Решение № 514 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г.

Решение № 514 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 2.09.2011 г. тричленен състав на ВКС, I г. о. е допуснал касационна проверка на решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1294/2010 г. Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3283/2008 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Д. Ю., Г. И. Д. и К. Д. П. иск за установяване, че ответниците Т. Г. Д. и Т. А. Д. не са собственици на имот пл. № 109, в м. "Б. дере" на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната проверка е допусната по разрешените с него процесуален въпрос за преценка на всички доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и по разрешеният материалноправен въпрос за това имала ли е право ответницата да поиска нова оценка на имота по реда на § 62 ППЗСПЗЗ в сила от 21.12.1997 г. (ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г.), след като вече е била заявила това свое право през 1994 г. и въпреки дадената оценка не е заплатила същата в установения в закона срок. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери същата за основателна. За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че в полза на ищците е признато правото на възстановяване на имот нива с площ от 3200 кв. м., в м. "Б. дере", район Вл. В., в землището на [населено място], който е включен в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно помощния план върху него попадат имоти, предоставени за ползване на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, един от които е имот пл. 109, владян от ответниците по иска. Той е предоставен за ползване на ответницата Т. Д. на основание ПМС № 26 от 1987 г. С приета техническа експертиза е установено, че в имота е изградена сезонна постройка, състояща се от стая с предверие на площ от 11.60 кв. м., с пристроено към нея антре на площ от 7.58 кв. м., стопанска постройка на площ от 126.67 кв. м., изпълнена с тухлена зидария и склад на площ от 9.00 кв. м. от тухлена зидария. Установено е с гласни доказателства, че сезонната постройка е построена през 1977 г. от лицето Г. Д. С., баща на ответницата, на което преди това е бил предоставен за ползване имота, факт отразен и в разписния списък към плана от 1970 г. и в представения списък за раздадени земи по ПМС № 21 в района на Г. -В. - ДЗС " Д. К. " (л. 138 по гр. д. № 3283/08 г. на В.). Със заповед № 0959 от 3.06.1999 г., издадена на основание § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ, кмета на [община] е признал правото на ответницата да изкупи имота поради наличие на предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Със заповед № 1937 от 15.09.1999 г. кметът е утвърдил определената цена за имота и е определил тримесечен срок за внасянето й по сметка на район "Вл. В. ", [община]. Сумата е внесена по сметка на общината с на 22.12.1999 г. Въз основа на така установените факти съдът е намерил иска за неоснователен по съображения, че в полза на ответниците е бил предоставен за ползване спорния имот на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и те са трансформирали това право в право на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Изводът е направен без да са обсъдени всички доказателства събрани по делото и определи тяхното правно значение. В съдебно заседание, проведено на 13.01.09 г. по гр. д. № 3283/08 г., Варненски районен съд е приел като доказателство оценителен протокол от 5.07.1994 г., съставен от комисия при [община], кметство Владиславово, с който е била определена оценката на ползвания от ответниците по иска имот на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни определената цена да е заплатена до 30.09.1994 г. с срок определен в § 4а от ПЗР на закона в редакцията от ДВ бр. 83/1993 г. През 1999 г. ответниците са направили отново искане за издаване оценка на ползвания имот и признаване правото им да го изкупят на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, след като с § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приет с изменението на Правилника от ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г., е даден нов срок на правоимащите лица, които не са заявили правата си до влизане в сила на нормата, в срок до 31.12.1998 г. да направят искане за изкупуването им. Този факт не е обсъден от съда. От него се установява, че ответниците не са имали право да заявяват имота за изкупуване по реда и в определения нов срока по § 62 от П. на ППЗСПЗЗ, тъй като вече са били упражнили това свое право през 1994 г. Отправеното повторно заявление е нередовно, подадена от страна, която не е била носител на правото на изкупуване, поради преклудирането му, поради което издадената заповед от кмета на [община] заповед № 0959 от 3.06.1999 г. на основание § 62 от ППЗСПЗЗ, с която е признато на Т. Г. Д. правото да придобие собствеността върху имот пл. № 109 с площ от 600 кв. м. в м. "Б. дере", район "Вл. В. ", в землището на [населено място], е била издадена при не надлежно сезиране на органа, поради което не е породила правни последици. Като не е обсъдил правното значение на това, че през 1994 г. ответницата е направила искане за изкупуване на имота, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. В резултат е постановено решение в нарушение на закона, което е основание то да бъде отменено. Тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна и не се налага повтаряне на съдопроизводствени действие, то следва да се постанови решение по съществото на спора, с което искът ще бъде уважен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по иска Т. Г. Д. и Т. А. Д. ще бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски за производството по делото, които възлизат на сумата 1698 лв., разноски за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.