Решение № 2112 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2010 г.

Решение № 2112 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ариф Салим от ВАК, като пълномощник на Веска Тодорова Драганова против решение № 441 от 2.03.2010 г. на Административен съд Варна, Трето отделение ХХI състав по адм. дело № 1298/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Людмил Йорданов Моканов от гр. Варна срещу Заповед № 264/14.04.2009 г. на Кмета на район Приморски при Община Варна, с която е одобрена оценка на част от имот № 675 от ПНИ на "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" за площ от 623 кв. м. в размер на 8949.64 лева, дължима от Недко Филчев Колев. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което оценката бъде завишена до размер 13374.56 лева по вариант от заключението на вещото лице. Ответниците, Людмил Йорданов Моканов и Кметът на район "Приморски" - Община Варна, не се представляват и не вземат становища по жалбата. Заинтересованите страни, Недко Колев, Еленка Петрова, Димитричка Дянкова, Фотинка Тодорова, Костадин Костадинов, Софка Иванова и Георги Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е съобразил относимата правна разпоредба на § 31, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4з ПЗРЗСПЗЗ, при определяне оценката на спорния имот № 675 по плана на новообразуваните имоти във връзка с проверката по реда на съдебния контрол на законосъобразността на обжалваната заповед № 246/14.04.2009 г. на Кмета на р-н "Приморски" община Варна и доколко определената от административния орган оценка на имота съответства на нормативните актове, в които е определен реда и начина за определяне на оценката, съдът правилно е назначил СТЕ. От приложените три варианта на определяне на оценката на имота, първият с който същата е определена съгласно глава VII от ППЗОС, приет с постановление № 235 на МС 1996 /отменен бр. 78/26.09.2006 г./ и е в размер на 5233,20 лв. е най-близка до реда, предвиден в § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 31, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, поради което съдът правилно е възприел този вариант от заключението, като това обстоятелство и фактът, че не следва да се влошава положението на жалбоподателя правилно го е мотивирало да потвърди оценката, посочена в обжалвания административен акт. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба от Людмил Йорданов Моканов срещу Заповед № 246/14-04.2009 г. на кмета на Община Варна, район Приморски, издадена по реда на § 31, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ за оценка на 623 кв. м. - имот № 675 от План на новообразувани имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в размер на 8949.64 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта поради занижаване на оценката. Съдът разгледал жалбата по същество като е установил от доказателствата в административната преписка че ПНИ е влязъл в сила. Установено е, че стойността определена от административния орган е по висока от тази, която е следвало да бъде определена според изискванията на приложимия Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост /отменен/, установена от заключение на съдебно техническа експертиза по делото. За да не се влошава положението на жалбоподателя в тази част жалбата е отхвърлена. В частта с претенция за по висок размер на оценката при отсъствие на материално законосъобразни възможности съдът е отхвърлил предложените варианти от вещото лице и отхвърлил жалбата изцяло като неоснователна. Решението е правилно. Производството по реда на § 31, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ е такова за оценка на части от имоти от План на новообразуваните имоти след влизането му в сила. Оценката се извършва съгласно изискванията, диференцирани според хипотезите на ал. 2, т. 1, 2 и 3 в зависимост от разположението на имота. В настоящият случай оценката е следвало да бъде извършена според изискванията на отменения Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, която установена от вещото лице е по ниска от определената от административния орган в обжалваната заповед. Тъй като заповедта не е била обжалвана в тази част от Недко Филчев Колев правилно съдът е приел, че намаляване размера на обезщетението е недопустимо. От друга страна съдът правилно е приел, че няма основание за увеличаване на размера според дадените варианти от вещото лице. Приложимата уредба за изискванията според които следва да бъде извършена оценката изключва определянето на такава според пазарни аналози или според сега действащия Правилник за приложение на Закона за държавната собственост. Съдът е извел правни изводи, съответни на материалния закон и съдебната практика на ВАС. При тези съображения са неоснователни доводите, че административния акт като издаден след изтичане на срока по § 31, ал. 1 ПЗРППЗСПЗЗ страда от пороци. Този срок е инструктивен, поради което акта издаден след изтичането му при липса на нарушение водещи до отмяната му е законосъобразен. Неоснователни са възраженията с които се оспорва правото на собственост на Недко Филчев Колев, тъй като планът на новобразуваните имоти е влязъл в сила и такива претенции, представляват спор за материално право, който се разглежда по друг ред в друго производство. От друга страна, предмет на настоящето административно производство е само оценката на имота, не и материалните предпоставки за издаване на предходни административни актове, които не са предмет на жалбата в настоящето производство. Неоснователни са и доводите относно местоположението на имота в селищно образувание, тъй като фактическите установявания следва да се извършват в инстанцията по същество, където касаторът е участвала страна с осигурен пълен обем процесуални гаранции за упражняване на правата в защита на интереса си. Такива възражения, с искания за доказателства в тази връзка не са правени нито е имало основание за това тъй като такъв довод не е въведен с жалбата и от страните. При изложените съображения не се констатират основанията сочени в жалбата за отмяна на решението и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение