Решение № 3888 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 13648 от 01.08.2024 г. по адм.д. 9168/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която съдът е отменил негово решение РД-02-16-1493/01.09.2023 г. за отказ от верификация на разходи по т. 1.1 - 1.14 и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в тази част. Според касационния жалбоподател решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е установил дали е изпълнена целта на проекта, тъй като дори разходите да отговарят на изисквания на Условията за кандидатстване (УК), ако не водят до постигане целта на проекта, те се явяват недопустими. Твърди, че констатациите на съда са в противоречие на установените факти и доказателства, като се излагат и по същество съображения за недопустимост на претендираните от бенефициера разходи. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на предявените такива от ответната страна. Ръководителят на УО на ОПИК е подал и частна жалба против определение 21927 от 31.10.2024 г. по адм.д. 9168/ 2023 г. на Административен съд София-град, с което съдът е допълнил постановеното по делото решение от 01.08.2024 г. в частта за разноските и е осъдил Министерството на иновациите и растежа да заплати на Реално и вълшебно" ЕООД съдебни разноски в размер на 10 402, 50 лева. Сочи, че присъдените по делото разноски не съобразени с материалния интерес по делото и не отговарят на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения, че спорът не е с фактическа и правна сложност, отлагането на делото е било по вина на оспорващия, а съдът не е съобразил решението на СЕС по дело С-438/22, въпреки изложени мотиви в обратен смисъл. Иска отмяна на определението. Касаторът Реално и вълшебно" ЕООД, чрез пълномощник, обжалва решение 13648 от 01.08.2024 г. по адм.д. 9168/2023 г. на Административен съд София-град в частта, с която съдът е отхвърлил подадената от дружеството жалба като неоснователна. Според дружеството решението е частично неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не е налице припокриване на дейността по бюджетен ред 8.1. и дейността по проект Подкрепа за устойчив бизнес на българска детска интерактивна телевизия Реално и Вълшебно" чрез предоставяне на достъп до високоспециализирани услуги в сферата на маркетинга", съответно, няма основание за отказ от верификация. Сочи, че двете дейности се допълват, но същите са различни по своето съдържание и естество, поради което разходите не са недопустими по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Излага съображения за отсъствие и другото посочено от органа основание за недопустимост по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, тъй като възложените услуги са реално изпълнени. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по същество, с което административният акт бъде отменен в атакуваната част, а преписката бъде върната на органа за ново произнасяне. Иска присъждане на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд подробно е установил релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която съдът препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Безспорно е по делото, че Реално и вълшебно" ЕООД е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по ОПИК 2014-2020 г. за изпълнение на проект Създаване и излъчване на детски телевизионен канал Реално и вълшебно , процедура Насърчаване на предприемачеството . На 28.10.2021 г. бенефициерът е подал искане за окончателно плащане по АДПБФП, придружено с окончателен технически и финансов отчет. С решение РД-02-16-1493/01.09.2023 г. ръководителят на УО на ОПИК е отказал верификация на разходи по направеното от бенефициера искане за окончателно плащане в общ размер на 146 927,69 лв. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод за неговата материална незаконосъобразност по отношение на разходите, посочени в т. 1.1 - т. 1.14 от разпоредителната част на административния акт. В частта по т. 1.1 от диспозитива на решението на органа съдът е приел, че фактическите констатации не съответстват на дадената с акта правна квалификация, тъй като по никакъв начин не се установява липса на одитна следа в документацията, конкретно по отношение на представените трудови договори за позицията "специалист 2 - директор телевизия". В частта по т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.10, т. 1.11 от разпоредителната част на оспореното решение първоинстанционният съд е заключил, че не се доказват фактите, послужили като основание на органа да обоснове извод за недопустимост на разходите, съответно, отказът е незаконосъобразен. В частта за разходите по т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, 1.8, т. 1.9, т. 1.12, т. 1.13 съдът е приел, че липсват фактически установявания за отказа от верификацията им. Според него в тази част административният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По подробно изложени мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни, съдът е отменил оспорения акт в частта от т. 1.1 до т. 1.14 като незаконосъобразен и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Относно посоченото в т. 1.15 от акта съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган за тяхната недопустимост на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като се отнасят за дейности, които вече са финансирани от други публични източници. Освен това маркетинговият план е бил готов и разработен за бенефициера в идентичен вид при изпълнението на друг проект, свързан с процедура Подкрепа за устойчив бизнес , поради което услугата не е реално извършена, респ. налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, пресъздадена и в т. 14.1 Допустими дейности , подт. 9 от Условията за кандидатстване, а именно - услугите да са реално извършени. Съдът е приел, че в тази част изводът на органа е доказан от фактическа и правна страна. Решението е частично правилно. Правилен е изводът на съда относно компетентността на издателя на акта и спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт, за да бъде законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви препятства съдебната проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая, а изводите му следва да бъдат съответни на посочена в нормативен акт правна квалификация. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства. Така приетите и изложени фактически установявания трябва да бъдат подведени под хипотезата на приложимата правна норма. Съдебният контрол за законосъобразност се осъществява в рамките на фактическите и правни твърдения на органа, посочени в акта. По т. 1.1 от диспозитива на акта: по отношение отказани разходи по бюджетен ред 1.2 специалист 2 - директор телевизия" органът се е мотивирал с недопустимост на разхода на основание чл. 57, ал. 1 ,т. 6 ЗУСЕФСУ, като е посочил, че липсва одитна следа поради установени четири варианта на трудов договор, сключен между бенефициера и конкретното лице-специалист. Първо, така приетото от фактическа страна не сочи на приетото от органа правно основание за отказ - липса на одитна следа. Второ, в приложимата редакция на ЗУСЕФСУ основанието на чл. 57, ал. 1, т. 6 не изпълва такава хипотеза. По т. 1.2 от диспозитива на акта - отказани са разходи по бюджетен ред 1.4 специалист 4 - тв оператор" на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и т. 14.2, подт. ІІ от Условията за кандидатстване по процедурата - разходите не попадат във включени документи по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Според органа в т. 9 от Формуляра за кандидатстване кандидатите следва да представят набор информация по отношение на лицата, заемащи съответните позици съгласно проекта, включително образование, квалификация и професионални умения. Лицето Ю. А. не отговаря на конкретно поставените условия за образование, сходно на позицията, която ще заема по проекта и/или минимум 2 години професионален опит, сходен на позицията, която ще заема по проекта. Съдът правилно е посочил, че за това лице са представени от бенефициера доказателства съобразно изискванията на проекта - сходно средно техническо образование и доказателства за професионален опит, като съгласно условията на проекта тези изисквания са изброени алтернативно, поради което направените от бенефициера разходи са допустими и отказът в тази част е незаконосъобразен. Този извод касационният съд намира за правилен и обоснован предвид представените по преписката и обсъдени от съда доказателства в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. В частта по т. 1.3; 1.4; 1.10 и 1.11 от диспозитива на акта - разходи по бюджетен ред 1.5 специалист 5 - художник аниматор"; по бюджетен ред 1.6 "специалист 6 - монтажист"; по бюджетен ред 2.8 "карта памет за кинокамера" и по бюджетен ред 2.10 "видеостатив за кинокамера" ръководителят на УО е изложил своите фактически установявания, приел е, че разходите по тези бюджетни редове следва да бъдат отказани, но за всички тях изрично се е произнесъл, че бенефициерът не ги претендира за възстановяване. В касационната си жалба ръководителят на УО твърди, че изложението в тази част на акта е "за пълнота". Това твърдение не може да бъде споделено, доколкото с диспозитива на акта си органът е формирал властническо волеизявление за отказ от верификация на разходи за тях. Ето защо в тази част, при липса на изрично искане от страна на бенефициера да бъдат признати конкретните разходи по тези бюджетни редове, органът не е следвало да ги подлага изобщо на проверка. Производството по верификация започва по искане на бенефициера и именно заявеното от него е предметът, по който органът дължи произнасяне. В частта по т. 1.5 от диспозитива на акта - разходи по бюджетен ред 1.7 "специалист 7 - графичен дизайнер"; по 1.6 - разходи по бюджетен ред 1.8 "специалист 8 - фарт, извозване и доставка на декори" органът е посочил, че специалисти за тези позици са назначени за определени периоди, които са били под шест месеца при предвидена по проекта заетост от шест месеца, но няма никакви други конкретни относими мотиви за съответствието/несъответствието с допустимостта на разходите, техния размер, както и правно основание за тяхната недопустимост. В частта по т.1.7 - разходи по бюджетен ред 2.1 "видео-възпроизвеждащ сървър"; по т. 1.8 - разходи по бюджетен ред "2.5 "видеостатив за видеокамера - 4 броя"; по т. 1.9 - разходи по бюджетен ред 2.7 "цифрова кинокамера"; по т. 1.12 - разходи по бюджетен ред 2.11 "настолна работна станция 3 броя" и по т. 1.13 - разходи по бюджетен ред 2.12. "настолна работна станция 6 броя" ръководителят на УО не е изложил конкретни мотиви както от фактическа, така и от правна страна за постановения отказ от верификация. Посочил е само, че са доставени в последния месец от изпълнението на проекта, като не оспорва, че същите представляват дълготрайни материални активи. УО в мотивите си е посочил фактически констатации и по отношение на други лица от екипа относно заложени други позиции по проекта, но за тях липсва произнасяне в разпоредителната част на акта. В частта по т. 1.14 от диспозитива на акта - разходи по бюджетен ред 3.1 "Административна система с мобилно приложение" органът е посочил, че бенефициерът не е спазил приложимия ред за избор на изпълнител с публична покана съгласно чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което заявените разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ - извършени са в нарушение на българското законодателство. Актът е незаконосъобразен в тази му част, тъй като органът е посочил неправилна правна квалификация на основанието за отказ, което не кореспондира с фактическите му твърдения с оглед релевантната редакция на ЗУСЕФСУ към момента на издаване на административния акт. Предвид изложеното, правилен е крайният първоинстанционният извод за незаконосъобразност на акта в тази част. В частта по т. 15 от диспозитива на акта - разходи по бюджетен ред 8.1 Пазарни анализи и проучвания, маркетингови планове за пазарна реализация на предприемаческата идея" органът е приел, че разходът е недопустим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 и т. 4, във вр. чл. 4, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Обосновал се е от фактическа страна, че дружеството е бенефициер и в друга процедура Подкрепа за устойчив бизнес" и е сключило административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Както органът, така и съдът са съпоставили отчетените резултати и по двата проекта и са установили, че съдържанието и на двата документа е идентично и касае един и същи период 2019 - 2021 г., както и че има припокриване на дейността по бюджетен ред 8.1. и дейността по настоящия проект Подкрепа за устойчив бизнес на българска детска интерактивна телевизия Реално и Вълшебно" чрез предоставяне на достъп до високоспециализирани услуги в сферата на маркетинга". Поради това съдът е приел за законосъобразен извода на органа, че отчетените като резултат по разглеждания проект пазарни анализи и проучвания, маркетингови планове за пазарна реализация на предприемаческата идея разходи са за недопустими дейности съгласно т. 13.2 от Условията за кандидатстване по процедура, тъй като вече са финансирани от други публични източници. Същите са приети за недопустими за финансиране като противоречащи на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Не е доказана и реалността на извършените услуги предвид обстоятелството, че маркетинговият план е бил готов и разработен в идентичен вид при изпълнението на друг проект по процедурата Подкрепа за устойчив бизнес . Оспореното решение съдържа мотиви и по отношение на последващ сключен договор за разпространение на медийно съдържание от "Реално и вълшебно" EООД с "Нет-сърф.Нет" ООД, по който липсва реално разпространение, поради което е приел, че е налице основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Според касационния съдебен състав и по отношение на този разход органът е допуснал противоречие между установеното с акта от фактическа страна и посоченото правно основание на постановения отказ, предвид неправилно приложената редакция на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ сочи като основание за верификация/отказ разходите да не надхвърлят праговете на съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект. Мотиви от фактическа страна за това посочено в акта правно основание липсват в акта. Съдът не може вместо органа да избира и да подвежда твърдените от органа факти към някои от сочени правни основания, а може само да провери доказаността на сочените фактически основания и да провери правилността на подвеждането им към сочената