Решение № 6149 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Благоевград, Д. Терзиева от гр. Разлог и Е. Сковарданова от гр. Разлог, срещу решение 1764/05.08.2019 г., постановено по адм. д. 920/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед 18-8985/24.10.2018 г. на началника на СГКК Благоевград за одобряване на изменение на КК и КР на гр. Разлог, състоящо се в коригиране на границите между ПИ 61813.760.4 и ПИ 61813.760.11. В касационните жалби се твърди, че решението на Административен съд Благоевград е незаконосъобразно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поради това жалбоподателите претендират отмяна на решението със законните последици. Ответната страна Г. Билярска, чрез процесуалния си представител адв. Христова оспорва жалбите. Ответните страни община Разлог, Р. Гъркова, В. Бележкова, Н. Малчов, Е. Георгиева, И. Терзиев, М. Тренчева, А.-М. Янчовичина, Л. Котирков, З. Пиринлиева, В. Калоянова, Р. Бакалова, А. Кръстева, Н. Михова, Влади Вес ЕООД, ЕТ Юлия Милина ДР, Л. Джумайлиева, Ю. Гарабийска, М. Фидошев, М. Бялева, З. Попова, И. Стоименова, Б. Стамчева, С. Джойкева, Н. Самокварев, Л. Шумарова, С. Козарева, Н. Стоицова, М. Весова, В. Николова, С. Котупанова, Е. Терзиев, М. Божкова, Т. Сковарданов, Т. Джумайлиев, Е. Джумайлиев, В. Узунова, В. Весова, Р. Яръмова, Я. Котупанов, К. Котупанов, Д. Чобалигова, Б. Гьошев, Й. Гьошев, Н. Пиринлиева, В. Джолева, В. Караджов, Л. Караджов и Р. Башова не вземат становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби на Д. Терзиева и Е. Сковарданова за недопустимипоради просроченост. Видно от приложените по делото съобщения за уведомяване касационните жалбоподатели са уведомени за обжалваното решение на 08.08.2019 г. Д. Терзиева, съответно на 13.08.2019 г. Е. Сковарданова. Срокът за подаване на касационната жалба е изтекъл на 22.08.2019 г. (четвъртък - присъствен ден) за Д. Терзиева и 27.08.2019 г. (вторник присъствен ден) за Е. Сковардинова. Касационните жалби са подадени съответно на 23.08.2019 г. и 09.09.2019 г., извън предвидения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Пропускането на законоустановения срок за подаване на жалба преклудира правото на страната да иска отмяна на оспореното решение. Поради това същите са недопустими и като такива на основание чл. 215, т. 3 от АПК ще следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство ще следва да бъде прекратено. В останалата част, по отношение на подадената от началника на СГКК Благоевград касационна жалба, Върховният административен съд, състав на второ отделение намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира жалбата за неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Г. Билярска против заповед 18-8985/24.10.2018 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на гр. Разлог, състоящо се в коригиране на границите между ПИ 61813.760.4 и ПИ 61813.760.11, а именно имот с ПИ с идентификатор 61813.760.4, собственост на община Разлог, съгласно АЧОС 105, т. 14, рег. 5508/27.12.2012 г. от 1099 кв.м. е променен на 1114 кв.м., съответно ПИ с идентификатор 61813.760.11, собственост на Г. Юрукова, е променен от 270 кв.м. на 255 кв.м. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. При обстойно изложена и обсъдена фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена въз основа на нередовно подадено заявление, тъй като при подаване на заявлението от страна на Л. Джумайлиева административният орган не е изискал да уточни дали подава същото в лично качество или от името на Сдружение на собствениците Александър Стамболийски, сграда с идентификатор 61813.760.4.1 по КК на гр. Разлог, след взето решение на общото събрание на сдружението, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на допуснатото със заповедта изменение на КККР. Посочил е също, че е проведена идентична процедура между община Разлог и оспорващата, без участието на етажните собственици, приключила със заповед 17-489/23.12.2015 г. на началника на СГКК Благоевград, с която е установено наличие на спор за материално право и е отказано изменението на одобрената вече КК. Приел е също, че в случая засегнатият от предложеното изменение собственик се е противопоставил срещу искането изменение с представени доказателства за собственост и с оглед забраната на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за материално право, при издаването на оспорения административен акт е нарушен материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Редовността на заявлението за издаване на индивидуален административен акт е въпрос за допустимост на административното производство, за която административният орган следи служебно и във всички случаи е длъжен да укаже на заявителя какви са изискванията за редовност на заявлението и даде надлежни указания за отстраняване нередностите. В случая административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30 АПК, което определя обжалваната заповед като издадена при нарушение на чл. 146, т. 3 АПК. Нарушението по чл. 30 АПК е от категорията на съществените, тъй като административният орган се е произнесъл без надлежно сезиране, по заявление подадено от Джумайлиева без изрично уточнение дали подава заявлението в лично качество или от името на Сдружение на собствениците Александър Стамболийски, сграда с идентификатор 61813.760.4.1 по КК на гр. Разлог, след взето решение на общото събрание на сдружението. Изменения на действащата КК административният орган извършва по искане на заинтересувано лице, а не служебно, от което следва, че издадената по преписката, по повод заявление вх. 01-321099/21.08.2018 г., заповед е незаконосъобразна. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на границите между ПИ 61813.760.4 и ПИ 61813.760.11, като при така процедираното изменение на КК ПИ 61813.760.4 от 1099 кв.м. е променен на 1114 кв.м., съответно ПИ 61813.760.11 е променен от 270 кв.м. на 255 кв.м. По делото се установява също така, че е проведена идентична процедура между собствениците на посочените имоти, проведена без участието на етажните собственици, като със заповед 17-489/23.12.2015 г. на началника на СГКК Благоевград е установено наличие на спор за материално право и е отказано изменението на одобрената вече КК, както и че собственика на засегнатия ПИ 61813.760.11 е изразил в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. При така установеното правилно административният съд е обосновал извод за наличие на спор за материално право относно границата между двата имота, предмет на изменението, което е основание за отказ за издаване на заповед за промяна на КК и КР. Исканото изменение на КККР се изразява в коригиране на границите на имоти, като се засягат части от имот, отразен в КККР като собственост на заинтересована страна при изрично направено възражение. При спор за материално право в случаите, когато се иска изменение на кадастралната карта (граници) е налице основание за отказ, докато спорът не бъде решен по общия исков ред, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а т. 1 ЗКИР. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта се явява постановено при отсъствие на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде потвърдено изцяло. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав