Решение № 89 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2022 г.

ВАСV отделение05.01.2023 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 62/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на М. Б., съд. адрес: гр. Велико Търново, [улица], адв. Тончева сумата 800 (осемстотин) лв., разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 89 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 112/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 62/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, в което изрично се навеждат доводи, че съдът е следвало да съобрази, че мотивите на оспорения административен акт се съдържат в становището изпратено до съда заедно с административната преписка, защото посочването в него на името на трето неучастващо по делото лице (Я. Тончева) е резултата от фактическа грешка. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна М. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 112/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 62/2022 г. по описа на АС-Велико Търново е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 с изх. № 02-040-6500/8663/09.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което по заявената схема е одобрена сума за подпомагане в размер на 0 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 231, 51 лв., върната е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда в едномесечен срок от получаване на решението и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него; становището на органа до съда е по повод жалба на друго лице, но и то също не внася яснота коя от трите хипотези, посочени в колона 3 на уведомителното писмо, е относимата за случая като основание "непопадане на площите в допустимия за подпомагане слой". Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Касационният жалбоподател оспорва констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви, от които да са ясни възприетите от административният орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Велико Търново правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но в повечето случаи то включва различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред АС-Велико Търново уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС-Велико Търново за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В конкретния случай в становището, на което касационният жалбоподател се позовава, за да твърди, че представлява мотиви на административния акт, е посочено името на друго лице, различно от М. Б., поради което правилно решаващият съд е обосновал извод, че и само по тази причина не е възможно да бъде свързано с разглеждания спор. Изрично трябва да бъде посочено, че обосновано АС-Велико Търново е приел, че и от този документ не стават ясни фактическите основания, на които се позовава административният орган, който недвусмислено само потвърждава, че издаденото от него уведомително писмо съдържа "детайлно представени" резултати от извършените административни проверки и не намира основание да промени или измени становището си, изразено в него. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания да бъде намалявано по направеното в касационната жалба възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1