Решение № 7717 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2013 г.

Решение № 7717 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Силистра, срещу решение № 93 от 07.01.2013 г. по адм. д. № 162/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Жоржета Маринова Райчева, от гр. Тутракан, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 93 от 07.01.2013 г. по адм. д. № 162/2012 г. Административен съд - гр. Силистра е отменил решение № Ра - 3974 от 21.09.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 5707205619 от 01.09.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ, гр. Силистра, в частта им относно определената на Жоржета Маринова Райчева, от гр. Тутракан, добавка по чл. 84, ал. 1, т. 2 КСО. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че приживе покойният съпруг на Райчева - Райчо Илиев Райчев, починал на 10.08.2008 г., не е доказал пред органите на Териториално поделение на НОИ, гр. Силистра, осигурителния стаж, положен по време на военната служба, независимо от обстоятелството, че с писмо изх. № 412 от 11.01.2006 г., във връзка първоначалното заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, е бил уведомен да представи военна книжка. Ето защо, както с разпореждане № 12 от 03.02.2006 г., с което пенсиите са били отпуснати, така и с разпорежданията, с които пенсията е била изменяна и осъвременявана (последно разпореждане № 20 от 30.06.2008 г.), които не са обжалвани и са влезли в сила административни актове, периодът 24.09.1969 г. - 24.09.1971 г., не е бил зачитан. Казаното се отнася и до жалбоподателката по първоначалното дело Райчева, на която с разпореждане № 1 от 27.02.2009 г. е отпусната добавка по чл. 84, ал. 1 КСО и до издаване на процесното разпореждане № 5707205619 от 01.09.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" не е оспорвала осигурителния стаж на починалия си съпруг. Това разпореждане е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 КСО, в редакцията му обн. ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., с което изменение размерът на добавката от пенсията на починалия съпруг се увеличава на 26,5 на сто. Пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност поначало са лични. Изключението от това правило, в конкретния случай, е регламентирано чл. 84 КСО. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 КСО се намира в раздел III на КСО - "Наследствени пенсии". Последните са "производни" или "вторични пенсии". Те не се дължат за личното участие в осигуровката на лицата, на които тези пенсии се предоставят или заради техния личен принос. Наследниците ги получават поради участието им в осигурителната схема на лицето, което е починало. То е осигуреното лице. От неговата смърт наследниците му черпят правото на наследствени пенсии. Наследствените пенсии представляват продължение на личната пенсия на починалото осигурено лице. Това нейно продължение е в лицето на неговите близки, чийто кръг е определен в КСО. За последните наследствените пенсии са придобиване на блага "mortis causa" от лицето, което е било осигурено. В чл. 84, ал. 1 КСО изрично е записано, че пенсионерът има право на добавка от пенсията или от сбора на пенсиите, които е получавал починалия съпруг. Ето защо наследниците не могат да установяват след смъртта му непризнат осигурителен стаж и в тази връзка какъв би следвало да бъде размерът на пенсията на починалия съпруг. Административните актове, установяващи тези обстоятелства вече не могат да бъдат отменени, тъй като със смъртта на лицето правото на оспорването им е преклудирано. След като приживе осигуреното лице не е изразило воля за оспорването им, то тази воля не може да бъде изразена след смъртта му чрез преживелия го съпруг. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, разпореждането по чл. 98 КСО може да се отмени или измени, когато пенсионерът, т. е. титулярът на правото, представи нови доказателства за придобит трудов стаж и осигурителен доход. Предвид изложеното, позоваването на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, е неуместно. От заключението на вещото лице, назначено и изслушано по първоначалното дело се установява, че ако не бъде зачетен процесния период, то добавките по чл. 84, ал. 1 КСО са правилно изчислени от органите на НОИ. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което вместо това решение се постановява ново по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,