Решение № 3317 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Никшич, сръбски гражданин, подадена чрез адв. А. Георгиев срещу решение/без номер/ от 17.08.2023 г., постановено по адм. дело 7839/2023г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. 63/04.08.2023 г., издадена от старши инспектор при МП "Капитан Андреево", ТД Митница Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на издадената заповед. Твърди, че заповедта не е мотивирана, в частта относно наличието на опасност лицето да се укрие, а съдът не само не съобразил това, но и допълнил мотивите на административния орган. Моли за отмяна на решението и отмяна на издадената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна старши инспектор при МП "Капитан Андреево", ТД Митница Бургас, не взема становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е била Заповед за задържане на лице рег. 63/04.08.2023 г., издадена от старши инспектор при МП "Капитан Андреево", ТД Митница Бургас, с която на основание чл.16а, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, Х. Никшич, сръбски гражданин е задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б. д от НК и опасност лицето да се укрие. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - арг. чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 и Заповед за изменение на служебно правоотношение 2522/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници. Приел е, че макар в заповедта да не са описани фактите, които очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи изпълнителното деяние на посоченото престъпление по чл. 242, ал. 1, б. д НК, то няма пречка те да се съдържат в адм. преписка, съгласно Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Приел е, че от събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че при проверка на 04.08.2023 г. на МП Капитан Андреево на автобус, пътуващ от Турция за София, управляван от жалбоподателя, във фабрична кухина на таблото са открити изделия от жълт и бял метал, като след извършване на експертиза на вещо лице - специалист по сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, е установено, че изделията от жълт метал са златни изделия с общо количество от 1 619 грама и са на стойност 153 805 лева, а изделията от бял метал са сребърни изделия с общо количество 2 620 грама и са на стойност 15 720 лева. Обоснован е извод, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и съдържание. Прието е, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед, доколкото е спазена процедурата по чл. 16а, ал. 1 12 ЗМ, на задържаното лице е осигурен преводач, разяснени са му правата по чл. 16а, ал. 3, 4, 5, 6 и 7 ЗМ, което е удостоверено със собственоръчно попълнена декларация от задържаното лице. Съдът е приел, че акта е издаден в съответствие с материалния закон. Посочил е, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 ЗМ предоставя възможност на митническите органи при условията на оперативна самостоятелност да задържат лице при кумулативното наличие на две предпоставки - да има данни, че е извършено някое от изброените в разпоредбата престъпления, вкл. такова по чл. 242 НК, както и да съществува реална опасност деецът да се укрие или да извърши престъпление. Съдът е приел, че по преписката се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. д НК, като Х. Никшич не оспорва авторството на извършеното и съзнава противоправния характер на деянието. Данните за съпричастността на Х. Никшич към извършеното деяние налагат необходимостта да бъде обезпечено присъствието му при първоначалните действия по разследването. Опасността да се укрие произлиза от обстоятелството, че жалбоподателят е чужд гражданин и няма постоянен адрес, нито местоживеене в Република България и преминава транзитно през страната. Укриването на лицето би затруднило и евентуалното реализиране на наказателна отговорност спрямо същия. Поради това са налице предпоставките за задържането на лицето по чл. 16а, ал. 1 ЗМ. Спазен е срокът за задържането, предвиден по чл. 16а, ал. 3 ЗМ. Приел е, че разпореденото задържане покрива стандарта за законност и за непроизволност като основополагащи общи принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност, поради което наложената мярка е пропорционална, а оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Мотивите на първата инстанция се възприемат от касационната инстанция и тя препраща към тях съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта не е мотивирана, в частта относно наличието на опасност лицето да се укрие, а съдът не само не съобразил това, но и допълнил мотивите на административния орган. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК. В същата са посочени конкретни съображения за издаването му - за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б. д от НК и опасност лицето да се укрие. Изложените мотиви в заповедта дават възможност на оспорващия да разбере каква е действителната воля на административния орган и да организира защитата си. В допълнение следва да се посочи, че изискването за пълно формално мотивиране на акта се отнася изцяло за случаите на упражнена обвързана компетентност, но не и тези, в които органа разполага с оперативна самостоятелност дали, кога и как точно да действа. Процесната заповед по чл.16а, ал.1 от ЗМ е издадена при оперативна самостоятелност, поради което е достатъчно да съществува съответствие на изложените в заповедта фактически обстоятелства и приложимата правна норма. В случая, изложените от органа за административна принуда данни са установени по несъмнен начин от приложената преписка, което парва и целта на приложената принудителна мярка обосновано наложена, а ограничението наложено на адресата законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата като неоснователна, АССГ е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,