Решение № 980 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2019 г.

Решение № 980 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на културата чрез юрк. Миразчийска срещу решение № 1688/13.03.2019 година на Административен съд София-град по адм. д. № 3545/2018 година, с което е отменена негова заповед №РД-09-6/05.01.2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: 1. Съдът не установил фактическа обстановка по спора. 2. Изводите му от правна страна били фактически и правно необосновани. 3. Излага подробни съображения за законосъобразност на заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на всички основания по чл. 146 АПК. Досежно приложението на материалния закон твърди, че: Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в чл. 18, ал. 2 посочва действията, които разглежда като "използване на обекти на авторско право". Законът не поставял изискване за технологична среда на вида използване (среда, устройство, аналогов или дигитален сигнал), а отчитал начинът, по който ползвателят, определен съобразно пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, довеждал обекта на закрила до знанието на публиката. Видно от заявлението на сдружението "Музикаутор" и приложенията към него, възнагражденията, чието утвърждаване се иска, са за използване чрез излъчване по безжичен път или предаване по електронно-съобщителна мрежа на обекти на закрила в онлайн среда като част от линейна телевизионна програма, която не предоставя интерактивни възможности и при която всеки потребител по едно и също време вижда и чува едно и също съдържание. Тези действия се квалифицирали като използване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП. Като се позовава на понятието "ползвател" по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, касаторът твърди, че: Когато потребителят има достъп единствено в онлайн среда до телевизионна програма, ползвателят ("онлайн телевизия") осъществява използване на защитеното съдържание, включено в програмата, по начините по чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП. Същото видове използване, по начините по чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП, осъществявал и ползвателят - телевизионна организация, чиято програма се разпространява по традиционния начин – чрез кабел, ефир или сателит. Същевременно обаче, въпреки еднаквия начин на използване на защитеното съдържание, предвид различните Правила, които ще използва "Музикаутор" спрямо ползвателите (ако процесните бъдат одобрени), между тях щели да се установят съществени различия в размерите на възнагражденията, които да заплащат. Предвид демонстрираните съществени различия в заплащането, в съответствие с чл. 40е, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП ; , органът извел, че "Музикаутор" не обосновава необходимостта от различното третиране на ползватели, използващи защитеното съдържание по един и същи начин, като и не доказва необходимостта от това различно третиране. Според касатора, първоинстанционният съд е смесил фигурата на "краен потребител", който има достъп до телевизионната програма в онлайн среда и тази на "ползвател", чиято легална дефиниция се съдържа в пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП и който ползва обекта на авторско право по начините в чл. 18 от ЗАПСП, съответно заплаща възнаграждение затова. Само ползвателят се явявал задължено лице да заплаща процесните възнаграждения, определени с Правилата. Технологичната среда на вида използване била ирелевантна за начина на използване на защитения продукт, който е нормативно определен. На следващо място, касаторът излага съображения за правилност на акта и в частта досежно изводите за икономическата обосновка, която въз основа на направени анализи, правилно била определена като недаваща обективно обяснение за стойностите на възнагражденията. На посочените основания касаторът приема за законосъобразен акта, с който е отказал да одобри процесните Правила. Като заключение, касаторът заявява, че чрез обжалваната заповед се преследват поставени цели съгласно чл. 40е от ЗАПСП ; , който изисквал заплащане на справедливи възнаграждения при равно третиране на ползвателите по смисъла на пар. 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, срещу заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на заместник-министъра на културата. В съдебно заседание юрк. Миразчийска обръща внимание на решение на Съда на Европейския съюз № С-177/2016 г. Твърди, че според това решение, при определяне на тарифи, организациите за колективно управление могат да използват за референтни, само други страни-членки на Европейския съюз, докато в икономическата обосновка и методиката депозирани от ответника по касация, са използвани като референтни страни, които са извън Европейския съюз, като Турция и Швейцария. Приема за неправилен извода, че Турция е държава с брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност близък до България. Твърди, че видно от депозираните пред министъра документи, България е с коефициент от 48 по този показател, Турция с 62, Швейцария 159, Хърватия и Румъния с 59. На следващо място, решението приемало сравнението с такива референтни държави, единствено при условие, че тарифите при тях се изчисляват на базата на аналогичен метод. В случая, референтните държави видно от използваните от тях еднакви ставки (Турция, Румъния и Хърватия) прилагали една и съща процентна ставка, независимо от профила на телевизията. В заявлението на ответника по касация обаче, се използвали диференцирани ставки в зависимост от профила на съответната телевизия. Подобно сравнение било недопустимо, доколкото твърдите ставки използвали различен принцип на образуване и не свързвали размера на възнаграждението с обема на използваните права. В икономическата обосновка и методика депозирани от ответника по касация, липсвало изследване досежно възможността и готовността на клиентите на ОКУП да плащат за услугата и икономическите ползи. Ответникът, "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че чрез разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права, се поставят два материалноправни критерия, които административният орган трябва да съобрази издавайки процесната заповед и те са разписани в разпоредбата на чл. 40е, ал. 4 ; , а именно: 1. Когато се изготвя една тарифа, нейните параметри да бъдат съобразени с начина на използване на произведенията и значението, което те имат за формирането на приходите на ползвателя. 2. Тези възнаграждения да бъдат структурирани така, че да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено. Всички други изложени от органа изводи били неотносими към спора по същество. Твърди, че сред телевизиите, които предлагат музикални канали в Интернет, наред с Турция и Швейцария са посочени: Словакия, Чехия, Германия, Испания, Хърватия. Заявява, че при спазване на критериите, заложени в цитираното решение № С-177/2016 г., "Музикаутор" е изготвил икономическа обосновка и методология, като е изследвал параметрите на този тип използване във всички държави-членки, за които е намерил информация, като посочените Турция и Швейцария, били единствено в допълнение. Това обаче нямало как да опорочи действията на сдружението при изготвянето на икономическата обосновка и методологията, а единствено допълвало същата. Твърди, че изложените съображения, че била използвана една и съща процентна ставка в тарифите на организациите от други държави, както и възможността клиентите да ползват съответната услуга, не били основания за отказ, видно от съдържанието на заповедта, те били релевирани в съдебно заседание, което било недопустимо. Претендира разноски по делото. Ответниците, "ММ Ню Медия Груп" ООД, "Пик Броудкастинг" АД, "ТВ Мет" ЕООД не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. При извършена проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по този ред. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Музикаутор" – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права, срещу заповед № РД-09-6/05.01.2018 година на заместник-министъра на културата. С последната, на основание чл. 40е, ал. 1, ал. 12 и ал. 13, във връзка с чл. 40а, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от ЗАПСП и Заповед на министъра на културата № РД-09-279/19.05.2017 година, и материалите по преписка вх. № 62-00-385/08.09.2017 година, е отказано утвърждаването на Правила за определяне размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии, събирани от "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права "Музикаутор", приложени към заявление вх. № 62-00-385/08.09.2017 година (Правилата). За да отмени обжалвания административен акт, Административен съд София-град е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП ; предвижда два критерия, които следва да бъдат съобразени при изготвяне и прилагане на правилата за възнагражденията, а именно: 1. Да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им да формиране на приходите, реализирани от съответното използване. 2. Да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено, освен в случаите, когато може да се докаже необходимост от изключение. Според съда, вместо да изследва наличието на посочените критерии, без правна обосновка органът извършил недопустимо сравнение с изцяло различен вид услуга – разпространение на телевизионна услуга по кабел и сателит. Според съда, органът необосновано приел, че се допуска неравно третиране на ползватели от една и съща категория, както и че обосновката на предлаганата тарифа на заявителя за онлайн телевизия е извършена при неясни и потенциално необективни критерии, както и при липса на връзка с пазарната действителност. Неоснователно ответникът приел, че икономическата обосновка на предложените възнаграждения е некачествена и необоснована, а методиката – несъответстваща на изложените принципи и на възприетите правила. Според съда, ответникът е достигнал до незаконосъобразен извод относно определяне на кръга на задължените лица – ползватели, като не бил отчел обстоятелството, че достъпът се осъществява изцяло в различна от стандартната за разпространение на телевизионните програми среда – в "онлайн среда". Ответникът неправилно игнорирал средата за разпространение на телевизионните програми като ясен разграничителен критерий при определяне на категорията ползватели. Съдът прави и извод за неправилност на заключението на органа за непрозрачно и неясно определяне на размерите на възнагражденията. По тези съображения, АССГ е отменил акта като материално незаконосъобразен и постановен в несъответствие с целта на закона. Решението е неправилно: Касационният състав споделя изводите на АССГ, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и спазване на процедурата по издаването му. Напълно основателни обаче са касационните възражения, че в нарушение на чл. 172а АПК решаващият състав, възприемайки изцяло тезата на "Музикаутор", е направил необосновани и формални изводи от правна страна, които не съответстват на анализа на доказателствата, като липсва и нормативна обосновка. За да изведе неправилността на съдебния акт и материалната законосъобразност на обжалваната заповед на заместник-министъра на културата, съставът на Върховния административен съд взе предвид следното: Със заявление вх. № 62-00-385/08.09.2017 година "Музикаутор" внася в Министерство на културата за утвърждаване Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии, събирани от Сдружението. Към заявлението са приложени: - Предложения за размера на възнагражденията; – Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими от онлайн телевизии; - Икономическа обосновка; - Мотивирана методика. Правилата за определяне размера на възнагражденията, дължими за онлайн телевизии са приложени на л. 156 от делото (Правилата). Съгласно чл. 1 от същите, чрез тях се определя размерът на възнагражденията, дължими за излъчване по безжичен път или предаване по електронно-съобщителна мрежа на обекти на закрила (Произведения) в онлайн среда (в интернет и/или посредством мобилно устройство) като част от неинтерактивна (линейна) телевизионна програма.