Решение № 5042 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2020 г.

6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение на Литекс Комерс АД при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК касаторът счита, че спорът относно законосъобразността на АУПДВ е родово подсъден на Върховния административен съд, като първа инстанция. Според касатора конкретните пороци на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са: 1 неправилна преценка на качеството "бенефициер" по отношение на жалбоподателя; 2 въвеждането на изискване за министъра на земеделието, храните и горите с нарочен акт да е изготвил специална методология за определяне размера на неправомерно получената държавна помощ; 3 неправилна преценка за противоречие на конкретното производство по възстановяване на получената държавна помощ с принципите за правната сигурност и оправдани правни очаквания и 4 неправилно приложение на абсолютната давност, предвидена в националния закон. По отношение на първото оплакване касаторът излага съображения, че според съдебната практика на СЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК за апорт на придобития в резултат на сделката по замяна държавен горски имот и за вписан особен залог на предприятие. Поддържа доводи, че в случая получател на помощта е лице, което е вписано като търговец и което по занятие извършва стопанска дейност. Относно методологията за определяне подлежащата на възстановяване държавна помощ посочва, че представлява една формула, която е точно установена в решението на Европейската комисия. Няма изискване държавата – членка да прави нова методология. Позовава се на съображения от 172 – 176 от решението на ЕК, където е посочено държавата да извърши нови пазарни оценки. Държавата е направила такива, чрез независим оценител, избран в процедура по ЗОП, одобрен от ЕК и е включила дадените пазарни цени във формулата. За давността по националния закон, се позовава на т. 2 от решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – "Литекс Комерс" АД, чрез процесуалните си представители адв. М. и адв. Т. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Подробни съображения за неоснователност на касационната жалба от страна на дружеството са изложени в представен по делото писмен отговор на изпълнителния директор И. И.. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р България по чл. 108, § 3 от ДФЕС, като държава – членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съдът в мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирал подробно разпоредителната част на решението на ЕК. Посочил е, че съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от параграф 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 – адресат на решението е държавата – членка – Република България. Решение C

6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Съдът е приел, че решението на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите. По делото е установено, че с договор за замяна № 260/22.05.2008 г., вписан в СВ-град Несебър като акт № 297, т. I, вх. рег. № 3502/23.05.2008 г., Държавна агенция по горите, прехвърля на "Литекс Комерс" АД, правото на собственост върху площ от 293. 794 дка, държавен горски фонд, с идентификатор 53045.232.11, находящ се в гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, местност "Балабана", в замяна на което дружеството, прехвърля на държавата, в лицето на Държавната агенция по горите, правото на собственост върху 50 поземлени имоти (ПИ), с обща площ от 2 897. 202 дка, от горския фонд, находящи с в землището на [населено място], общ. Каварна, [населено място], гр. Средец, [населено място], община Средец, подробно идентифицирани в договора за замяна, приложен по делото. Съгласно договора стойността (административна стойност) на имота, заменен от държавата е 3 387 579. 60 лева, съгласно Удостоверение за оценка № 73/22.04.2008 г. на Регионална комисия по оценка към Регионално управление на горите, гр. Бургас, а стойността (административната стойност) на заменените от "Литекс Комерс" АД, имоти - 3 422 415. 08 лева, съгласно подробно описани в договора, удостоверения за оценки. В чл. 5 от договора, изрично е удостоверено, че държавните имоти, са с по-ниска стойност, като държавата не дължи заплащане на разликата от 34 835. 48 лв., между заменените имоти. Всички разноски по сделката са за сметка на "Литекс Комерс" АД. В чл. 11 от договора се съдържа изрична уговорка, според която начинът на трайно ползване на имота не се променя от собственика, освен в случаите на чл. 14 и сл. от Закона за горите. Договорът е сключен въз основа на влязъл в сила административен акт - Заповед № 754/30.04.2008 г. на председателя на Държавна агенция по горите. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с уведомление изх. № 70-5677/20.11.2019 г. на основание чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 38, ал. 3 от ЗДП и чл. 162, т. 2 и 9 ДОПК. В хода на административното производство дружеството е подало писмени възражения вх. № 70-5677 от 22.01.2020 г. на МЗХГ, след като по негово искане са му предоставени документи от административната преписка. С административната преписка са представени и приети като доказателства по делото оценителски доклади на "Агролеспроект" ЕАД. Първият доклад е за определените реални пазарни цени на имот, с обща площ 293. 794 дка, държавен горски фонд, с идентификатор 53045.232.11, находящ се в гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, местност "Балабана", заменен от страна на държавата. Вторият оценителски доклад е за пазарна цена на 50 поземлени имота в горски територии, с обща площ от 2 897. 202 дка, посочени в таблица по идентификатор заменени от частноправния субект. Оценителните доклади посочват общо, че са извършени към 2018 г., без конкретна дата. В заключението по оценителния доклад на заменените поземлени имоти от частноправния субект изрично е посочено, че оценките са получени по метода на "пазарните аналози към 2005-2009 г. ", поради липса на конкретни данни към релевантния момент на извършената замяна. Според оценката реалната пазарна цена на всичките 50 имота, предмет на замяна от "Литекс Комерс" АД, подробно описани в табличен вид е в размер на 1 648 057 лева (при средна цена за гр. Средец 550. 89 лева/дка, за [населено място] – 467. 35 лева/дка, за [населено място] – 547. 55 лева/дка, [населено място], общ Каварна – 1416. 04 лева/дка, [населено място] за имоти 000280, 000282 и 000360 – 1408. 65 лева/дка). По отношение на имот с площ от 293. 794 дка, държавен горски фонд, с идентификатор 53045.232.11, находящ се в гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, местност "Балабана", предмет на замяна от държавата, чрез Държавна агенция по горите, по договора за замяна от 22.05.2008 г., изрично е посочено, че реалната пазарна цена е определена по метода на "пазарните аналози към 2009 г. ", поради липса на конкретни данни към релевантния момент на извършената замяна - 22.05.2008 г. и същата е определена в размер на 2 995 577 лева (10196. 18 лева/дка). От административния орган е представена методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ (л. 119), в съдържанието на която бланкетно са копирани и извадени текстове от мотивите на Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 година. Съдът не е кредитирал така представената методика като годен документ и методика, която Р България, съгласно изискванията, обективирани в Решението на ЕК, в лицето на конкретния администратор на държавна помощ - министъра на земеделието, храните и горите, е следвало да приеме. Доколкото в случая, съгласно изискванията на ЕК, методиката, която Р България, ще прилага, в конкретната процедура по възстановяване на неправомерно предоставена помощ, е предпоставка, за определяне на размера на възможната неправомерна държавна помощ, то методиката следва да бъде приета най-малкото под формата на валиден вътрешнонормативен акт, който да отговаря, на всички изисквания за приемането на такъв акт, който да бъде окачествен като документ по смисъла на закона /АПК и ГПК/, за да бъде приет и ценен като доказателство. Такъв, в процесния случай, не е представен и съдът, с оглед доказателствената тежест, която носи ответника, е приел, че не е изготвен в хода на административното производство и не е установен. В съдебното производство са представени и приети писмени доказателства, във връзка с проведената обществена поръчка, с възложител Изпълнителна агенция по горите, с предмет: "Избор на правоспособен, независим оценител и/или оценителки екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии, в съответствие с изискванията на Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". Приложени са решение за откриване на процедурата, вписано в АОП; документация за участие в процедурата; техническо предложение; протокол 1, 2 и 3 от заседания на комисията, за оценка и избор на оценител и взетото, въз основа на тях Решение № 862/29.09.2017 г., за определяне на изпълнител по обществената поръчка – "Агролеспроект" АД. С уведомително писмо № 91-1261/12.10.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, е уведомил ЕК за изпълнението по съображение 180 от Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., за проведена процедура и избрани оценители. С писмо от 26.10.2017 г., ЕК, ГД "Конкуренция" е направила изявление за одобрение на определения оценител. Предвид липсата на доказателства за обжалване на процедурата за избор на оценител по реда на ЗОП, съдът е приел, че е проведена на валидно основание и е законосъобразна. Въз основа на така установените факти и с оглед на това, че решението на ЕК не индивидуализира получателите на помощ и размерът на помощта, която следва да се възстанови, съдът е приел, че възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ, е в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП – с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане от администратора на помощта. Приел е, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган – министъра на земеделието, храните и горите, в кръга на правомощията му по чл. 33 във връзка с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати особено съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в липса на извършена проверка относно качеството "бенефициер" на жалбоподателя и в нарушение на изискванията за определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ, посочени в съображения

от решението на ЕК и процедурата, предвидена в чл. 38 - 39 от ЗДП. В тази връзка в мотивите си съдът е посочил, че административното производство се основава на чл. 38, ал. 3 ЗДП, което установява задължение за провеждане на производство по чл. 38, ал. 6 във връзка с чл. 39 от ЗДП, в сроковете и указанията, изрично обективирани в диспозитива на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08. Според съда в конкретния случай при издаването на оспорения административен акт не е установено качеството "бенефициер" на неговия адресат по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС и в съотвествие със съображения

–

на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014. Според съда само от факта, че процесната сделка за замяна, попада в периода от 1.01.2007 г. - 27.01.2009 г., определен в решението на ЕК като такъв, в който неправомерно е приведена в действие, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в нарушение на чл. 108, ал. 3 ДФЕС, не е достатъчно основание за издаване на АУПДВ. Съобразно диспозитива на решението на ЕК оспореният административен акт следва да индивидуализира субекта на неправомерно предоставената държавна помощ – конкретен бенефициер, като се извърши преценка на обстоятелствата по чл. 2 и 3 от диспозитива на решението. Според съда в конкретния случай, данни и доказателства за извършена такава преценка по отношение на "Литекс Комерс" АД липсват. Качеството бенефициер следва да е обосновано в мотивите на административния акт, с конкретни фактически и правни основания. В случая не са изложени съображения от административния орган относно извършваната стопанска дейност и то по отношение на конкретния имот, предмет на замяната. По отношение стойността на подлежащата на възстановяване неправомерно получена държавна помощ от жалбоподателя, съдът е приел, че не е установена по безспорен и категоричен начин от административния орган, който носи доказателствената тежест в процеса. За основателно съдът е приел възражението на дружеството – жалбоподател, че не е установено и наличието на валидни и законосъобразни правила и методи за определянето на нейния размер. Представената на л. 119 от делото "Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ", не е кредитирана като годно писмено доказателство. От представения по делото договор за замяна, съдът е приел за установено, че в конкретния случай определената административна цена на заменения от държавата парцел е по-висока от административната цена на частния имот, заменен от "Литекс Комерс" АД, разликата до по-високата цена е предоставена по силата на замяната в полза на държавата. В този случай според съда компетентният национален административен орган е следвало да проведе надлежна и законосъобразна процедура по чл. 38, ал. 7, т. 2 ЗДП, при спазване на изискванията на ал. 10 и 11 от същия и въз основа на метод за количество определяне на стойността на помощта, подлежаща на възстановяване, доколкото в хипотезата на съображение

от решението на ЕК такъв не е предвиден. В случая от административния орган по делото не са представени данни и доказателства, установяващи прилагането на методи и процедури за определяне стойността на помощта, подлежаща на възстановяване и такива във връзка с осъществяването на специалната процедура по чл. 39, ал. 9 и 10 ЗДП. Освен това по делото не е спорно, че в получения в замяна имот не са извършвани преобразувания по реда на ЗУТ и начинът на трайно ползване на имота не е променен, но тези обстоятелства не са съобразени при издаването на оспорения акт. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са определени като съществени и самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт по чл. 146, т. 3 АПК. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е приел, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон и целите на закона. Посочил е, че по делото липсват доказателства за извършването на стопанска дейност от жалбоподателя по отношение на конкретния имот, предмет на сделката за замяна от 22.05.2008 г., обосноваващ качеството бенефициер във връзка с чл. 1-3 от Решението на ЕК, императивно изключващи определени субекти от обхвата на бенефициерите на държавна помощ, подлежаща на възстановяване. Не са налице доказателства за преценка от административния орган на конкретния вид недвижима собственост във връзка с ограниченията за придобиване на право на собственост върху горски територии по чл. 23, ал. 2 и 3 от ЗГ и за граждани и юридически лица от държавите – членки на ЕС и на държаните – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство по силата на договора за присъединяване на РБ и Румъния към ЕС. Констатираните нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, според съда, са в противоречие и с принципите на правна сигурност и оправдаваните правни очаквания. Съдът е уважил и направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК към момента на издаване на оспорения административен акт. В мотивите си съдът е посочил, че решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от Регламент (ЕО) № 659/99, отм. считано от 13.10.2015 г., с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г., но действащ към момента на упражняване на правомощията на ЕК по чл. 108, ал. 3 ДФЕС. Приел е, че в производството по чл. 38, ал. 3 ЗДП са приложими нормите на националното право. В тази връзка е посочил, че вземането, предмет на установяване с оспорения акт е публично и е изискуемо от момента на момента, когато дадената помощ е предоставена т. е. от момента на замяната на 22.05.2008 г. Преценена от този начален момент, 10 –годишната абсолютната давност за принудително събиране на публичното вземане е изтекла на 1.01.2019 г. на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗДП и вземането е погасено на основание чл. 168, т. 3 ДОПК. Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 209, т. 2 АПК, поради родова подсъдност на спора на Върховния административен съд като първа инстанция, на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Относно родовата подсъдност на жалби срещу актовете за установяване на публични държавни вземания, издадени от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП, е налице произнасяне на петчленни състави на Върховния административен съд по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Прието е, че този административен акт не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, нито чрез него се осъществява държавната политика в сферата на земеделието, храните и горите, поради което и на основание чл. 132, ал. 1 АПК, родово компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност като първа инстанция е административният съд. (В този смисъл е определение № 12107 от 30.09.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 10165/2020 г., 5-членен с-в, относимо към страните по настоящото дело). Решението е правилно като краен резултат. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Изводите на съда за приложение на погасителна давност по националния закон са в противоречие с решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на въстановяване помощ, включва лихви и принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда въстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т. 98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т. 60). В процесния случай решението на ЕК, C

6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 13.03.2020 г. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се прилага. Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на административния орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорения административен акт, министърът на земеделието, храните и горите не е установил качеството "бенефициер" на неговия адресат. Съгласно съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение

Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В оспорения административен акт не се съдържат каквито и да било мотиви, въз основа на които "Литекс Комерс" АД е определен като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и "бенефициер" на държавна помощ. Такива не се съдържат и в публикувания от органа списък на бенефициерите на несъвместима с вътрешния пазар помощ по решението на ЕК от 5.09.2014 г. При преценката си относно правния статут на жалбоподателя първоинстанционният съдът е допуснал смесване на търговския регистър и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, водени от Агенция по вписванията. Касае се за акционерно дружество по ТЗ, вписано в търговския регистър, което осъществява търговска дейност, а не са юридическо лице с нестопанска цел. Допуснатото нарушение не е засегнало изводите на съда по законосъобразността на акта. Релевантна е преценката на съда относно качеството "бенефициер". В тази връзка в съображение

от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието "предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. В оспорения АУПДВ липсват мотиви за такава преценка от страна на административния орган. По делото едва в хода на касационното производство се представят писмени доказателства за извършен от "Литекс Комерс" АД апорт на получения при замяната горски имот в капитала на друго дружество – "Литекс Пропърти" АД, доказателства за вписване и заличаване на особен залог върху търговско предприятие и договори за замяна на други гори и земи от горския фонд, по които страна е дружеството - жалбоподател. Тези обстоятелства, както и данните от търговския регистър за предмета на дейност на дружеството не са изследвани от административния орган. Липсата на мотиви в оспорения акт и забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, не допускат касационната инстанция за първи път да установява качеството "предприятие" на дружеството – адресат на оспорения акт, респективно предлагането на стоки и услуги на определен пазар. По отношение на размерът на помощта, подлежаща на възстановяване, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ е правилен, но по съображения, различни от изложените в обжалваното съдебно решение. Неправилно съдът е приел, че администраторът на помощ следва с нарочен акт да приеме методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ. Основателно е оплакването в касационната жалба, че методиката е посочената в съображение

от решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна от 22.05.2008 г. и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. В При определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение

Комисията изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата посочена по-горе, респективно съображения за причините, поради които е неприложима. Административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП – Агролеспроект АД съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДП. В съображение

е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. Съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност е посочено, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално когато не се извършва на пазарна стойност т. е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). Според Съда от изложеното следва да се приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най-близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна. В конкретния случай от представените по делото оценителски доклади се установява, че при оценката са използвани метод на пазарните аналози и метод на приходната стойност. При прилагането на метода на пазарните аналози за горската земя, държавна собственост са използвани само и единствено данни продажби на земеделски земи. При липса на продажби на горски земи в землището на гр. Обзор, на основание § 1, т. 4 а от ДР на ЗДП, която норма е приложена при изготвянето на оценка, е допустимо използването на продажби на горски територии в съседни землища. В оценителския доклад липсват данни за продажби на горски територии в съседни землища или липсата на такива към релевантния период на 2008 г. За горските земи, частна собственост, находящи се в землището на гр. Средец, [населено място] и [населено място], е ползвана информация за пазара на поземлени имоти за 2009 г., поради липса на такава информация за 2007 г., годината предхождаща замяната. Няма данни в оценителския доклад да са проучвани пазарни аналози за релевантния период на 2008 г. При това положение не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2008 г. Това е стойността, релевантна за определяне на размера на полученото предимство по конкретната сделка за замяна, съответно преценката за приложението на условията, посочени в чл. 2 и 3 от решението на ЕК, при които индивидуалната помощ по съответната сделка за замяна не представлява помощ или представлява помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар. В тази връзка следва да се посочи, че целта на възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението преди привеждането й в действие. Следователно и по-висок размер на пазарните цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените горски земи към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява постигането на тази цел. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите за изпълнение решение на ЕК и определяне качеството "бенефициер" на "Литекс Комерс" АД и размер на помощта за възстановяване в съответствие с пазарните цени на горските земи към момента на замяната, е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила. В касационното производство страните не са направили искания по разноските, поради което такива не следва да се присъждат, с оглед изхода от спора.