от органа правна норма. Ръководителят на УО, след изложението си, е обобщил, че "всички разходи, извършени в рамките на проекта, вкл. изброените по-горе, за които са налице самостоятелни основания за недопустимост, се явяват недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, пр. първо, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗУСЕФСУ". Този извод от правна страна не съответства на приетите фактически констатации. Такова обобщение е незаконосъобразно, доколкото не са посоченит конкретните факти, които да бъдат подведени под хипотезата на правната норма, в нейната приложима редакция. Касационният състав установи, че, видно от уводната част на оспорения административен акт, ръководителят на УО е посочил като приложим Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) в редакцията, ДВ, бр. 39 от 27.05.2022 г. Никъде в текста на акта по отношение на приетите от органа правни квалификации на постановения отказ по пера не е уточнявал друга, различна от посочената в уводната част, приложена от него редакция на специалния закон. Решението на ръководителя на УО е издадено на 01.09.2023 година. Приложимата редакция на ЗУСЕФСУ е тази към датата на издаване на акта, а именно ред. ДВ, бр. 102 от 01.01.2023 г. Ето защо, като е приел постановения отказ в частта по т. 1.15 за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, по същество да се постанови друго, с което оспореният акт бъде отменен и в частта по т. 1.15 като незаконосъобразен. Правилно съдът е върнал преписката на административния орган, тъй като производството по верификация е образувано по искане на бенефициера и произнасянето по това искане е от изключителната компетентност на ръководителя на УО на ОПИК. По частната жалба на ръководителя на УО на ОПИК: С определение 21927 от 31.10.2024 г. по адм.д. 9168/ 2023 г. Административният съд София-град, по искане на Реално и вълшебно" ЕООД, е допълнил постановеното по делото решение от 01.08.2024 г. в частта за разноските и е осъдил Министерството на иновациите и растежа да заплати на бенефициера съдебни разноски в размер на 10 402, 50 лв. Ръководителят на УО твърди, че е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, което съдът неправилно е приел за неоснователно. Според частния жалбоподател материалният интерес по делото не е голям предвид частичната отмяна на акта от административния съд, делото е отлагано по вина на дружеството. Размерът на разноските не съответства и на установените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не е съобразил и решението на СЕС по дело С-438/22 . Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. се чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В направеното в съдебно заседание пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност ответникът е изложил мотиви, които поддържа и с частната жалба. Като е приел възражението за прекомерност на ответника за необосновано и неоснователно, съдът е постановил правилно определение. Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 нормативно определеният минимум на адвокатските възнаграждения не обвързва съда. Защитимият материален интерес не е водещо основание за ревизиране на претендираните разноски, а само едно от всички релевантни основания. Делото е разгледано в три открити съдебни заседания със събиране на писмени и гласни доказателства. Относимите към основния спорен въпрос доказателства се характеризират с голям обем. Първоинстанционната жалба и допълнително представените становища на пълномощника на дружеството не са бланкетни, а са обосновани с подробен анализ на относимите факти и съдебна практика. Пълномощникът на дружеството е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Поради това касационната инстанция приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 10 440 лв. съответства на степента на фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора "Реално и вълшебно" ЕООД за присъждане на разноските по делото е основателна. Тя е и доказана в размер на 10 640 лв. Видно от приложените към списъка с разноски на страната доказателства (л. 34 - 42), дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение на адв. В. Герджиков в размер на 10 440 лв. с ДДС, както и държавна такса от 200 лв. Насрещната страна ръководителят на УО на ОПИК е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК с твърдение за липса на фактическа и правна сложност на спора. Възражението е неоснователно по мотиви, изложени от съда по-горе по частната жалба. Следва да бъде съобразено и това, че защитана на страната в касационното производство е по две касационни жалби и една частна жалба. Страната е проявила процесуална активност, като освен подадената подробна касационна жалба, е изготвила и подробни писмени отговори по подадените касационна и частна жалба на другата страна. Воден от горното, Върховният административен съд