Решение № 7853 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2011 г.

Решение № 7853 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лоренцо Шербечян против решение № 919 от 18.04.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Варна по адм. д. № 520/2011 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 251002989/26.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 814/28.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с която са му определени задължения за ДДС в размер общо на 13 732,98 лева за периода 15.01.08 г. - 31.05.09 г. и лихви върху задължението в размер на 3369 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 792 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Основното оплакване е, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на жалбоподателя за нищожност на РА, поради липсата на дееспособност на ревизираното лице, което е пречка за твърдяната от органа по приходите независима икономическа дейност, извършвана от лицето. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожността на РА, евентуално отмяната на РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за касационно обжалване и от надлежна страна. По отношение на основателността й съдът приема следното: С РА, индивидуализиран по-горе, на ревизирания субект - Лоренцо Шербечян са определени задължения за ДДС за периода от м. 01.2008 г. до м. 05.09 г. Констатациите на органа по приходите са, че ревизираният субект е собственик на 7 (седем) отделни обекта от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, които отдава под наем по силата на договори за наем, сключени от неговата майка - Катерина Шербечян. Направени са изводи, че ревизираният субект получава редовни доходи от експлоатация на материално имущество (наем) чрез законния си представител Катерина Шербечян, поради което е прието, че той извършва независима икономическа дейност. Въз основа на прегледаните договори за отдаване под наем, органът по приходите е формирал извод, че лицето е достигнало прага за задължителна регистрация по ЗДДС, която е следвало да извърши до 14.01.08 г. и която не е направена. На основание чл. 102, ал. 2 от ЗДДС на ревизирания субект са определени задължения за ДДС за периода от 15.01.08 г. до 31.05.09 г. В жалбата си до административния съд, жалбоподателят чрез своя пълномощник е направил следните възражения: Лоренцо Шербечян не е бил длъжен да подава заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като поради непълнолетието му, не е ДЗЛ по този закон; Лоренцо Шербечян не е страна по наемните договори, тъй като в качеството на наемодател те са подписвани от Катерина Шербечян; доходите от наем не са получавани от Лоренцо Шербечян, което се доказва от подадените от Катерина Шербечян данъчни декларации за облагането й с данък върху дохода за 2007, 2008 и 2009 г. Административният съд е приел, че жалбоподателят, чрез своята майка извършва дейност по отдаване под наем на собствените си недвижими имоти, което е експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен приход от него, което е търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Тълкувайки разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ЗЛС и чл. 10, ал. 2 от ДОПК, съдът е направил извод, че макар и непълнолетен, жалбоподателят в качеството му на получател на дохода от отдаваните под наем на недвижими имоти е бил длъжен и е могъл чрез своята майка да подаде заявление за регистрацията по ЗДДС. Съдът е приел, че жалбоподателят е получателят на дохода от наем на недвижимите имоти в качеството му на собственик на последните. Майка му като негов законен представител извършва правните действия по управлението на имотите, като подписва договорите за наем, без да придобива права и задължения на свое име и за своя сметка. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като необоснован и неправилен един от решаващите изводи на съда, който е обусловил и неправилността на постановения съдебен акт. Необосновано съдът е приел, че дейността - отдаване под наем на недвижимите имоти, е извършвана от жалбоподателя и именно той е получателят на приходите от тази дейност. От събраните в преписката 8 бр. договори за наем (лист 26 - 45 от преписката) е видно, че само едни от тях е сключен от Катерина Шербечян като законен представител на Лоренцо Шербечян. Това е договорът от 8.11.09 г. с фирма "Антола" ООД, с предмет - отдаване под наем на сутерен от 200 кв. м. - находящ се в гр. Варна, ул. "Ж. Кюри" № 48. Този договор обаче е ирелевантен за спора, тъй като касае период, извън ревизирания. Във всички останали договори, като наемодател е записана Катерина Вълчева Шербечян. В съдържанието на нито един от тези договори не е отбелязано, че тя действа като представител на своя син Лоренцо Шербечян. От друга страна, в преписката (лист 15 - 21 от преписката) са събрани годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ на Катерина Шербечян за 2007, 2008 и 2009 години, видно от които е, че именно тя в нейно лично качество е декларирала дохода от наем от процесните обекти. От съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства следва изводът, че през ревизирания период дейността по отдаване под наем на въпросните недвижими имоти не е осъществявана от ревизирания субект и той не е реализирал приходи от нея. Само обстоятелството, че отдаваните под наем имоти са негова собственост не е достатъчно, за извода, направен от органа по приходите и възприет от съда, че именно собственикът на имотите е извършителят на дейността и получателят на приходите от нея. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован, а оттам и като неправилен резултатът от извършената ревизия, а именно, че жалбоподателят е данъчнозадължено лице за определените му с РА задължения. Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящата инстанция, административният съд е постановил решение при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до необоснованост на изводите му и до неправилност на крайния резултат. Решението като неправилно следва да се отмени, а вместо това следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски и за двете съдебни инстанции в размер на направените, а именно - 3575 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд