Решение № 8641 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2019 г.

Решение № 8641 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стил Шейп – С. Филева" ЕООД, представлявано от управителя Г. Славчев, чрез адв. Тодоров, срещу Решение № 2776 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2516/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008008-091-001/06.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 463 от 08.08.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 838 105, 84 лв. и начислени лихви в размер на 116 972, 24 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото не са обсъдени предпоставките за непризнаването на право на данъчен кредит, нито представените по делото доказателства. Твърди, че за всяка доставка е налице фактура, фискален бон и други документи, доказващи реалното извършване на доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно иска постановяване на друго решение, с да се отмени ревизионния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът – директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001616008008-091-001/06.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 463 от 08.08.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 838 105, 84 лв. и начислени лихви в размер на 116 972, 24 лв. Първоинстанционният съд е съобразил, че при сделки с течни горива са налице допълнителни нормативни изисквания по отношение удостоверяването на техния произход, предаване и транспортиране, с оглед на акцизния им характер, а фактурата, като вид счетоводен документ, се ползва с доказателствена сила, доколкото съответства на останалите събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Приел е, че в случая упоменатите в спорните фактури стоки са описани по своя род, а не и с особените си индивидуализиращи белези и следователно са заместими вещи, поради което индивидуализацията следва да се докаже с доказателствени средства, удостоверяващи предаването им, чрез измерване, изтегляне, натоварване в транспортно средство, каквито документи в настоящия случай липсват. Според съда съпътстващата фактурите документация не може да служи като достоверно доказателство за процесните доставки поради недоказване на автентичността на положените подписи върху представените фактури и съпътстващи ги документи в оригинал, както и поради непредставяне на оригиналите на част от оспорените писмени доказателства. Посочил е, че част от представените пътни листи не съдържат релевантна информация за маршрут, в тях липсват имена и подписи. Съдът е приел също, че не се установява мястото на товарене и разтоварване на всяка една доставка, както и че липсват помещения при всеки един от доставчиците. Предвид вида на стоката-гориво, които стоки безспорно изискват наличие на складови площи, липсата на доказателства, удостоверяващи надлежно извършването на превоза на стоките от доставчиците до получателя, предвид липсата на доказателства за заплатени транспортни услуги и извършени разходи за горива, както и за поддръжка на МПС-та от страна на дружеството, съдът е приел, че не се доказва прехвърлянето на собствеността върху стоките. Съдът е установил, че липсата на кадрова и материална обезпеченост на дружествата-доставчици също не е опровергана в хода на съдебното производство. Крайното заключение на съда е, че ако процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на стоките, при това при точно и ясно индивидуализиране, не би съставлявало затруднение за жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до законосъобразни правни изводи. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Както правилно е приел първоинстанционният съд с оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр. В случая част от представените акцизни данъчни документи не съдържат дата на получаване и име на получател, като е положен само подпис. Не съвпадат и количествата, посочени в акцизния данъчен документ и документа за удостоверяване на точния адрес на място на доставка. Също така представените товарителници относно транспорта на горивото не съдържат данни за изпращач и превозвач, и адрес на натоварване. Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и като ответник по касация на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП ? се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 080, 78 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,