Решение № 2873 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2009 г.

Решение № 2873 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Николай Симеонов Симеонов, регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Николай Сименов", гр. Горна Оряховица, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Димова от гр. Велико Търново, срещу решение № 15 от 09.07.2009 г. по адм. дело № 33/2008 г. на Окръжен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С посоченото решение, постановено в производство по чл. 226 АПК, Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу писмена покана изх. № 29-05-2308 от 19.12.2005 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново, с която е направено искане по чл. 227, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2005 г. (НРД 2005) да възстанови неоснователно заплатената му сума в общ размер от 161,25 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че касаторът не е изпълнил задължението си да снеме от диспансерен учет тези диспансеризирани при него ЗЗОЛ, които страдат от различни по характера си, но попадащи в един клас по МКБ 10 заболявания, за едно от които са диспансеризирани при лекар-специалист. Решението е частично неправилно. Писмената покана е властническо волеизявление (индивидуален административен акт, според константната практика на Върховния административен съд), с което директорът на районна здравноосигурителна каса, овластен с разпоредбата на чл. 227, ал. 4 НРД 2005, създава задължение за изпълнител на медицинска помощ да заплати на касата сума, която според него е била изплатена на този изпълнител без правно основание. Граматическото и логическо тълкуване на чл. 227, ал. 1 и ал. 2 НРД 2005 води до извода, че сумата без правно основание е получена от изпълнителя на медицинска помощ в резултат на извършено нарушение по НРД (ал. 2) или без такова нарушение (ал. 1). Когато сумата е получена в резултат на извършено нарушение по НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платената сума и прилага предвидената в договора санкция, гласи правилото на чл. 227, ал. 2 НРД 2005. По делото няма данни за приложена от директора на РЗОК санкция. Следователно процесният случай следва да бъде разрешен през призмата на чл. 227, ал. 1 НРД 2005. Юридическият факт, пораждащ правото на директора на РЗОК да издаде (да изпрати) писмена покана е получаването, респ. плащането, на сума без правно основание. Основанието или каузата - това е причината за плащането и се извлича от съдържанието и същността на договора, ако не е изрично посочена в него. Директорът на РЗОК сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ с ИМП и ИСП, започва правилото на чл. 17, ал. 1 НРД 2005.