Решение № 13773 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2011 г.

Решение № 13773 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Оля Ботева, в качеството й на процесуален представител на Ивайло Маринов Иванов, представляващ "Ив Инвест" ЕООД, срещу решение № 293 от 29.06.2011 г. по адм. дело № 306 по описа за 2011 г. на Административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт (РА) под № 0400100186 от 20.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 104 от 28.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 27 300.00 лв., начислен данък върху добавена стойност в размер на 27 302.44 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 16 707.86 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт (РА) под № 0400100186 от 20.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 104 от 28.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.), на ЗДДС, на ЗКПО (отм.), на ЗКПО, на ЗОДФЛ (отм.), на ЗДДФЛ, на КСО, на ЗЗО и на ЗГВРСНР. При административното обжалване е прието, че срокът за обжалване е пропуснат, като е постановено решение № 475 от 22.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с което жалбата е оставена без разглеждане поради просрочието й. Това решение е обжалвано пред Административния съд - Велико Търново, образувано е адм. дело № 1052 по описа за 2010 г. и с определение № 16 от 17.01.2011 г. съдът е отменил решението на решаващия административен орган. Дал е указания, че същият следва да се произнесе по възражението за нищожност на ревизионния акт, каквото е било направено и което не се явява преклудирано, поради пропуснатия срок за обжалване. Постановено е решение № 104 от 28.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Този административен орган е приел, че е сезиран с възражение за нищожност на процесния ревизионен акт в частта му относно облагането по ЗДДС (отм.), поради което се е произнесъл само в тази част на спора, което се предопределя от предмета на жалбата, с която е бил сезиран. Правилно Административният съд - Велико Търново по повод сега преценяваното съдебно производство е разглеждал спора относно нищожността на ревизионния акт само в тази му част. Това уточнение се дължи с оглед неточното формулиране на предмета на спора пред Върховния административен съд, повдигнат с касационната жалба. В нея изрично е записано, че ревизионният акт е нищожен и по повод прилагането на останалите материалноправни данъчни закони, без да се излагат никакви нарушения от страна на първоинстанционния съд. Доколкото предмет на съдебния касационен контрол е първоинстанционното решение се дължи произнасяне само в посочения обем. За да обоснове извода си за неоснователност на първоинстанционната жалба, респ. за законосъобразност на ревизионния акт, съдът подробно е обсъдил от фактическа страна, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1000162 от 27.01.2010 г. от началник на сектор "Ревизии и проверки" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, надлежно оправомощена, съгласно заповед № 4 от 4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново. С последващи заповеди от 17.02.2010 г. и от 8.04.2010 г. е променен ревизиращия екип и обхвата на ревизираните период, а със заповед от 3.05.2010 г. е изменен срокът за извършване на ревизията. Две от заповедите за изменение на ЗВР са издадени от друг орган по приходите, поради отсъствие на титуляра на длъжността началник на сектор "Ревизии и проверки", като това е било в условията на заместване. Съдът е направил обоснован извод, че са спазени всички законови изисквания за компетентност на органите, които са възложили и извършили ревизията, както и относно компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт. Спазена е и изискващата се от закона форма. Съдът коректно се е произнесъл, въпреки, че не дължи такова, по конкретното и основно възражение на жалбоподателя относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2005 г., като правилно е преценил, че то е във връзка с твърдяната незаконосъобразност на акта, а не по повод оспорването му като нищожен. Дал е точен отговор на същото. Обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила, като не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на съда. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не следва да се присъждат, като на ответната страна са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,