношение на конкретна вещ или имот, не за себе си, а за други го. Търговското дружество изрично е посочило, че владението се упражнява от същото, като форма на обединение на посочените кооперативни организации. Без доказателства, че съществуват облигационни отношения, който изключват упражняване на фактическата власт от обединението за сметка на собствениците, въззивният съд е приел, че се касае до държане по см. на чл. 68, ал. 2 ЗС. Погрешно и без фактическо и правно основание е прието, че се касае до хипотеза на отнето владение по насилствен начин- чл. 76 ЗС. В исковата молба, както и уточнението и от 1.02.2011 г., единствено е посочено обстоятелството на "недопускане" до оранжериите на наемателите, с който търговското дружество има договор за наем и смущаване упражняването на фактическата власт. Липсата на мотиви в решението на въззивния съд, с които да обоснове тезата за "отнемане на владение по насилствен начин", не само съставлява съществено нарушение на чл. л 236, ал. 2 ГПК, но и опорочава съдебния акт поради необоснованост на правните изводи. Незаконосъобразен се явява съдебния акт на въззивния съд и от гл. т. на констатацията, че при непроменените фактически твърдения на страните и установените факти, давайки нова правна квалификация на иска като такъв по чл. 76 ЗС, въззивния съд не се произнасяне по същество, а обезсилва съдебното решение и връща делото за ново разглеждане. При "погрешна" правна квалификация/ доколкото се касае до такава/ в правомощията на въззивния съд е възможността, а и задължението когато се касае до императивна материално-правна норма, без промяна в твърденията, изложени по исковата молба и ангажираните доказателства, спорът да бъде разрешен по същество, тъй като в тези хипотези не се касае до разгледан незаявен иск. С оглед на констатираните пороци въззивното решение следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в рамките на правната квалификация на заявения иск по чл. 75 ЗС. При това разглеждане с въззивното решение, съдът следва да съобрази заявените конкретни основания за въззивно обжалване и в тази предметната рамка, да даде отговор на заявените доводи, дали се касае до нарушение на владението или същото е отнето правомерно, на оспорването относно характера на полиетиленовите оранжерии и съоръженията към тях като самостоятелни обекти на владелческа защита и другите доводи за процесуални нарушения, обосноваващи необоснованост на първоинстанционното решение. а ако все още се поддържа теза, че се касае до искова защита по чл. 76 ЗС, то следва да е налице произнасяне по същество, като бъдат съобразени с изложените общи мотиви на съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, 2 и 3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия