Решение № 17737 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2018 г.

Решение № 17737 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Т. М. срещу Решение № 5520/01.10.2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по дело № 8403/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. М. срещу Заповед № ДН-00-14/06.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението е немотивирано и необосновано, като съдът не бил обсъдил четирите групи нарушения. Оспорва извода, че в процедурата по изслушване обясненията на държавния служител не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че изслушването е проведено само от двама от членовете на дисциплинарния съвет. Неправилно и неточно съдът бил приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като твърди, че при издаването на заповедта ответникът не се е съобразил с изискването за форма на административния акт. Сочи, че в съдебното решение липсва отразяване на конкретните описани нарушения и същите извършени ли са от наказания служител. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваната заповед да се уважи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че Т. М. е извършил следното: 1. На 3, 4, 12 и 13 януари 2018 г. не е изпълнил задължението си да осъществи контрол относно допуснати нарушения от инспектори, а именно: записът от видеокамерата не започва от началото на работното смяна; екипът и служебният автомобил не са на мястото, определено в седмичния график; в ежеседмичния отчет не е отразено, че камерата е работила правилно/неправилно; не са вписани спираните за проверка пътни превозни средства (ППС); ППС се спирали извън видеообхвата на камерата, по два или три броя товарни автомобили едновременно; липсва аудиозапис; мястото на извършване на контрол не се обезопасява с конуси; липсват записи от монтираната в служебния автомобил камера. 2. Не е осъществил контрол за правилно видеонаблюдение в служебните автомобили при осъществяване на пътен контрол на 5, 6, 9, 16, 17, 20 и 27 февруари 2018 г. При последващ преглед на видеозаписите на камерите на проверяваните служебни автомобили е установено, че видеозаписът не обхваща изцяло работната смяна на екипите, както и извършваните проверки. Същевременно, не са извършили отбелязване, че камерата е работила неправилно. 3. Не е изпълнил задължението си да извършва заверки на изготвените протоколи за проверки по отношение на подробно описани в заповедта предприятия. Не е проверявал и заверявал констативните протоколи от извършените комплексни проверки относно правилното им попълване. 4. Не е упражнил контрол при съставянето на актове за установяване на административни нарушения и не е уведомил с доклад началника на областния отдел. Не е изпълнил и приложил правилно нормативната уредба, която урежда извършването на контролната и административнонаказателната дейност. Първите три нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения, последното като неспазване на правилата на Кодекса за поведение на държавните служители. Установено е, че дисциплинарното производство е образувано на 11.06.2018 г., видно от протокол № 11-06-4081, подписан от пълен състав на дисциплинарния съвет. Дисциплинарният съвет е заседавал на 21.06.2018 г., видно от протокол от същата дата, като е прието, че са извършени описаните по-горе нарушения. Поискани са писмени обяснения от служителя. Той е представил такива, на 18.06.2018 г., и е бил изслушан, на 26.6.2018 г., видно от протокол № 11-06-4081, от ответника, в присъствието на юрисконсулт. Установено е, че дисциплинарното производство и обжалваната заповед са издадени въз основа на два доклада – от 18.05.2018 г. и от 30.04.2018 г., в които са установени процесните нарушения. Правилно съдът е приел, че при издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, като не е допуснато тяхно съществено нарушение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което не е отчетено от съда, а именно, че изслушването на държавния служител е проведено само от двама от членовете на дисциплинарния съвет. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № РД-01-547/11.06.2018 г. на изпълнителният директор на ИА "АА" е наредено дисциплинарният съвет на ИА "АА" да образува дисциплинарно дело срещу Т. М., за изясняване на фактите и обстоятелствата изложени в доклад рег. № 11-06-4081/30.04.2018 г. и да представи решението си по дисциплинарното дело. От протокол рег. № 11-06-4081/5/12.06.2018 г. се установява, че дисциплинарният съвет е образувал на 11.06.2018 г. дисциплинарно дело и е взел решение за изискване на писмени обяснения от Москов, каквито са изискани с покана изх. № 11-06-4081/6/12.06.2018 г. Москов е представил пред дисциплинарния съвет писмени обяснения на 18.06.2018 г., като те са обсъдени от дисциплинарния съвет, видно от отразеното в протокол рег. № 11-06. 4081/12/21.06.2018 г. Протокол рег. № 11-06-4081/19/26.06.2018 г. отразява изслушването на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган, каквото изискване въвежда чл. 93, ал. 1 ЗДСл, а не от непълен състав на дисциплинарния съвет, както се твърди в касационната жалба. За даването на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и за изслушване служителят е поканен с покана рег. № 11-06-4081/15/22.06.2018 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че заповедта не отговаря на изискването за форма и в нея не са посочени правните и фактически основания за издаването й. Административният акт отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл и на общите изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК. Заповедта съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните задължения, които са били виновно нарушени, видът и размерът на наказанието, правното основание за налагането не наказанието. От изложеното в акта служителят може ясно да разбере за извършването на кои нарушения е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При издаване на заповедта не е нарушен материалният закон. На служителя е вменено неизпълнение на служебни задължения – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на държавните служители в държавната администрация – чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Всяко от нарушенията е подробно описано и подведено под съответстващата му правна норма. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Събраните по делото доказателства са в подкрепа мотивите на дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание за извършените от Москов нарушения на служебната дисциплина. От Заповед № 858/19.09.2017 г. и Заповед № 223/16.04.2018 г. се установява, че Т. М. е заемал длъжността "главен инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – С., главна дирекция "Автомобилна инспекция" в периода 19.09.2017 г. до 31.03.2018 г. За длъжността "главен инспектор" на 19.09.2017 г. му е връчена длъжностна характеристика. С акт рег. № РД-12-1609/05.12.2017 г. на Т. М. – главен инспектор в ОО "АА" са вменени задължения на основание Указания за контролната и административнонаказателната дейност в ИА "АА". Именно за неизпълнение на тези вменени служебни задължения е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Посочените в заповедта дати на които Москов не е осъществил контрол относно допуснати нарушения от инспекторите извършващи пътен контрол – 03.01.2018 г., 04.01.2018 г., 12.01.2018 г., 13.01.2018 г., и не е осъществил контрол относно правилното видеонаблюдение в служебните автомобили при осъществяване на пътен контрол 05.02.2018 г., 06.02.2018 г., 09.02.2018 г., 16.02.2018 г., 17.02.2018 г., 20.02.2018 г., 27.02.2018 г. съвпадат с времевия период, в който Москов е заемал длъжността "главен инспектор" и в който с акта от 05.12.2017 г. и длъжностната характеристика са му вменени задължения. Същото се отнася и до проверените констативни протоколи, за които е установено, че няма заверки от страна на Москов, въпреки че това му е разпоредено от началника на ОО "АА" и неупражнен контрол относно административнонаказателната дейност на отдела при изготвянето на актовете за установяване на административни нарушения. В първоинстанционното производство жалбоподателят (настоящ касатор) не е ангажирал доказателства в подкрепа на защитната си теза, вкл. в подкрепа на изложеното в писмените му обяснения дадени в хода на дисциплинарното производство. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е немотивирано. Макар и лаконично съдът е установил относимите към спора факти, въз основа на които е обосновал правни изводи, които са в съответствие с материалния закон. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Т. М. да заплати на ИА "АА", в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение