Решение № 6522 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2011 г.

Решение № 6522 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е образувано по жалба от "Енергони" АД, представлявано от Изпълнителния директор Михаил Кирякос Георгопападакос срещу Решение № 86 - ПД/08.02.2011 г. на Заместник Председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност". С него се задължена дружеството да не подлага на гласуване т. 3 от дневния ред на свиканото на 11.02.2011 г., респективно за 28.02.2011 г. при условията на чл. 227, ал. 3 от Търговския закон /ТЗ/ извънредно общо събрание на акционерите на публичното дружество със съдържание: "Вземане на решение за назначаване на нови членове на СД - Емануел Джанос, гражданин на Гърция/Франция и Ролф Х. Кюнг, гражданин на Швейцария. Проект за решение - ОСА взема решение за назначаване на нови членове на СД както следва: Емануел Джанос и Ролф Кюнг". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му с доводи за нарушения, свързани с липса на мотиви, по същество за материална незаконосъобразност на изискванията на КФН в материалите на общото събрание да се включват данните за съдимостта и професионалната квалификация на кандидатите за членове на Съвета на директорите. Ответникът, Комисия за финансов надзор - Заместник председател, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" чрез юрисконсулт Герчева взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното: Обжалваното решение е мотивирано от фактическа страна с установените обстоятелства, че КФН е била уведомена с изпращане на покана от дружеството жалбоподател чрез единната система за предоставяне на информация получена в КФН на 10.01.20100 г. за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на на 11.02.2011 г., респективно на 28.02.2011 г. при условията на чл. 227, ал. 3 ТЗ. Поканата е обявена още същия ден в Търговския регистър. Според дневния ред по т. 3 се предвижда избор на нови членове на Съвета на директорите, за които в писмените материали се съдържат декларации и свидетелства за съдимост, които не са достатъчни тъй като чл. 224 ТЗ изисква представяне и данни за имената и професионалната квалификация на лицата предложени за членове. Такава информация не била представена нито в поканата нито в материалите. От друга страна, представените свидетелства за съдимост издадени в България не са достатъчни за доказване съдимостта на лицата кандидати за членове на Съвета на директорите, чужди граждани. Възраженията на дружеството, че разпоредбата на чл. 116а, ал. 4 Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ не изисква представянето на тези документи за доказването на обстоятелствата по чл. 116а, ал. 1 ЗППЦК с обявяване на поканата и материалите за провеждане на ОСА са приети за неоснователни с позоваване на практика на ВКС, според която акционерите следва да бъдат информирани за предстоящото общо събрание с предоставяне на задължителна информация по въпросите от дневния ред. При изведени правни изводи от административния орган, че се накърняват правата на акционерите и се застрашават интересите на инвеститорите е прието, че са налице материалните предпоставки за издаване на индивидуален административен акт по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Така постановеното решение е незаконосъобразно по следните съображения: На първо място, в чл. 115, ал. 2 ЗППЦК предвижда, че Общото събрание на публичното дружество се провежда след покана която освен съдържанието по чл. 223, ал 4 ТЗ трябва да включва и информацията по чл. 115, ал. 2, т. 1 - 8 ЗППЦК. Поканата, съгласно ал. 5 заедно с материалите на общото събрание по чл. 224 ТЗ се изпраща на КФН в срока по чл. 115, ал. 4 ЗППЦК и се публикува в интернет страницата на дружеството за времето от обявяването й съгласно ал. 4 до приключване на общото събрание, като информацията по изречение първо, публикувана на страницата на публичното дружество в интернет, трябва да е идентична по съдържание на информацията предоставена на обществеността. Съгласно разпоредбата на чл. 116а, ал. 1 ЗППЦК за членове на управителните и контролни органи на публичното дружество не могат да бъдат избирани лица, които към момента на избора са осъдени с влязла в сила присъда, които обстоятелства доказват със свидетелство за съдимост. От друга страна, според чл. 224, ал. 3 ТЗ когато дневният ред включва избор на членове на Съвета на директорите, съответно Надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянният адрес и професионалната квалификация на лицата предложени за членове. Според чл. 224, ал. 1 ТЗ писмените материали свързани с дневния ред на общото събрание трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най късно до датата на обявяване или изпращането на поканите за свикване на общото събрание. Така цитирана нормативната уредба е неправилно изтълкувана и неправилно приложена от административния орган. Изискването към кандидатите за членове на Съвета на директорите според чл. 116, ал. 1 ЗППЦК следва бъде доказано към момента на избора, а не както неправилно приема административния орган. Анализа на ал. 4 във връзка с ал. 1 от чл. 116а ЗППЦК не води до извод, че тези обстоятелства се доказват към момента на поканата, респективно че следва да се съдържат в писмените материали и в уведомлението до КФН. Изискването на закона е да осигури избор на чл. на Съвета на директорите, което не е осъждано и това обстоятелство се доказва към момента на избора от общото събрание на акционерите. Доказването на това обстоятелства към по ранен момент не е в хипотезата на нормата, тъй като между момента на поканата и момента на избора може да настъпи промяна в съдимостта и отново ще е от значение състоянието към момента на избора. Редакцията на чл. 116а, ал. 4 ЗППЦК, че кандидатите за изборна длъжност доказват обстоятелствата по ал. 1 не означава че доказателствата за тях се представят с поканата и писмените материали на общото събрание на акционерите. Аналогичен е и въпросът със съдържанието на писмените материали за събранието по отношение на фактите за професионалната квалификация на кандидатите за изборна длъжност. Такава информация следва да бъде предоставена на акционерите, каквато от данните по делото се установява, че е била предоставена. Пълнотата на информацията за професионалната квалификация какъвто е спорният въпрос, обаче следва да бъде преценявано дали застрашава интересите на инвеститорите и на акционерите и в зависимост от която преценка е нарушение, което обуславя налагането на принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Според чл. 212, ал. 1 ЗППЦК когато се установи нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или заместник председателя, както и когато се препятства упражняването на контролната дейност на комисията или от заместник председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник председателят може да задължи поднадзорното лице да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване/отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите в определен от нея срок. Доказателствата по делото не сочат на нарушения на ЗППЦК които да съставляват основание в хипотезата на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК да бъде наложена принудителна мярка. На следващо място, правната характеристика на принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК я очертава като задължително предписание за активни действия за отстраняване на нарушения от поднадзорните лица, а не забрана за действия, какъвто е настоящият случай. Съдържанието на наложената принудителна административна мярка създава продължително, неограничено във времето състояние на невъзможност дружеството да се управлява и упражнява дейността си, което не намира оправдание в целта на закона и материалните предпоставки за издаването на принудителната административна мярка. Поради това представените доказателства от КФН за установяване на факта, че дружеството не е развивало дейност или не развива дейност не обосновават налагане на административна мярка, а само подкрепят извода, че съдържанието на наложената мярка ограничава управлението и дейността на дружеството, каквато не е целта на системата на принудителните административни мерки и ЗППЦК. При изложените фактически и правни съображения решението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение