Решение № 337 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 973/2009 г.

Решение № 337 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 973/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Ц. А. К. - Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 122 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 676/2008 г. Ответникът О. с. по земеделие гр. С. не е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК. Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 27 от 18.04.2008 г. по гр. д. № 322/2007 г., с което е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата Ц е придобил по нотариално публично завещание от баща си Хfrac12; ид. ч. от градина в землището на с. Д. м. "К", а претенцията в исковата молба е за признаване правото на възстановяване на самостоятелен имот. Съдът е изложил съображения, че при липса на данни и твърдения за ликвидиране на собствеността между двамата заветници по нотариалното завещание не може да се признае правото на възстановяване на реален имот. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за правомощията на втората инстанция при изменение на иска във връзка с разясненията, дадени в ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК . Твърденията на ищцата в исковата молба са, че като наследник на баща си А, тя има право на възстановяване на градина от 1 дка в землището на с. Д., О. С. м. "К" при съседи река, наследници на М. Г., Н. Г., И. К. и брат му Д. К. Представено е удостоверение от Общинската с. за земеделие, от което се установява допустимостта на производството обусловена от пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Като доказателство за собственост на своя наследодател ищцата е представила нотариално публично завещание с което на Д. и А. К. е завещан земеделски имот при посочени граници, което съдът правилно е квалифицирал като завет на идеална част от имота - по 1/2 за всеки от бенефициерите. Пред въззивния съд ищцата е депозирала молба, в която е заявила, че претендира възстановяване на собствеността на градина от 0.9 дка съставляваща част - половината от градина с площ от 1.8 дка при посочените в исковата молба граници. С това изявление не е изменен иска, защото не е променено основанието - не са въведени нови факти, на които се основава правото нито е променено искането да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Направено е уточнение, свързано с обема на притежавани права в идеална част вместо на самостоятелен имот, така както е индивидуализиран по акта за собственост - нотариалното завещание. Съгласно задължителните разяснения на ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК т. 9 предвиденото в чл. 116 и 117 ГПК изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не и пред въззивния съд, тъй като обратното би довело до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск. В случая такова изменение не е направено и това разрешение е неприложимо. Въззивният съд обаче съгласно ТР 1/2001 г. т. 4 е длъжен да следи за редовността на исковата молба ако констатира, че е нередовна, той следва да я остави без движение и даде указания на ищеца да я поправи. А щом като съдът може да процедира служебно по този начин, допустимо е и страната по свой почин да отстрани нередовността на исковата молба, следователно на поставения в определението за допускане на касационното обжлаване въпрос следва да се отговори че е допустимо пред въззивния съд ищецът по свой почин да доуточни петитума като отстрани неяснотата относно това дали претендира реална или идеална част от имота при същите твърдения и доказателства относно придобивното основание и въззивният съд е длъжен да го съобрази при постановяване на решението, въпреки че не се е произнесъл с изрично определение в съдебното заседание, в което е направено уточнението. Като е приел, че предмет на иска е признаване правото на възстановяване на самостоятелен обект при неликвидирана съсобственост, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, което налага въззивното решение да се отмени и тъй като не е необходимо да се извършват нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд на основание чл. 293, ал. 1 ГПК. Предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съгласно ТР 2/1996 г. на ВС, ОСГК има за предмет правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се признава или отрича правото за възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. В случая искът е допустим с оглед удостоверението на ОСЗ, че не е заявявана такава земя за възстановяване по административен ред, представено е и писмено доказателство за собствеността на наследодателя на ищцата - нотариален акт за нотариално публично завещание от 1947 г. Следователно налице са предпоставките на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и искът следва да бъде уважен за 1/2 ид. ч. от овощната градина от 1.8 дка. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение