Решение № 8663 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2018 г.

Решение № 8663 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба от Й. К. Д. от гр. Д. за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 242 от 15.07.2016 г., постановено по адм. д. № 167/2016 г. по описа на Административен съд- Д. и на влязлото в сила Решение № 3217/15.03.2017 г. по адм. д. № 9544/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Към молбата си, молителят е приложил молба от 19.06.1984 г., възражение до РО "НСК"- гр. Д., съдебно- техническа експертиза и писмо на "Турист- строй комерс" ЕООД. Моли влезлите в сила решения да бъдат отменени с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание, молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - кмета на О. Д., редовно призован, не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в молбата, намира, че искането за отмяна на влезли в сила решения е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 3217 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9544/2016 г., на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, е оставено в сила Решение № 242 от 15.07.2016 г. по адм. д. № 167/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Процесното решение е постановено в касационно производство по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, което е окончателно. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Й. К. Д. от гр. Д. срещу Заповед № 1297/10.12.2014 г. на Кмета на община Д., с която е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж "Гараж" със застроена площ от 25 кв. м., изграден в УПИ V-1832 за "ОДО", кв. 1192 по действащия ПУП- ПРЗ на ж. к. "Север-I" на гр. Д.. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата на Й. Д. се сочи, че иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, допусната от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че новопредставеното "доказателство" е само едно, а именно: молба от 19.06.1984 г. до началника на отдел "АБ" при ОбНС- гр. Т., изходяща от Й. Д., тъй като другите приложени писмени документи вече се съдържат и са приети като доказателства по адм. д. № 92/2015 г. на Адм. Съд- Д. при първоначалното разглеждане на спора. Посоченото от молителя ново писмено доказателство касае копие на молба, в която Димитров моли да му бъде разрешено да построи временен гараж на държавно място, определено от адресата/началника на отдел "АБ" при ОбНС- Толбухин/, като върху тази молба е налице поставена резолюция с дата 19.06.84 г. на главния архитект. Съдът счита, че този писмен документ няма характера на ново писмено доказателство, нито е налице ново обстоятелство по смисъла на относимата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. В конкретния случай Й. Димитров е посочил, че по независещи от него причини не е могъл да представи цитираната молба, без обаче да уточнява какви са тези причини и в чие владение е бил въпросният документ. Във възражение, вх. № 388-ЦАО/30.10.2012 г., адресирано до началника на РО "НСК"- Д., той посочва, че през 1983 г. има издадено разрешително за поставяне на гараж от гл. архитект, но върху това разрешително и друга негова документация е извършено посегателство, за което той е уведомил с жалба № 668/2.04.2007 г. Окръжна прокуратура- гр. Д.. Това негово изявление не е подкрепено с никакви доказателства, а именно- документи с вх...дящ или изходящ номер от Прокуратурата, сочещи посоченото деяние, от една страна, а от друга, дискредитира твърденията му и във въпросното възражение, в което твърди, че гаражът е поставен през 1983 г., и в подадената от него нотариално заверена декларация, рег. № 8250/19.11.2012 г., в която е написано, че "конкретно посочения гараж е поставен през 1983 г.", тъй като резолюцията на гл. архитект е от следващата календарна година-19.06.1984 г. Освен това, за пълнота на изложението, съставът отбелязва, че нито в молбата, нито в резолюцията на гл. архитект има каквато и да било индивидуализация на мястото, на което ще бъде поставен "временния гараж". Нещо повече, молителят отбелязва "на държавно място, определено от Вас". Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, както би желал молителя, защото засягат стабилитета на съдебния акт. Всички други, развити в молбата за отмяна доводи и твърдения, касаят материалната законосъобразност на съдебното решение на първоинстанционния съд и на Върховния административен съд, което съставлява касационно основание, но не и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, чиято материална незаконосъобразност не може да се дискутира предвид формираната по отношение предмета на спора сила на присъдено нещо. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на Й. Д., като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав