Решение № 6642 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2018 г.

Решение № 6642 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от В. Илиев, [населено място], [улица], чрез адв. И. Морозов от АК – Пазарджик, против решение № 384/18.06.2018 г. по адм. дело № 241/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата му против Заповед № 332/2.02.2018 г. на кмета на Община Пазарджик. Счита, че тази заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а също така че са допуснати съществени нарушения при провеждане на публичния търг с явно наддаване и в противоречие с Наредба за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти собственост на Община Пазарджик. Като развива подробни съображения за така посочените пороци, моли да бъдат отменени и съдебното решение, и заповедта на кмета на общината. Допълнително е постъпила Молба, в която жалбоподателят, чрез пълномощника си претендира присъждане на всички сторени разноски по това дело, като алтернативно моли съдебните разноски на ответната страна като юрисконсултското възнаграждение да бъде в законоустановения минимален размер. От ответника - Кмета на Община Пазарджик, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Виячева е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без движение съгласно чл. 216 от АПК, защото не отговаря на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК - не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, а буквално повтаря по съдържание жалбата, подадена до Административен съд Пазарджик против заповед № 332/2.02.2018 година. Алтернативно моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, тъй като същото е обосновано, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, нито съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приложил разпоредбите на Закона за общинската собственост, правилно е приел, че не са налице условията за преференциална продажба по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Претендира разноски по представен списък. Допълнително е постъпила Молба, в която изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че размера на възнаграждението следва да се определи съгласно Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото е с материален интерес, а в случая той е 22 000 лева, която е цената, която ще получи общината. От заинтересованата страна Б. Ангелов, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Парпулов е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че правилно съдът е отхвърлил жалбата на В. Илиев. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските по делото. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата, счита, че съдебното решение е законосъобразно и обосновано, не са налице сочените пороци и моли да бъде оставено в сила. Представя Писмени бележки. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно и обосновано е прието от съда, че комисията по провеждане на търга е провела редовно заседание на 26.01.2018 г. съобразно Наредбата, действаща на територията на община Пазарджик и че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 3.07.2018 г. в Административен съд - Пазарджик касационна жалба на В. Илиев е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което видно от приложената по делото разписка е станало на датата 22.06.2018 г. и като подписана от надлежно упълномощен адвокат на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. На това място следва да се отбележи във връзка с възражението на ответната община Пазарджик, че касационната жалба на В. Илиев не е нередовна по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, за да се оставя без движение на основание чл. 216 от АПК (която разпоредба всъщност е отменена в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) за посочване точно и мотивирано на конкретните пороци на решението, защото от съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, а освен това, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Така че касационната жалба на В. Илиев е редовна и допустима, по разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 384/18.06.2018 г. по административно дело № 241/2018 г., Административен съд гр. Пазарджик, V състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Илиев против Заповед № 332/2.02.2018 г. издадена от кмета на община Пазарджик, с която въз основа на резултатите от публичния търг с явно наддаване, е обявен Б. Ангелов за купувач на недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 4943/07.11.2017 г., а именно: ПИ с идентификатор 55155.502.1057 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на община Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима, но е неоснователна. По-конкретно е констатирал, че не са налице нарушения в производството по издаване на обжалвания административен акт. Имотът е общински и по надлежния ред е взето решение за продажбата му посредством търг. Както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от разпита на допуснатите свидетели съдът е установил, че са спазени всички изисквания на закона и общинската наредба. За неоснователни е приел доводите на жалбоподателя за наличие на условия за преференциална продажба, защото имотът е общински и наличието на незаконопостроена сграда в обекта не променя неговия статут. Възраженията за липса на оценка на имота от лицензиран оценител и за неактуалност на тази оценка съдът е счел за ирелевантни. За недоказани съдът е приел твърденията на жалбоподателя, че офертата му е била отваряна предварително и е видяно ценовото му предложение. Позовал се е на разпита на свидетелите – служители на община Пазарджик, чиито показания съдът е кредитирал като логични и непротиворечиви, и от които се установява, че офертите на всички участници в търга са приемани и надлежно съхранявани в общината до самия ден и час на търга. По време на търга комисията стриктно е изпълнила предвидената процедура, като всички нейни участници са се уверили, че пликовете са с ненарушена цялост. В тази връзка за ирелевантни съдът е приел твърденията за прозрачност на кутията и за липса на запечатване на процепа на същата. Като краен извод съдът е посочил, че обжалваната заповед е издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила, издадена е от компетентния кмет на община Пазарджик във формата на мотивирана писмена заповед със законосъобразната цел да бъде обявен за купувач участникът, предложил най-висока цена. При този изход на делото съдът е счел за частично основателно искането на ответника за присъждане на разноски. В тази връзка е посочил, че делото не е с материален интерес, тъй като същността на обжалваната заповед е определяне на купувача, а не на цената на имота, която следва от самото ценово предложение. Затова е присъдил на ответната община 100 лева, колкото е минималното възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Производството по адм. дело № 241/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано по постъпила жалба от В. Илиев, [населено място], [улица], чрез адв. И. Морозов от АК – Пазарджик, против Заповед № 332/2.02.2018 г. на кмета на Община Пазарджик. С тази заповед е обявен Б. Ангелов от [населено място], [улица], за КУПУВАЧ на недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4943/07.11.2017 г., вписан в дв. вх. рег. № 10227/08.11.2017 г., том 34, Акт № 61, а именно: поземлен имот с идентификатор 55155.502.1057 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: [населено място], [улица], с площ 207 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.). В жалбата срещу тази заповед са направени многобройни оплаквания, някои от които изобщо не са относими, защото касаят други актове, а не процесния административен акт - заповед за определяне на купувача на имота след проведена процедура. Безспорен факт е, че имотът - предмет на търга е общински, което се установява от неоспорен по надлежния ред АКТ № 4943 за частна общинска собственост, съставен на 7.11.2017 година и вписан в Службата по вписвания гр. Пазарджик на 8.11.2017 г., с предоставени права за управление на Кмета на Община Пазарджик съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗОС (Закон за общинската собственост). С решение № 191 от 30 ноември 2017 г., взето с Протокол № 12, Общински съвет – Пазарджик разрешава продажбата на имоти, частна общинска собственост в гр. Пазарджик, с. Ивайло и с. Черногорово, измежду които и процесния имот с идентификатор 55155.502.1057, като определя две условия: началната тръжна цена и начина на продажбата – чрез публичен търг с тайно наддаване. На базата на това решение на общинския съвет, със заповед № 3163/21.12.2017 г. кметът на Община Пазарджик назначава комисия, определя продажбата да се извърши чрез публичен търг с тайно наддаване, определя първоначална тръжна цена (която е същата тази, която е определена с решението на Общински съвет – Пазарджик), определя датата на провеждане на търга, определя депозитна вноска, утвърждава тръжната документация. Тези два акта – решението на Общински съвет – Пазарджик и заповедта на Кмета на Община Пазарджик са влезли в сила и всякакви възражения относно условията и изискванията вече са преклудирани. Изрично в т. 9 от заповед № 3163/21.12.2017 г. е отразено, че писмени предложения за участие в търга се подават в запечатан, непрозрачен и ненадписан плик на гише № 3, находящо се в "Център за информация и обслужване на гражданите", бул. "България" № 2, до 17. 00 часа на 25.01.2018 година. Безспорен е факта, че за поземлен имот с идентификатор 55155.502.1057, находящ се в гр. Пазарджик са били подадени две предложения: Плик № 1 с вх. № 44-В-60/25.01.2018 г. в 15. 46 часа от В. Илиев и Плик № 2 с вх. № 44-Б-ЗЗ/25.01.2018 г. в 15. 59 часа от Б. Ангелов. Видно от протокола на комисията, съставен на 26.01.2018 г., предложенията (общо 5 на брой за всички продавани имоти) са в запечатан, ненадписан и непрозрачен плик. Продажбата на общинските имоти, в частност на конкретния имот е чрез "търг с тайно наддаване". Затова представлява очевидна фактическа грешка посочването на търг с "явно" наддаване и от жалбоподателя, и от съда в диспозитива на решението си. Тази грешка обаче не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. Всички изложени съображения за законосъобразност на Заповед № 332/2.02.2018 г. на кмета на Община Пазарджик се споделят напълно и от настоящата инстанция, защото са изградени въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Разпитаните двама свидетели – членове на комисията подробно разясняват провеждането на процедурата от момента на приемане на предложенията, до класирането и определянето на купувача. При публичен търг с "тайно наддаване" (за разлика от търг с "явно наддаване", при който се изготвя наддавателен лист), цената предварително се вписва в предложението на участника, затова и изискването е пликът да е запечатан, непрозрачен и ненадписан. При този вид търг, за купувач се определя участникът, който е предложил най-високата цена. В конкретния случай В. Илиев е предложил 20 000. 00 лева, а Б. Ангелов е предложил 22 000. 00 лева, при което съвсем нормално и естествено последния е определен за купувач на продавания имот. При такъв търг с "тайно наддаване" няма никаква кутия – нито прозрачна, нито непрозрачна, както счита жалбоподателя. Споделят се напълно и съображенията на съда относно характера на делото във връзка с присъдените разноски. Делото не е с материален интерес, защото в това производство се преценява законосъобразността на обжалвания административен акт независимо от размера на предложените от участниците суми и независимо от това, на каква стойност е определен купувача на продавания имот. С оглед изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Всъщност по-голямата част от тях преповтарят оплакванията в първоначалната жалба, които Административен съд – Пазарджик е обсъждал в своето решение. Затова обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани. На ответната Община Пазарджик следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която законът препраща, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Заинтересованата страна Б. Ангелов претендира заплащане на разноски, но въпреки осъществената адвокатска защита, няма данни такива да са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,