Решение № 2822 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11075/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 1617 от 16.08.2024 г., постановено по адм. дело 145/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-03000820007164-091-001/18.10.2021г., издаден от органи по приходите при ТД НАП-Варна, потвърден с Решение 311/14.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта с която по отношение на Д. М. Г. е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2017г. в размера над 1 426,00 лева и лихви над 501,87 лева; в частта с която е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019г. в размера над 1633.00 лв. главница и лихви над 215,47 лева; в частта с която е установено допълнително задължение за ДДС за м.10.2017 г. в размер на 4 258,72 лева и лихва в размер на 1696,53 лева; в частта с която е установено допълнително задължение за ДДС за м.11.2018 г. в размера над 263.25 лева главница и над размера от 75.98 лева лихва и в частта с която е установено допълнително задължение за ДДС за м.09.2019 г. в размера над 212.00 лева главница и над размера от 43.22 лева лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в оспорената част. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът Д. М. Г., чрез адв. Стефанова оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП срещу Определение 1885 от 08.10.2024 г. постановено по адм. д. 145/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е изменено Решение 1617 от 16.08.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение. Искането е за изменение на постановеното решение, като се присъдят разноски съобразно изхода на спора. Ответникът по частната жалба Д. М. не изразява становище по същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Добрич е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-03000820007164-091-001/18.10.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 311/14.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. М. Г. са определени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 4509,00 лв. и лихва 1626,11 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 2185 лв. и лихва 547,51 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 6 377 лв. и лихва 841,48 лв.; данък върху добавената стойност за д. период м.10.2017г. в размер на 4258,72 лв. и лихва 1696,53 лв.; данък върху добавената стойност за д. период м.10.2018г. в размер на 880 лв. и лихва 261,33 лв.; данък върху добавената стойност за д. период м.11.2018г. в размер на 503,25 лв. и лихва 145,25 лв.; данък върху добавената стойност за д. период м. 09.2019г. в размер на 6538,80 лв. и лихва 1335,11 лв. С обжалваното решение съдът е отменил частично ревизионния акт за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ДДС. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден, издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Крайното решение за частична незаконосъобразност на РА е мотивирано от първоинстанционния съд след обсъждане на наведените оплаквания по същество. Решаващият състав е мотивирал извод за наличие на основания за увеличаване на финансовия резултат на земеделския производител, както и тези за начисляване на данък за ревизираните периоди, но е счел за незаконосъобразен оспорения РА досежно размера на увеличението на финансовия резултат и определения въз основа на това данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, данък по ЗДДС и лихви. Приел е за неправилни изводите на органите по приходите, относно цените на доставените на свързани лица земеделски продукти. С оглед спазване на принципа да не се утежнява положението на жалбоподателя, съдът е приел, че като база за определяне на реалната цена между свързани лица по реда на чл. 15 и 16 ЗКПО следва да се приеме критерият за определянето й като най-ниската установена цена между независими търговци. Решаващият състав е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, като е приел същото за компетентно с мотиви, че се основава на събраните именно от органите по приходите данни и се извежда въз основа на анализ на използваните аналози, съобразно критериите на чл. 16 ЗКПО. Кредитирано като компетентно изготвено е и заключението по съдебносчетоводната експертиза, изготвена въз основа на анализа на оценителната експертиза, по която вещото лице е извършило изчисление на финансовия резултат на ЗП. Съдът е приел втория вариант за изчисляване на увеличението на финансовия резултат на ревизираното лице за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в случай, че при преобразуването му по реда на чл. 15 и чл. 16 ЗКПО във връзка с чл. 77 ЗДДФЛ, се осъществи при вземане предвид на минимални пазарни цени от продажба на продукция към свързани лица и изчисленият съобразно това дължим данък. Решението е валидно, допустима и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяване на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на РА съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Установил е релевантните за спора факти, направил е анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения досежно заключенията на назначените в съдебното производство експертизи. Касационният съд намира изводите на Административен съд Добрич за обосновани и законосъобразни. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав счита за неоснователно изложеното в касационната жалба за липса на анализ на възраженията на административния орган по отношение на заключението на вещото лице на ССЕ, което възпроизвеждало заключението на СОЕ, в определени части. На първо място видно от мотивите, изложени в оспорения съдебен акт, решаващият състав на административния съд е обсъдил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, като е акцентирал на селектирането, извършено от експерта на сделките, които са от същият вид /според критериите на чл. 16 ЗКПО/, от производител и от същия регион, в който е реализирана процесната продукция. Съдът е изложил собствени мотиви относно кредитирането на възприетите от него пазарни цени за продажба на продукция, анализирал е събраните от административния орган доказателства и заключението на оценителната експертиза, като е приложил относимия материален закон. Следва да се посочи и, че заключението на вещото лице е прието в открито съдебно заседание на 28.05.2024г. без да е оспорено от страните. Заключението на вещото лице по втората съдебно-счетоводна експертиза също е прието без оспорване в съдебно заседание от 13.07.2024 г. В тази връзка и двете експертизи не са своевременно оспорени при приемането им, а едва с молба от 16.07.2024 г. са изложени доводи по отношение на съдебно-оценителната експертиза. Възраженията изложени в касационната жалба се припокриват с изложените доводи от приходния орган в молбата за оспорване на експертизата от 16.07.2024 г., като по същите първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви. Изложените мотиви са съобразени с приетите по делото доказателства и обосновават правилността на възприетия от съда принцип, приложен за всяка стока. Предвид изложеното, решението на административния съд като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По частната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП: С Определение 1885 от 08.10.2024 г. постановено по адм. д. 145/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, е изменено Решение 1617 от 16.08.2024 г., постановено по адм. дело 145/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, в частта за разноските, като е намален размера на разноските, които Национална агенция по приходите, гр. София е осъдена да заплати на Д. М. Г. от сумата в размер на 4091,37 лева, на сумата в размер от 3 587,28 лева и е увеличен размера на разноските, които Д. М. Г. е осъден да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София от сумата в размер на 438,89 лева, на сумата в размер от 778,51 лева. За да постанови този резултат съдът е изчислил размера на публичните задължения на жалбоподателя на общо 7751,80 лв., а за отменени е посочил задълженията за общо 24 064,29 лв. С оглед на това е стигнал до извод, че уважената част на жалбата е в размер на 24 064,29 лева, съответно отхвърлената й част е за публичните задължения в размер от 7 751,80 лв., а не както се твърди в молбата по чл. 248 ГПК, че РА е потвърден до размера от 8 244,63 лв. и съответно уважената част на жалбата е 23 571,46 лв. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът правилно е приел, че материалния интерес по делото е в размер на 31 816,09 лева. Неправилно и необосновано обаче съдът е приел, че уважената част на жалбата е в размер на 24 064,29 лева, съответно отхвърлената й част е за публичните задължения в размер от 7 751,80 лв. Настоящият касационен състав съобрази, че видно от мотивите и диспозитива на процесното решение, установените от съда размери на публичните задължения на жалбоподателя за процесните данъчни периоди са следните: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2017 г. в размер на 1426,00 лв. и лихва в размер на 501,87 лв.; за 2018г. в размер на 2185,00 лв. и лихва в размер на 547,51 лв.; за 2019г. в размер на 1633 лв. и лихва от 215,47 лв. Данък върху добавената стойност: за д.п.м.10.2018 г. в 880,00 лева и лихва 261,33 лв. за д.п. м.11.2018г. в размер на 263,25 лв. и лихва 75,98 лв.; за д.п.м. 09.2019г. в размер на 212.00 лв. и лихва 43,22 лв. Общо задължения - 8 244,63 лв. Оспорения РА е отменен с Решение 1617/16.08.2024г. по адм.д. 145/2022г. по описа на АС- Добрич за следните суми: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. - 3 194,00 лв. и лихва в размер на 1 124,24 лв.; за 2019г. - 4 744 лв. и лихва в размер на 626,01 лв. Данък върху добавената стойност: за д.п. м.10.2017г. - 4258,72 лв. и лихва в размер на 1696,53 лв.; за д.п. м.11.2018г. -240,00 лв. и лихва в размер на 69,27 лв.; за д.п.м.09.2019г. - 6 326,80 лв. и лихва в размер на 1 291,89 лв. Общо отменената част на ревизионния акт е за задължения в размер на 23 571,46 лв. При така установения материален интерес и при доказаните от жалбоподателят разноски в хода на съдебното производство общо в размер на 4742,84 лв., от които държавна такса в размер на 10 лв. , адвокатско възнаграждение в размер на 1780,80 лв., възнаграждения за вещи лица в размер на 2 952,04 лв. - пропорционално на уважената част на жалбата същите следва да бъдат присъдени в размера от 3 514.40 лева. Юрисконсултското възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес е 3 195,29 лв, като същото следва да се присъди до размера от 827.50 лв. предвид отхвърлената част на жалбата. Предвид изложеното определението на АС Добрич по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се измени решението на АС Добрич в частта за разноските като размера на разноските, които Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на Д. М. Г. се намали от сумата в размер на 4 091,37 лева, на сумата в размер от 3 514.40 лева и се увеличи размера на разноските, които Д. М. Г. е осъден да заплати на Национална агенция по приходите от сумата в размер на 438,89 лева, на сумата в размер от 827.58 лева. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски зца адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер на 1 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,