Решение № 7441 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2021 г.

Решение № 7441 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3864/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Софийски районен съд, (СРС) чрез пълномощника си Л. Н., срещу решение № 7283/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1035/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която е осъден Софийски районен съд, представляван от председателя, да заплати на Я. Д., от гр. София, сума в размер от по 1 500 лева, представлява неимуществени вреди за всяко от наложени 5 бр. дисц. наказания "забележка" от незаконосъобразно издадени 2 бр. заповеди с №№ АС-299/31.10.2016 г. и 300-АС/31.10.2016 г. от председателя на СРС, или общо сума в размер на 7 500 лева, ведно със законната от датата на отмяна на заповедите – 24.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция или алтернативно да бъде намалена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Я. Д. в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си, адв. А. Й. изразява доводи за неоснователност на същата и моли решението в оспорената част да се потвърди като правилно. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема същата за неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град се е развило по исковата молба на Я. Д. от гр. София, срещу Софийски районен съд, за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени преки имуществени вреди от незаконосъобразни индивидуални административни актове – отменени заповеди №№ АС-299/31.10.2016 г. и 300-АС/31.10.2016 г., като от първата заповед се претендират 8 000 лева, а от втората 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на издаване на заповедите до подаване на исковата молба и от подаване на същата до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като го е уважил общо до размер на 7 500 лева, ведно със законната лихва считано от датата на отмяна на заповедите – 24.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част за разликата над присъдения размер до пълния предявен за сумата от 10 000 лева и за претендираната лихва за периода от издаването на заповедите – 31.10.2016 г. до отмяната им на 24.01.2017 г. е отхвърлил иска, като неоснователен. Присъдил е и разноските в исковото производство по ЗОДОВ в размер на 500 лева. В мотивите си към решението съдът е приел, че от доказателствата по делото са установени всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Предмет на проверка пред настоящата инстанция е решението в обжалваната му част, в останалата част същото не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд подробно е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. Не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; реално претърпяна вреда (имуществена или неимуществена); пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, счита, че в случая, ищцата в първоинстанционното производство, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск спрямо СРС за причинени неимуществени вреди, изразени в тежък дискомфорт, силни емоционални сътресения и стрес, произтичащи от незаконосъобразните актове на административния ръководител на СРС, с които на ищеца е наложено наказание "забележка", отменени с решения на ВСС. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че ответникът по касационната жалба е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните актове на председателя на СРС. Неоснователно е касационното оплакване за недоказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Този извод на съда почива на всестранно и пълно изследване на всички доказателствени източници в тяхната съвкупност. Съдът е изследвал в пълнота всички доказателства от значение за делото. Изложените в тази връзка от съда аргументи са правилни и се споделят напълно от касационния състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтарят. Размерът на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е правилно и справедливо определен, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки вида, характера, интензитета (става въпрос не за един, а за пет незаконосъобразни акта), постановени в рамките на кратък интервал от време – т. е. касае се за незаконосъобразна дейност с висок интензитет, периода от време, през който ищцата е търпяла негативните последици от незаконосъобразните действия. Подробно в самото решение съдът е обсъдил всяка една от кумулативно предвидените предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което прави решението обосновано. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения решението на административния съд в оспорената му част е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят сторените разноски в производството пред настоящата инстанция, като касатора следва да заплати сумата в размер на 500 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2021 г. на л. 8 от делото. Настоящия съдебен състав, намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляването му до минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същия е съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като следва да се посочи, че процесуалния представител на ответника е представил отговор на касационната жалба и се е явил в съдебно заседание видно от Протокол от 03.06.2021 г. на л. 21 от делото, поради което трябва да се присъди в претендирания размер. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,