Решение № 3850 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. А. Я., гражданин на Сирия, против Решение 26079 от 05.12.2024г., постановено по адм. д. 9708/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 8884 от 27.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда бежанската история е установена правилно, но въз основа на нея са направени неправилни правни изводи при обсъждане на наведените доводи за физическата опасност за живота и здравето на кандидата, както и относно актуалната политическа ситуация в страната му по произход. Изложено е мнение, че са налице всички изискуеми предпоставки както за предоставяне на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, вкл. на осн. Чл.9, ал.8 ЗУБ. Сочи се, че допуснатите в оспореното решение слабости са довели до нарушаване на чл.3, чл.5, чл.6 и чл.8 от ЕКПЧОС и Конвенцията на ООН за правата на детето. Прави се искане за отмяната на първоинстанционния съдебен акт , ведно с потвърденото с него решение, като делото бъде решено по същество. В о. с. з. касаторът се представлява от адв. Костова., която поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Не сочи допълнителни доказателства, свързани с личността и бежанската история на заявителя. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, без които резултатът от правния спор би бил различен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Я. Я. , гражданин на Сирия против Решение 8884/27.08.2024 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, Административният съд e възприел изцяло установените от страна на административния орган факти, които не се оспорват. Липсва спор относно това, че заявителят е непридружен непълнолетен, който е влязъл незаконно на територията на Република България на 08.01.2024 година, а на 22.01.2024г. оспорващият депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила, като попълнил Регистрационен лист, в който посочил личните си данни. В проведеното на 23.02.2024 година интервю в присъствието на преводач от и на арабски език е потвърдено сирийското му гражданство, [заличен текст] му произход, непълнолетието му и всички обстоятелства свързани с преминаване на Българо-турската граница. Възприети от съдебния състав и административния орган са всички обяснения от интервюто, в което той сочи подробности за личната си бежанска история. Правилно от разказаното съдът е достигнал до извод за липса на конкретен повод за напускане на страната му на произход, и за представяне на обяснения за по-скоро икономически подбуди за решението му да напусне държавата си на произход. Възприето и съответно взето предвид е и обстоятелството, че не е заявена политическа активност, принадлежност към обществено течение или друго формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на военна или политическа основа. Правилно е отбелязана и заявената от касатора липса на опасности, произтичащи от етноса или религията му. Надлежно-възприето от страна на първоинстанционния съд е и обстоятелството, че лицето е прекарало няколко месеца в Република Турция, обстоятелствата около начина и средствата, чрез които е преминал държавната граница преди да бъде заловен в Р. България, както и обяснената основна цел на заявителя - да достигне до Германия, при липса на налични роднини и членове на семейството му там. Възприета и отчетена в съдебния акт е и информацията за липсата на работа в неговото село, както и това, че той желае събиране със семейството му, в случай че му бъде предоставена закрила. При такавъзприетите обстоятелства Съдът еприел изцяло изводите на органа, който е достигнал до правен извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 и сл. ЗУБ, за предоставяне на заявителя на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Възприети изцяло са били и изводите на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне и на хуманитарен такъв по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 и ал.8 (наличие на други хуманитарни причини) ЗУБ. Решението в тази част е мотивирано и касационният съд възприема изцяло изложените мотиви, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. На последно място настоящата съдебна инстанция изразява пълно съгласие и с обоснованото заключение на ДАБ, възприето от страна на първоинстанционния съд, касаещо наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, но не и с изводът на административния орган, че такъв не следва да бъде предоставен поради обстоятелството, че лицето е декларирало пристигането си от трета сигурна страна Република Турция. Според настоящия съдебен състав възприемането наличието на трета сигурна за заявителя страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ и възприето безкритично от първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Изложените в тази част на оспореното решение мотиви, които преповтарят съжденията на административния орган, сочат наличие на предпоставките на чл. 13, ал.1 ЗУБ, според който обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет)може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. В настоящият случай предпоставката по чл.13, ал.1, т.14, вр. ал.4, т.1 ЗУБ се сочи като самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут. Според настоящия съдебен състав по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на две различни административни производства, които намират правното си основание в различни правни норми. Провеждат се по различен ред и преследват различни правнорегламентирани цели. Производството по чл.13 ЗУБ е преюдициално спрямо това по чл. 75, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал.5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл.13, ал.1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България. Като е смесил двете производства органът е засегнал правото на защита на касатора, който напрактика не е бил наясно в кое от тях се намира и какви обстоятелства следва да установява пред интервюиращия. Наред с това, органът е бездействал необосновано и при събирането на доказателствата относно установяването на връзка между чужденеца и съответната държава и то при индивидуална, т.е. конкретна проверка за сигурността в тази трета страна относно посоченото лице. Единствени обстоятелства, свързани с Република Турция, които се установяват от проведеното интервю са в отговор на въпроса какъв е бил маршрутът на заявителя след напускане на Сирия. Така получената информация е бегла и лаконична, за да бъде възприета за надлежноизвършена индивидуална проверка на сигурността на Р. Турция за конкретното лице. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. Все в тази връзка необоснован както в оспореното решение, така и в разгледания в него административен акт е останал висшият интерес на детето, същият е съществено и дори определящо обстоятелство за крайния правен извод на органа както в производството по чл.13, така и в това по чл.75, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ. Неправилни според настоящата съдебна инстанция са и изводите на Председателя на ДАБ, че като е напуснал самоволно адреса си и не е уведомил администрацията за новия си такъв чужденецът е изразил нежелание да получи международна закрила. Напротив, подобно поведение отново не се явява основание за постановяване на отказ за предоставяне на международна закрила, а за прекратяване на производството на основание чл.15, ал.1, т.2, 3 и 4 ЗУБ. Допуснатите слабости са съществени, тъй като в случай, че бяха избегнати е налице възможност органът да достигне до резултат различен от оспорения. Те обосновават извод за неправилност на Решението и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния и процесуалния закони. Макар постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, направени са били неправилни и необосновани правни изводи, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за ясно уточняване на административното производство, което провежда с оглед предоставяне на заявителя на възможност за пълноправно участие в същото. В случай на произнасяне на органа по въпроса за наличие спрямо касатора на трета сигурна държава, следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, вкл. и чрез насрочване на друго интервю за установяване на факти и обстоятелства с пряко отношение към индивидуалната сигурност на посоченото лице в тази трета държава и наличието на установявена връзка на лицето с нея. Ирелевантно от обстоятелството кое производство ще реализира административният орган спрямо Я. Я., същият следва да вземе предвид висшия интерес на детето при преценка на своите крайни правни изводи. Не на последно място, при наличие на предпоставките за това, в процесуалната дискреция на административния орган е и да прекрати инициираното производство без да се произнася по съществото на заявената международна закрила. Като е пропуснал да съобрази допуснатите от страна на административния орган съществени процесуални нарушения и е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, макар валидно и допустимо е неправилно.