Решение № 4850 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2019 г.

Решение № 4850 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба (наречена жалба-молба) на С. К. против решение № 7494/11.12.2018 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 5462/18 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. К. срещу решение № Ж-227/17.04.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение. От обстоятелствената й част следва, че касаторът преценява решението на първоинстанционния съд като неправилно по всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска постановяване на вярното решение. Ответникът в касационното производство – Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на решението. Ответникът – "Електроразпределение Юг"ЕАД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за нередовност на касационната жалба, евентуално за нейната неоснователност. Върховният административен съд в настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като редовна и допустима. От съдържанието на касационната жалба става ясно, от какво касаторът е недоволен и какво иска, което е достатъчно за съда да се произнесе по нея. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК от страна по делото, за която постановеното решение от първоинстанционния съд е неблагоприятно. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване пред него е решение № Ж-227/17.04.2018 г. на КЕВР, което е взето по административна преписка, образувана по жалба с вх. № Е-03-04-4/18.12.2017 г., подадена от С. К., срещу "Електроразпределение Юг"ЕАД. Видно от решението е, че КЕВР е приела, че жалбата е относно оплакване за завишено количество фактурирана електрическа енергия в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ап. [номер] за периода от 2010 до 2013 година. Посочено е, че жалбоподателят е отправил искане за извършване на проверка на контролния му електромер, с искане консумираната електроенергия да бъде отчитана и заплащана по неговите показания. Комисията е установила, че жалбоподателят е клиент с № 1341034 и електромер № 3263421 за обект – апартамент, намиращ се в [населено място], [улица], ап. [номер]. Установено е, че на 30.04.2013 г. сътрудници на дружество "Електроразпределение Юг" ЕАД са извършили подмяна на средството за търговско измерване с фабричен № 4755164, отчитащо консумираната ел. енергия на обект с ИТН 1341034, с електромер с фабричен № 3263421. Установено е, че демонтираният електромер до демонтирането му, е работил с метрологични и технически характеристики, отговарящи на неговия тип. Комисията е формирала изводи, че за проверявания период -15.04.2010 г. -30.04.2013 г. измерването на електрическата енергия е извършвано съобразно изискванията на ЗЕ чрез технически изправен електромер. КЕВР е посочила, че за да вземат показанията на "контролния " електромер и да се фактурира по тях изразходваното количество ел. енергия, контролният електромер трябва да отговаря на определени изисквания, посочени в решението и да се установи отклонение повече от 3% от показанията на търговския електромер. Решаващият извод на КЕВР е, че "Електроразпределение Юг"ЕАД е спазило разпоредбите на нормативната база, извършило е проверка и не били установени нередности. По тези съображения и на осн. чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР е прекратила административното производство по жалбата на С. К. Съдът е приел за установено, че по фактите, констатирани в решението на КЕВР, няма спор между страните. Установил е, че жалбоподателят е водил гражданско дело, искът по което с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на "Електроразпределение Юг"ЕАД, за заплащане на сумата от 69, 30 лева е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Съдът е формирал изводи, че не е налице основание за отчитане на ел. енергията по контролния електромер, неприложими към случая били и правилата на раздел IX от Правилата за измерване на количеството на електрическата енергия, поради което приложима за казуса била разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, според която електрическата енергия, доставена до крайни клиенти, се измерва със средствата за търговско измерване, собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на С. К. срещу решението на КЕВР. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като непълно и неправилно. Видно от жалбата, с която е сезиран административния съд е, че освен срещу решението на КЕВР, в нея е формулирано и искане за осъждане на "Енергоснабдяване – енергоразпределение" за връщане на определена сума и за изплащане на други суми. Съдът се е произнесъл единствено по обжалването на решението на КЕВР и неправилно е игнорирал и не се е произнесъл (по допустимост или по същество) по останалите направени искания в петитума на жалбата. Съдът е следвало да иска уточнение от жалбоподателя във връзка с тези искания, срещу кого са насочени те, поради какви фактически основания, след което да ги квалифицира и да прецени, налице ли е компетентност да ги разгледа и ако "да", може ли да направи това в производството, в което ще разгледа жалбата срещу решението на КЕВР или трябва да ги отдели в отделно съдебно производство, ако "не" да ги администрира по компетентност. Като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на чл. 127, ал. 1 АПК. Съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения при постановяване на решението по жалбата срещу решението на КЕВР. На първо място, не е изискал всички документи, които следва да се съдържат в административната преписка. Както "Електроразпределение ЮГ" в писмото си до КЕВР, с изх. № 139-1/12.01.2018 г., така и КЕВР в решението си се позовават на Протокол от 30.04.2013 г. за монтаж/подмяна на електромер с фабричен номер 4755164. При това позоваване, този протокол би следвало да е част от административната преписка, а по делото той липсва. Както в решението на КЕВР, така и в становището на "Електроразпределение Юг" се твърди, че демонтираният електромер е преминал успешно последваща проверка. Документът от лабораторията, извършила тази проверка следва също да е част от преписката, а липсва в нея. В преписката липсват също така – заповедта на председателя на ДАМТН, регламентираща периода, през който се извършват проверките на електромерите, на която заповед се позовава "Електроразпределение ЮГ" в становището си, както и Общите условия на договорите за пренос, на които това дружество се позовава. Съдът е следвало да укаже на ответниците необходимостта от попълване на административната преписка с посочените документи. По делото липсва определение на съда, с което да разпредели доказателствената тежест между страните относно относимите за разрешаването на спора факти и обстоятелства, както и указания, за които от тях не се сочат доказателства. Съдът също така не е изложил мотиви по съществени за спора обстоятелства- коя/кои са молбите, с които е инициирано производството пред "Електроразпределение Юг", какви са исканията в тази /тези молби, налице ли е отговор/отговори по тези молби от "Електроразпределение ЮГ", отговорът/отговорите по всички искания в молбите ли са, на какви доказателства се основават отговорите и релевантни ли са те. Съдът формално е повторил в решението си констатациите на КЕВР в оспореното решение, без да изложи собствени мотиви, защо приема и въз основа на какви доказателства по делото, че демонтираният електромер е бил изряден, при положение, че това обстоятелство се оспорва от жалбоподателя, а по делото липсва протокола от проверката му към момента на неговия демонтаж. Жалбоподателят, многократно е искал проверка на собствения му електромер, монтиран в апартамента му, вкл. е настоявал за това и пред съда. По делото липсват данни, такава проверка де е извършвана от служители на "Електроразпределение ЮГ". В решението си КЕВР подробно се спира на изискванията, на които трябва да отговаря, така нареченият "контролен електромер", без да излага съображения, електромерът в жилището на жалбоподателя, отговаря ли на тези условия или не. При засиленото служебно начало в съдебноадминистративния процес, съдът е следвало чрез назначаването на съдебно-техническа експертиза по реда на чл. 171, ал. 2 АПК с подходящ по знания и квалификация експерт, да изясни обстоятелствата, относими и от значение за правилното решаване на спора, а именно – електромерът, монтиран в апартамента на жалбоподателя годен ли е и работи ли точно, кога и от кого е монтиран, отговаря ли на изискванията за "контролен електромер", какви са показанията му към момента на проверката и съвпадат ли те с показанията на търговския електромер, ако са налице разлики, какво е отклонението и какви са възможните причини за тях, а така също какви са били показанията на демонтирания електромер към момента на демонтажа му. Не на последно място по значение е липсата на изпълнение на задължението за съда, произтичащо от чл. 99 ГПК, приложим в административното производство по силата на препращащата разпоредба в чл. 144 АПК, да напъти жалбоподателя и да го информира за възможността да ползва правна помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията му, произтичащи от предоставянето на правната помощ, въпреки че по делото е налице информация за възрастта и социалния статус на жалбоподателя, които обстоятелства са индиция, че жалбоподателят е бил явно затруднен в осигуряването на адвокатска защита, въпреки нуждата от такава, за да му се осигури ефективното осъществяване на правото на защита, гаранция за която е именно нормата на чл. 99 ГПК. При липсата на уведомяване н жалбоподателя за правата по чл. 94 ГПК и условията, при които може да ги ползва, не може да има гаранция, че той действително е наясно, какви процесулни действия и искания е следвало да предприеме в своя защита Допуснатите от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изброени по горе, са достатъчни за да се прецени обжалваното решение като порочно и се отмени. След отмяна на решението, делото следва да се върне на друг съдебен състав на същия съд, за новото му разглеждане, при което следва да се отстранят констатираните съдопроизводствени нарушения при първоначалното му разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав