Решение № 9499 от 11.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 34 от 30.11.2022г., постановено по адм.д. 471/21г. Административен съд Русе, е отменил решение 32 204375/28.06.2021г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна, като е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя Астра биоплант ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.България 23, представлявано от управителя Д. Минчев, разноски по делото в размер на 3 378,80лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Митница Варна, към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител А. Димитрова старши юрисконсулт. В същата се правят оплаквания,че решението на Административен съд Русе е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение директор на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници. Претендира заплащане на разноски, в това чиисло юрисконсулстско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Астра биоплант ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.България 23, представлявано от управителя Д. Минчев, чрез пълномощника му адв. Г. Механджиева от АК-Русе взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Русе е отменил решение 32 204375/28.06.2021г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на основание чл.29, чл.48, чл.56 във вр. с чл.5,т.39, чл.77,пар.1, във вр. с чл.101,§1 във вр. с чл.10 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.54,ал.1 и чл.56, ч59,ал.2 ЗДДС и чл.59 АПК, е коригирана митническа декларация с 21BG002002043870R4/26.01.2021Г., както следва: - в Е.Д. 6/14 Код на стоката Код по комбинирана номенклатура да се чете 15180099; - в Е.Д. 6/15 Код на стоката код по ТАРИК да се чете 90, данните в поле Задължения за стока 1 да се четат по таблица, в това число общ изчислен размер на мита и ДДС 233 397,53лв. и са установени допълнителни задължения за мито в размер на 45 110,25лв. и за ДДС размер на 9 022,05лв. На стр.2 5 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт, в това число разменената кореспонденция между страните, резултатът от проведено изследване на взети проби от ЦМЛ /централна митническа лаборатория/, проведеното административно производство. В решението са описани и представените писмени доказателства относно компетентността на административния орган, издател на акта предвид настъпили промени в митническата администрация, представените писмени доказателства по самото дело, показанията на разпитания пред съда свидетел А. Пеев, много подробно заключението на назначената от съда комплексна икономико-техническа експертиза /стр.9 12 от решението/, факта на оспорване на същата от процесуалния представител на ответника. Съдът е изложил подробно и оплакванията на задълженото лице, както и защитната теза на процесуалния представител на ответника. След това стр.14 и сл. от решението, съдът е изложил своите мотиви относно законосъобразността на оспореното митническо решение /акт. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, решението съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Изграден е извод, че решението е издадено в противоречие на материалния закон. Мотивите в тази насока са изложени на стр.16 и сл. от съдебния акт, като предвид обема на същите, сведени за целите на настоящето изложение, биха могли да бъдат синтезирани до следното: 1. На първо място е определен основния спор между страните с кой код по КН следва да се класира/ определи внесения продукт UCO дали по код 1518 00 95, каквато теза поддържа жалбоподателя Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, каквато информация се съдържа във всички документи за произход на стоката или по код КН 1518 00 99 други, каквато теза поддържа административния орган, позовавайки се на заключението на ЦМЛ. 2. Направено е тълкуване на относими правни разпоредби относно описанието и кодирането на стоките, включени в Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и съответните Регламенти. На база на това тълкуване са изведени изводи относно начина на класиране на стоките, в това число и позоваване на практика на Съда на Европейския съюз. 3. Описани са /на стр.18 и 19/ много подробно писмените доказателства, които съпровождат процесната стока. 4. Възпроизведени са характеристиките , на които следва да отговаря определен продукт, за да бъде отнесен към съответния тарифен номер, така както са твърдяни от страните по делото. 5. Възпроизведени са констатациите на експертите / и на ЦМЛ и на експертизата по делото/ относно характеристиките, на които отговаря внесения продукт - стр.21. 6. Посочено е, че в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, което в процесния случай да установи, че в процесната стока липсват животински мазнини. Според съда това в случая не е изпълнено. Изводът в тази насока е обоснован със заключението по съдебната експертиза, че вземането на пробите от страна на ЦМЛ е компрометирано, в противоречие с установените за това стандарти. По тази причина съдът е приел, че доказателственото значение на съставения протокол за вземане на проби, в качеството му на официален документ, не следва да бъде зачитано, независимо, че е подписан от представител на дружеството без възражения. 6. Изложени са нарочни мотиви, защо при условията на ч.202 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът кредитира заключението на вещите лица от назначената в съдебното производство комплексна експертиза. На основание изложеното е изграден извод, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Решението на Административен съд гр.Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е направил неверни изводи относно характеристиките на внесения продукт и начина, по който следва да бъде тарифиран. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по спора, като изложил установените при административното производство факти и обстоятелства. Правилно е определен и спора между страните , концентриращ се върху тарифното класиране по КН на процесния продукт - "отработено масло за технически цели" по код 1518009590 или 15180099. В този аспект обосновано решаващият състав е съобразил, че митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). В този смисъл, решаващият състав правилно е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Несподелими са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал заключението по назначената комплексна кчетоводно-техническа експертиза. Той правилно е счел, че отговорите на вещото лице са компетентно, обективно и обосновано дадени, като в изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е обсъдил същите с другите доказателства по делото. Според експерта, пробата представлява негодни за консумация смеси или препарати от растителни и животински масла и мазнини и техните фракции, а не само от растителни масла и мазнини. Присъствието на животински мазнини се доказва категорично и недвусмислено от съдържанието на холестерол над определена стойност - над 7 % от общото стеролово съдържание, като в растителните масла основният стерол е бета-ситостеролът, докато холестеролът е в минимални количества. В най-висок процент около 7 % от стероловото съдържание, холестеролът се открива в палмовото масло. Заключението на вещото лице е, че в животинските мазнини холестеролът е преобладаващият стерол, поради което установяването му в пробата в количества над 7 % недвусмислено сочи на наличие на животинска мазнина в нея. Именно този обективен признак на отработеното масло обосновава извод за значително надвишаващо присъствие на животински мазнини във внесената стока, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 90 на КН. Противно на разбирането на касатора, вещото лица изрично разяснява, че макар при пържене на храна с животински произход основното движение да е в посока проникване на растителните масла в храната, то обективно протича, макар и в значително по-малка степен, и обратният процес от храната животинската мазнина преминава в олиото. Този отговор е обоснован с цитирана научна литература. Наред с това, според експертите, мастнокиселинният профил на пробата от стоката, използван от ЦМЛ като решаващ критерий за определяне на растителния произход на съдържащите се в нея масла, не може да служи за определяне на растителен или животински произход на съдържащите се в нея масла/мазнини, тъй като химичният състав на растителните и животинските масла и мазнини е приблизително еднакъв, а разликата се проявява единствено и само в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. В този аспект първоинстанцинният съд правилно е съобразил, че начинът на извършеното пробонабиране от стоката не съответства на приложимите стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, а взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Несъобразени с нормата на чл. 170, ал. 1 АПК са аргументите, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. Визираната норма еднозначно сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Останалите възражения в касационната жалба се препокриват с тези, релевирани и пред пръвоинстанционния съд, който систаматично и обстойно ги е обсъдил при постановяване на обжалваното решение. Изложените от него мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК не следва да бъдат преповтаряни, а да се препрати към тях. Следва да бъде посочено, че спорното решение е в съответствие с установената вече съдебна практика. В този смисъл между същите страни по аналогичен спор е решение 6088 от 08.06.2023г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. 9083/2022г. В подобен смисъл по сходен спор е и решение 485 от 17.01.2023г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 4849/22г. , мотивите на което се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр.Русе не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция Митници в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза касатора, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 500лв., съгласно представения на л.32 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Направеното възражение на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящата инстанция намира за неоснователно, доколкото възнаграждението е в размер на минималното, установен с чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,