Решение № 5798 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2010 г.

Решение № 5798 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12284/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1739/9.08.2010 г., постановено по адм. Дело № 899/2010 г. по описа на Варненски административен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 030902525/19.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който за данъчен период м. 10.2008 г. е начислен ДДС в размер на 5671 лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви в размер на 860,33 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, а в условие на евентуалност - неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е правено такова алтернативно искане от дружеството, а освен това не е в правомощията на съда да признае това право, тъй като правото се упражнява от лицето по реда на ЗДДС, където не е предвидена възможност правото на приспадане на данъчен кредит да се упражни чрез волеизявление единствено и само пред съдебната инстанция. Иска се обезсилване на обжалваното решение, а евентуално - отмяната му. Претендира се присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - БГ "Виктория "ЕООД гр. Бяла, Варненска област, в писмен отговор по касационната жалба и изразено становище в съдебно заседание на управителя И. Кулагин и процесуалния му представител адв. Русинов, оспорват основателността на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид следното: С обжалваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № 030902525/19.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който за данъчен период м. 10.2008 г. е начислен ДДС в размер на 5671 лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви в размер на 860,33 лв. Като е съобразил писмените доказателства по делото и в ревизионното производство, съдът е приел за законосъобразни и обосновани констатациите в РА, че за данъчен период м. 10.2008 г. регистрираният по ЗДДС данъчен субект е следвало да начисли ДДС в размер на 5671,91 лв. върху данъчна основа от 14 500евро по инвойс фактура № 1085/22.09.2008 г. с доставчик италианска фирма "Termomeccanica" и предмет - автосервизно оборудване за автобоядисване. Съдът приема, че е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/, тъй като не са изпълнени изискванията на закона по отношение на документите, с които следва да се удостовери твърдяната от ревизираното лице тристранна операция - не са издадени фактури, не е подадена VIES декларация с деклариран ВОД. Въз основа на така направените изводи съдът приема, че правилно органите по приходите са начислили ДДС в размер на 5671,91 лв. за данъчен период м. 10.2008 г. От друга страна съдът приема, че предвид направено алтернативно искане от жалбоподателя са налице предпоставките за прилагане на чл. 73а ЗДДС - наличие на доставка, която не е укрита, тъй като в счетоводството на дружеството са отчетени приходи от наема на вещта, предмет на фактурата, данъкът е станал изискуем от получателя, който не е издал протокол по чл. 117 ЗДДС за начисляване на ДДС. Приема, че за същия период м. 10. 2008 г. е възникнало и право на данъчен кредит за доставката, което право следва да бъде признато, извършва корекция и получава резултат за процесния период 0 лв., поради което отменя издадения ревизионен акт. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил надлежно сезиран. Нито в ревизионното производство, нито в проведеното съдебно производство - към релевантния момент на приключване на устните състезания - не е правено алтернативно искане от жалбоподателя за признаване на правото му на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура № 1085/22.09.2008 г. Липсват данни и твърдения дружеството да е подавало справка-декларация или коригираща такава, в която да е деклариран ДДС за възстановяване. Такова искане се прави алтернативно едва в пледоарията по съществото на спора от адвоката на дружеството. На този етап от развитие на съдебното производство нови искания, променящи или допълващи предмета на спора и на подадената жалба, са недопустими. Като се е произнесъл по наличието на субективно материално право, което не е било предмет на обжалвания пред него ревизионен акт, както и на подадената жалба срещу ревизионния акт съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда, който следва да разгледа жалбата срещу ревизионния акт единствено и само в частта, в която същият е бил обжалван по административен ред. Относно искането за признаване на право на приспадане на данъчен кредит следва да се съобрази последователно доколко същото е надлежно направено, дали е допустимо, тъй като се включва допълнителен предмет на жалбата като основания и петитум и доколко е основателно предвид правомощията на съда и процедурните изисквания по § 18 ПЗР ЗИДЗДДС ДВ бр. 106/08 г. вр. с чл. 73а, ал. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Разноски в настоящото производството не се присъждат като при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе за разноските по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 160, ал. 6 вр. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение