Решение № 6970 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2015 г.

Решение № 6970 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Б., срещу решение № 1104 от 23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 17 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б., в частта с която, по жалба на "Главно управление Строителство и възстановяване" ЕАД ("ГУСВ" ЕАД), е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ008231 от 3.11.2014 г. издаден от главен експерт ревизии в дирекция "МПДТР" при община Б.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че е неправилен изводът на съда за период 2014 г. Както е посочено и в решението на горестоящия орган, задълженията за 2014 г. са установени до месец април 2014 г., тъй като имотът е собствен на дружеството до този период. Прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира присъждане за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Главно управление Строителство и възстановяване" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отменил АУЗД № АУ008231 от 3.11.2014 г. издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на дирекция "МПДТР" при община Б., в частта, в която "ГУСВ" ЕАД, ЕИК *********, е задължено да заплати данък недвижими имоти и лихви върху него за 2014 г. в размер на 0,97 лв. и такса битови отпадъци и лихви върху нея в размер на 0,35 лв. и е върнал преписката на орган по приходите за определяне размера на задълженията за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2014 г., съгласно дадените указания. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с АУЗД на "ГУСВ" ЕАД са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и за и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2013 г. и за 2014 г. за собствен на дружеството недвижим имот, представляващ земя с площ от 104 кв. м., с идентификатор 07079.8.830, разположена в м. "Капчето" в гр. Б.. За 2014 г. задълженията са установени както следва: ТБО в размер 0,35 лв., от които главница в размер на 0,34 лв. и лихви 0,01 лв. към 3.11.2014 г., както и ДНИ в размер на 0,97 лв., от които главница в размер на 0,94 лв. и лихви 0,03 лв. към 3.11.2014 г. Актът е оспорен по административен ред и потвърден с решение на горестоящия административен орган. От приложено по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2014 г. на ЧСИ рег. № 7009 Я. Б., съдът е установил, че процесния имот, за който са установени вземания за ДНИ и ТБО за 2013 г. и за 2014 г. е бил предмет на публична продан и за купувач е обявен "Атлиман клуб" ЕООД. Постановлението е влязло в сила на 16.04.2014 г. При така установеното, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че АУЗД, в частта досежно установените с него задължения за 2014 г. е незаконосъобразен. Счел е, че органът по приходите не е съобразил факта, че от 16.04.2014 г. "ГУСВ" ЕАД не е собственик на имота и е определил задълженията на дружеството за цялата календарна 2014 г., докато на практика задължения за ДНИ и ТБО са дължими от жалбоподателя само за периода 1.01.2014 г. - 15.04.2014 г. включително. След тази дата имотът не е в патримониума на жалбоподателя и той не дължи данъци и такси за него. Посочил е, че по делото не са налични данни относно методиката на определяне на посочените видове задължения за 2014 г. и съдът не е в състояние сам да определи конкретния им размер. Поради това е отменил АУЗД, в частта на определените с него задължения за 2014 г. и е върнал преписката на органа по приходите, с указание да определи точния размер на задължението на "ГУСВ" ЕАД за периода, в който дружеството е притежавало собствеността на имота. Решението е неправилно. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. В хода на първоинстанционното производство в становище депозирано на 16.06.2015 г. процесуалният представител на ответника е посочил, че начислената с АУЗД ТБО е само за услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, като промил върху отчетната стойност на имота. За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, включително за услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, като в заповедта да е предвидено предоставянето на посочената услуга. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО за услугата е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугата по по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. Посоченото е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО. Липсата на възражение от оспорващия в тази насока не освобождава съда от задължението да извърши проверка за законосъобразност на акта и на посоченото основание. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, установяващи наличието на заповед по чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ и за предоставянето на услугата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението на горестоящия административен орган № 70-00-7315 от 1.12.2014 г., с което АУЗД е потвърден, изрично е изложено, че при издаването му е приложен чл. 15, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и задълженията за ДНИ и ТБО са установени до месеца на продажба на имота, в случая до месец април 2014 г., като партидата на имота е закрита към 16.04.2014 г. Поради това неясно остава защо съдът е приел, че с АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за цялата 2014 г. След като е счел, че административният орган не е представил необходимите доказателства за определяне на размера на задълженията за 2014 г., както и че са необходими специални знания за определянето на техния размер, съдът е следвало да даде необходимите указания, съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, респ. да приложи чл. 171, ал. 2 от АПК. Предвид изложените съображения решението, в обжалваната в настоящето производство част, се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания и при надлежно установено предоставяне на услугата от общината за процесния период, да провери законосъобразността на изчисляването на дължимата за нея ТБО, както и да провери законосъобразността на изчисляването на задълженията на дружеството за ДНИ. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,