Решение № 12056 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2017 г.

Решение № 12056 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 135 от 20.03.2017 г., постановено по адм. д. № 895/2016 г. Административен съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на "Монте" - ООД - гр. Велинград, против акт за установяване на задължения на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК № 34-1/30.08.2016 г., съставен от старши специалист МДТ орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 4 ЗМДТ и е осъдил "Монте" - ООД да заплати на Община С. разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Монте" - ООД - гр. В., чрез пълномощника му адв. Д. С. В същата се прави оплакване, че решението на Пазарджишкия административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. П. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба зам.-кмет на Община С. взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението си Административен съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на "Монте" - ООД - гр. Велинград, против акт за установяване на задължения на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК № 34-1/30.08.2016 г., съставен от старши специалист МДТ орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 4 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения административен акт, в това число представените писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви, че актът за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити, в същия са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в табличен вид е определен размерът на отделните задължения - главница и лихви. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за местен данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, както и доказателствата, установяващи момента на въвеждане в експлоатация на обектът на дружеството жалбоподател, за който обект са определени съответните задължения. Решаващият съд е приел, че административният орган е определил правилно както размера на дължимия местен данък, така и размера на дължимата такса битови отпадъци. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно непредоставянето на услугата, както и възражението, че при издаване на акта е допуснато нарушение на закона, и по-специално на нормата на чл. 62, изр. 2 ЗМДТ размерът на таксата да се определя за всяка една услуга поотделно. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд - П. е правилно и законосъобразно.

Основното оплакване на касатора за неправилност на оспореното решение е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че неправилно административният съд приема, че няма допуснато нарушение на чл. 62 ЗМДТ, като според него неотразяването на отделните съставки на ТБО не съставлява съществено нарушение. Навеждат се оплаквания, че в противоречие със събраните по делото доказателства е прието, че общината е извършвала всички услуги по сметосъбиране, поддържане на обществени територии и поддържане на депа за обезвреждане на отпадъци.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор от фактическа страна и същата не е спорна между страните. От данните по делото е видно, че жалбоподателят "Монти" - ООД - гр. В. е придобило на 7.09.2015 г. следните недвижими имоти в гр. С., общ. С. /след отделянето й от О. В./ - хотел със РЗП от 730 кв. м и ресторант с РЗП от 131 кв. м, за които имоти е подало декларация по ЗМДТ вх. № 186/8.08.2016 г. Поради невнасяне на определените местни данъци и такси от страна на Община С. е издаден процесният акт за установяване на задължения по декларация № 34-1/30.08.2016 г., с който на дружеството са определени задължения за местен данък и такса битови отпадъци за периода 1.10.2015 - 31.12.2015 г. и 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. Спорният въпрос се свежда до това правилно ли е определен размерът на дължимите данъци и такси от дружеството и дължи ли последното заплащане на същите. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че административният орган е определил правилно размера на дължимите данъци и такси, а възраженията на задълженото лице за недължимост на същите поради неизвършване на услугите по сметосъбиране, поддържане на депо и поддържане на обществени територии са неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 11, ал. 1 от същия закон, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а ал. 2 на чл. 15 разпорежда, че при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. От данните по делото, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е видно, че размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2015 г. е определен за периода от 1.10.2015 г. до 31.12.2015 г., т.е. при спазване на нормата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ и съобразно декларирания размер на сградите от задълженото лице. Впрочем от касатора не се поддържат оплаквания по отношение на така определените задължения.

Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от закона са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО.

Основните възражения на задълженото лице по отношение на определените задължения за такса битови отпадъци са в следните насоки:

• допуснато нарушение на чл. 62 във вр. с чл. 66 ЗМДТ, тъй като в оспорения акт не е посочен размерът на всеки един от трите компонента;

• неизвършване на услугата от страна на Община - С.

Първоинстанционният съд е определил направените възражения за неоснователни. Мотивите и аргументите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция. На първо място правилно е прието, че в случая няма допуснато нарушение на материалния закон, като изискването на изречение второ от чл. 62 във вр. с чл. 66 ЗМДТ касае задължението на Общинския съвет за определяне на размера на таксата на отделните елементи в ТБО, както и че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на ТБО е определен правилно като краен размер, включващ таксата на отделните три компоненти.

Правилни са изводите на решаващия съд относно отхвърляне на възражението на жалбоподателя за липса на доказателства за извършване на услугата. От събраните по делото доказателства - Заповед № 350/13.10.2015 г. на Кмета на Община С., с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени границите и районите, в които ще се извършват видовете услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, както и сключен договор между Община С. и "Е. Т." - ЕООД - гр. С. № 41 от 4.09.2015 г., е видно, че Община С. извършва и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ. Обстоятелството, че на жалбоподателят не е предоставен персонален съд /кофа или контейнер/ за изхвърляне на отпадъци, не води до недължимост на ТБО. Това е така, тъй като няма въведено нормативно изискване за предоставяне на индивидуални съдове за отпадъци на всеки един ползвател на услугата. Начинът на разпределяне на същите е периодичността на изхвърлянето им е въпрос на оперативна самостоятелност на отделната община /по аргумент от чл. 66 ЗМДТ/ и не съставлява основание за недължимост на таксите.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и е отхвърлил жалбата на "Монте" - ООД като неоснователна, Административен съд - гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Община С. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,