Решение № 10186 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2010 г.

Решение № 10186 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Николов Литов, гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 2, ап. 72 срещу решение № 1063 от 14.07.2010 г. на административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 666/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Литов срещу заповед № ЯЗ/03-81 от 24.03.2010 г. на началника на Трето районно управление в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която на Литов е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не преценил, че административният орган постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не преценил правилно, че за да е налице необходимост от охрана опасността не следва да е конкретна и реална, а е достатъчно да съществува потенциално. Съдът не отчел също, че административният акт е толкова опорочен, че е нищожен. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Трето районно управление в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Съдът правилно приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като не е налице опасност за живота и здравето на касатора. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът сезирал ответника с искане, вх. № К/03-100 от 15.02.2010 г., за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Към искането били приложени необходимите документи. Органът поискал с уведомление, изх. № К/03-100 от същия ден, допълнителни доказателства за необходимостта от притежаване на оръжие. В дадения му срок касаторът посочил, че оръжието му е необходимо с цел самоохрана и опазване на дома, семейството и имуществото му, както и във връзка с работата му - практикуващ лекар в отдалечен и труднодостъпен район. С оспорваната заповед органът отказал исканото разрешение на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.). Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при правилни фактически и правни основания. Приел, с оглед доказателствата по делото, за законосъобразен извода на административния орган, че нуждата от самоотбрана не е установена, тъй като осъществяваната от касатора дейност не сочи на такава, а твърденията му за носене и съхраняване на специфични лекарства, в т. ч. упойващи и наркотични не са доказани. Приел, че органът, в рамките на оперативната си самостоятелност, постановил законосъобразен акт, при наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.). Въз основа на това направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло като обективна и правилна. Безспорно е, че касаторът осъществява дейност като общопрактикуващ лекар в отдалечен и трудно достъпен район. Не се спори, че по отношение на него не са налице отрицателните предпоставки на чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.). Спорът е досежно правната квалификация на установените факти и обосноваността на фактическите констатации на съда. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Притежаването на огнестрелно оръжие, като дейност, представляваща източник на определена опасност за обществото, е поставено в зависимост от наличието на визирана в закон специална цел - чл. 5, ал. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.). Законът е посочил определени обективни предпоставки - чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.), които следва да са налице, за да разреши компетентният орган дейността, и му дал правото - при условията на оперативна самостоятелност, да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на специалната цел. С оглед на това съдът, за да прецени законосъобразен ли е оспореният акт, е необходимо да извърши проверка спазени ли са обективните предпоставки и органът упражнил ли е дискрецията си в определените му от закона рамки, условия и цел. Доколкото по делото не се спори, че обективните предпоставки по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.) са налице, и доколкото основание за постановения отказ е чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.), т. е. обосноваността на нуждата, за правилността на обжалваното решение е релевантна преценката за законосъобразност на упражнената от органа компетентност при условията на оперативна самостоятелност - чл. 169 АПК. Въз основа на правилно установените по делото доказателства съдът направил обоснован извод, че административният орган разполагал с оперативна самостоятелност и спазил предписанията на позитивното право при нейното упражняване. Тъй като органът е свободен да прецени обосноваността на искането, т. е. наличието на исканата от закона специална цел, съдът не може да се произнася по правилността на извода на органа, че не е налице заплаха за значими за касатора ценности - здраве, живот, семейство, собственост, който извод е мотивирал органа да приеме искането за необосновано. Преценката на обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от самозащита по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗКВВООБ (отм.), се осъществява от органа, с оглед на неговите специални знания, опит и компетентност. Съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на обосноваността на отказа, тъй като органът е свободен в преценката на доказателствата - няма законови критерии, по които той прави тази преценка. С оглед на това дали представените от касатора доказателства и твърдения обосновават или не по отношение на него необходимост от самозащита е компетентен да прецени само органът и тази му преценка е упражнение на дискреционната му власт, която не подлежи на съдебен контрол. С оглед на това неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, поради неотчитане на необосноваността на постановения отказ. В рамките на преценката за законосъобразност съдът правилно приел, че органът е мотивирал отказа си, т. е. актът съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът установил, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че са спазени условията на упражняване на дискрецията. С оглед на изложеното по-горе, неоснователно е твърдението на касатора, че преценката за наличието или не на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от самоотбрана, са въпрос на законосъобразност на акта. При положение, че органът действа в условията на дискреция, той е в правото си да прецени налице ли е или не такава необходимост и съдът не може да проверява обосноваността на извода му. Това е въпрос на целесъобразност, не на законосъобразност на акта. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът извършил задълбочена проверка на законосъобразността на административното производство и правилно констатирал, че не са допуснати каквито и да било нарушения още по-малко такива, които да обосноват нищожност на оспорения акт. Твърдението за нарушение на срока за произнасяне също е неоснователно, тъй като след сезирането органът поискал допълнителна информация, която получил на 28.02.2010 г., извършил проверка и постановил акта си на 24.03.2010 г. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 57, ал. 5 АПК, тъй като е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства относими към разрешението - необходимо е да се извърши проверка на мястото за съхранение на огнестрелното оръжие и боеприпасите, срокът за издаване на акта е един месец. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за нищожност, неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд