Решение № 6637 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2008 г.

Решение № 6637 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ - Варна против Решение № 1429/29.10.08 г. постановено от Административен съд - Варна, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 800734/19.06.08 г. на орган по приходите при ТД на НАП -Търговище, потвърден с Решение № 449/08.08.08 г. на зам.-директор на ДОУИ - Варна, с който е извършено прихващане на ДДС в размер на 2 771,43 лв. със задължения по РА № 250000256/11.02.08 г. и преписката е върната на ТД на НАП - Търговище за произнасяне, за възстановяване на сумата в размер на 2 771,43 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че твърдяното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ. Претендират се разноски. Ответникът по касация-съвместно предприятие (СП) "Фунда Анд-Систем ЯПЪ" - Търговище не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява касационната жалба, като допустима, но неоснователна. Спорът, с който е бил сезиран първоинстанционния съд е бил правен, а не по фактите, които са обективно установени и възприети от съда и се свеждат до следното: Административното производството е инициирано от данъчния субект чрез подаване на СД по ЗДДС за м. 04.08 г. в чиято клетка 80 е поискана за възстановяване сумата от 2 771,43 лв. Тази сума е остатъка за възстановяване след приключване на процедура по приспадане на ДДС. С обжалвания АПВ сумата не е реално възстановена, а с нея е извършено прихващане до размера и със задължения за ДДС, установени с РА № 250000256/11.02.08 г. който е обжалван и чието изпълнение е спряно с определение на Варненски административен съд от 20.05.08 г. При обжалването на АПВ по административен ред, директорът на ДОУИ-Варна е приел, че спирането на изпълнението на РА е факт, ирелевантен по отношение на правомощието, на органа по приходите да направи прихващане, тъй като спирането имало отношение единствено към предприемане на действия по принудително изпълнение, а прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения, които са еднородни, изискуеми и ликвидни. Административният съд- Варна, за да отмени АПВ и върне преписка на на данъчния орган е приел, че спирането на изпълнението на РА, временно отнема възможността за събиране на установените данъчни задължения по какъвто и да било начин, вкл. и чрез прихващане. От момента на спиране, на изпълнението на РА, до приключване, на производството по обжалването му, последният не подлежи на изпълнение според първоинстанционния съд. Във връзка с тези съображения, съдът е приел, че прихващането е извършено в противоречие със закона и го е отменил, а поискания ДДС подлежи на възстановяване. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона. Спирането на изпълнението, на обжалван РА гарантира, на ревизирания данъчен субект, че спрямо установените с акта задължения няма да бъде предприето събиране, т. е тяхната изискуемост е отложена във времето. С извършване на процесното прихващане освен, че е приложен неправилно материалния закон, тъй като то е извършено с вземане, което към този момент не е изискуемо, се обезсмисля и законоустановената възможност за спиране изпълнението на РА. Основателен е изводът на съда, че обжалвания АПВ противоречи на закона, поради което правилно е отменен и преписката е върната с указания за ефективно възстановяване на ДДС. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд