Решение № 11531 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2015 г.

Решение № 11531 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Н., гражданин на Гамбия, против решение № 5190 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 909/2015 г., по описа на Административен съд С.-град. К. твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Н. срещу решение № 8983/11.12.2014 г. на зам. -председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Не се доказва спрямо търсещия убежище наличие на преследване или основателен страх от такова поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Приел е, че лицето не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Направил е извод, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на чужденеца, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Изхождайки от бежанската му история и актуалните данни от представената справка за обществено-политическата обстановка в Гамбия към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и актуалната справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Гамбия. Преследване съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В интервютата пред административния орган, касатора е твърдял, че не е членувал в политически партии, не е арестуван, не е осъждан и не е преследван от властите в своята страна. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Кандидатът е заявил, че не е бил чл. на политическа партия, но симпатизирал на опозиционната партия. Съдът правилно е приел, че търсещия убежище не е преследван поради политическите му мнения и/или убеждения и в качеството му на съосновател на нелегална организация, тъй като в рамките на година и половина тази организация е имала едва двама членове. До напускането на страната по произход касаторът не е бил посещаван от службите за сигурност. Твърденията, че след като напуснал страната си по произход, службите за сигурност са иззели компютъра му с цялата информация относно опозиционната му дейност не са подкрепени с никакви доказателства и факти. Не се твърди, не се и установява симпатизантите на опозиционната партия да са били арестувани и да са имали проблеми с управляващите. Административният съд правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Доказателствата по делото основават извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Гамбия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. От проведените интервюта се установява, че официалната власт няма негативно отношение към него. Въпреки, че сочи като една от причините му да напусне държавата си на произход страха да не бъде арестуван заради развиваната от него нелегална дейност, той посочва в интервютата, че към него не е отправена заплаха от никого и всички негови страхове лежат на база предложения и догадки. Не са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. На следващо място за да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на чужденеца, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил с мотивите на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/2007 г., според които въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. Съответно такива доказателства по делото не са представени. С доказателствата по делото е изяснена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещия закрила. Обстановката в Гамбия е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. След анализ на цитираната справка се установява, че на територията на Гамбия не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО, дадено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на ЕС по дело № С-465/07. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Гамбия сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В настоящия случай ситуацията в Гамбия не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на касатора. Въз основа на същата както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение