Решение № 4985 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10907/2023 г.
ВАСОсмо отделение19.04.2024 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5533 от 05.09.2023 г. постановено по адм. дело 3661 по описа на Административен съд София-град за 2023 г.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на УОН ЕООД направените по делото разноски в размер на 1 440 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (предходно наименование - ТД Северна Морска), подадена чрез юрк. Шулева срещу решение 5533 от 05.09.2023 г. постановено по адм. дело 3661/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С атакувания съдебен акт по жалбата на УОН ЕООД, е отменено Решение peг. 32-110355 от 06.04.2021 г., издадено от и.д. директор на ТД Северна Морска (сега ТД Митница Варна) към митнически декларации MRN 18BG002002H0058564 от 03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887 от 14.06.2018 г., с което е извършена корекция на обявения тарифен код 1518009590 за стока отработено масло от растителен произход за технически цели, като е определен код по ТАРИК 1518009990, и е увеличен размерът на начислените публични държавни вземания за мито и ДДС - 9 002.85 лв. вносни мита и 1 800.58 лв. ДДС или общо - 10 803.43 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Според касатора, първоинстанционния съд неправилно е кредитирал заключението по повторната съдебно-химическа експертиза (СХЕ), тъй като вещото лице не е категорично, че в изследвания продукт има животински мазнини, а само, че не се е убедил в отсъствието им. Това са само хипотетични предположения, които не са подкрепени с никакви факти, липсва извършен анализ. Твърди, че количеството на маслото по процесната митнически декларации е индустриално и източниците не могат да бъдат заведения за хранене, от които да е събрано маслото. Според касатора логиката е, че източниците са от предприятия, фабрики за производство на чипсове, донъти и др. Неправилен, според изложеното в касационната жалба е и изводът на решаващия състав за неправилното вземане на контролната проба от стоката, въз основа на която са извършени изследванията. Посоченият от вещите лица метод по БДС не е относим към митническия контрол. Методът определен по БДС се прилага в случаите, при които се осъществява качествен контрол върху храните от БАБХ. По отношение на акредитацията на Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/, изразяваме становище, че съгласно чл.2, ал.3 и ал. 4 от Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, акредитацията е доброволна и такава не се изисква като условие за достоверност на извършваните изследвания. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Моли, да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената от УОН ЕООД жалба. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът УОН ЕООД, чрез адв. Чакалов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, съобразно представен списък (л.29) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 440 лв. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение 3677 от 05.04.2023 г., постановено по адм. дело 3394/2022 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е отменено решение 296 от 17.01.2022 г., по адм. дело 4186/2021 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено оспорването на УОН ЕООД против издаденото от директора на Териториална дирекция Северна морска - Агенция Митници (ТД Митница - Варна) решение рег. 32-110355 от 06.04.2021 г. към митнически декларации MRN 18BG002002H0058564 от 03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887 от 14.06.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска (сега Митница Варна), с което същите са коригирани в частта на тарифния код на стока отработено масло от растителен произход за технически цели от 1518009590 на 1518009990 и в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за мито и ДДС. За да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав ВАС е приел, че заключението по СХЕ е своевременно оспорено от дружеството, което е поискало изготвяне на повторно заключение по смисъла на чл. 201 ГПК. ВАС е приел, че като е отхвърлил искането за повторна експертиза, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуално правило, с което дружеството е било лишено от възможност да установи фактите и обстоятелствата, на които основава искането си за отмяна на оспорения административен акт. Направен е извод, че извършеното нарушение, препятства възможността за касационен контрол по правилното приложение на материалния закон, поради което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. ВАС е дал указания, че следва да се допусне повторна СХЕ за изясняване на спорния въпрос какво представляват внесените стоки и дали те следва да бъде отнесена по позиция 1518009590 негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции от КН, или по позиция 15180099 други, като е посочил, че при преценката на заключението на тази експертиза съдът следва да съобрази и приетите в касационното производство писмени доказателства. Предмет контрол пред първоинстанционният съд е било решение с рег. 32-110355 от 06.04.2021 г., издадено от и.д. директор на ТД Северна Морска (сега ТД Митница Варна) към митнически декларации MRN 18BG002002H0058564 от 03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887 от 14.06.2018 г., с което е извършена корекция на обявения тарифен код 1518009590 за стока отработено масло от растителен произход за технически цели, като е определен код по ТАРИК 1518009990, и е увеличен размерът на начислените публични държавни вземания за мито и ДДС - 9 002.85 лв. вносни мита и 1 800.58 лв. ДДС или общо - 10 803.43 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. По делото е установено, че: От дружеството е подадена митнически декларации MRN 18BG002002H0058564 от 03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887 от 14.06.2018 г. за деклариране режим допускане за свободно обращение на отработено масло от растителен произход за технически цели, с код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни - 2 %; държава на изпращане/ износ Тайван; произход Тайван; условие на доставка - CFR Варна. На 04.05.2018 г. от стоката по първата митническа декларация, от контейнери CAIU6153626; TEMU1512497 и TLLU2210126 е взета средна проба за проверка на тарифното класиране. Действието е удостоверено с Протокол за вземане на проба, 37/2002/18/BG2000M016075 от 04.05.2018 г. Пробата е изпратена в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) на Агенция Митници с писмо 32- 128983 от 08.05.2020 г. и Заявка за анализ/експертиза, peг. 32-128983 от 08.05.2018 г. На 22.01.2021 г. е получена лабораторна експертиза, съгласно която анализираната проба представлява нееднородна маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. Посочено е, че в пробата не се установява наличие на метилови естери на мастни киселини или парафинови въглеводороди. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоката не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла (преобладаващо палмово масло или негова фракция). Въз основа на експертното заключение стоката е определена като негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, поради което е прието от митническите органи, че попада в обхвата на код 1518009990 по Комбинираната номенклатура (КН), със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%, който е различен от декларирания с митническите декларации код 1518009590. Този извод е мотивиран и със становището, че декларираният код 1518 00 95 обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла, и техните фракции, но анализираната стока представлява негодна за консумация смес, съставена само от растителни мазнини и масла, резултат от термично обработване на храни. С решение peг. 32-110355 от 06.04.2021 г. митнически декларации MRN 18BG002002H0058564 от 03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887 от 14.06.2018 г. са коригирани, относно обявения от дружеството тарифен код 1518009590 за стока отработено масло от растителен произход за технически цели, като е определен код по ТАРИК 1518009990, и е увеличен размерът на начислените публични държавни вземания за мито и ДДС - 9 002.85 лв. вносни мита и 1800.58 лв. ДДС или общо - 10 803.43 лв. Предмета на спора пред административния съд е бил: кой е правилният и относим за стоката отработено масло от растителен произход за технически цели тарифен код по ТАРИК. Според дружеството кодът е 1518009590 (негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции), със ставка на митото - 2 %, а според митническия орган е 15180099 други, със ставка 7.7 %. При първото разглеждане на спора е прието заключение по СХЕ, което е било оспорено от дружеството. В изпълнение на дадените в решение 3677 от 05.04.2023 г., постановено по адм. дело 3394/2022 г. на ВАС указания, при ново разглеждане на спора е назначена и приета повторна СХЕ. В заключението си вещото лице е посочило, че цялото количество внесена стока е 244 420 кг. нето тегло, в 12 бр. контейнери. Вместо необходимите по стандарт минимум 24 бр. проби, в случая са били взети само три проби, и то само от едната партида на 04.05.2018 г. Експертът посочва, че ако действително пробата е взета от дъното на флекси-танка, то това е груба грешка, тъй като на дъното са всички утайки, а пробата е силно нееднородна и в такъв голям обем е невъзможно хомогенизирането преди пробовземане. Според вещото лице, наличието на животинските мазнини не е категорично доказано. Заключението на вещото лице е оспорено от митническия орган. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението по повторната СХЕ, като компетентно изготвено. За да постанови процесното решение, първоинстанционничт съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допусната съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е издадено в нарушение на материалния закон. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че посоченото в оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието само на растителни масла/мазнини в процесната стока, не е доказано. Първоинстанционният съд е съобразил, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Позовавайки се на експертното заключение по повторната СХЕ, което обосновава заключението за смесен състав на внесената стока, както и въз основа на останалите кореспондиращи помежду си доказателства по делото, решаващият състав е достигнал до извод, че посоченият в декларациите код по КН съответства на нейните обективни характеристики и състав. Първоинстанционният съд е споделил извода на вещото лице, че пробата не е представителна, както и че при вземането й са допуснати нарушения на правилата, по които това следва да бъде сторено. Съдът е посочил, че изследването на процесния продукт е направено в необосновано дълъг период след вземането на пробата, а именно повече от две години, което създава риск от промени в химическите характеристиките на веществата. Посочил е, че променянето на характеристиките и свойствата на отбрания продукт в пробата зависят от условията на съхранение, от опаковката, наличие на висока температура и светлина. Растителните и животински мазнини се влияят от наличието на тези фактори, тъй като се получава т.н. осапуняване, гранясване и др. Съдът се е позовал се на задача 2 от СХЕ, където вещото лице е посочило, че обичайната практика в други подобни лаборатории е пробите да се анализират в едноседмичен срок. Съдът е кредитирал и извода на вещото лице, че при продукти, които не са еднородни по своя характер, хомогенизирането им е невъзможно, като в този случай е необходимо да се вземат по-голям брой точкови проби от различна дълбочина на съответния съд, за да се гарантира представителността на пробата, което в случая не е сторено. Допълнителен аргумент за неправилно взимане на пробите е било и обстоятелството, че същите са взети само от първата партида. Във връзка с извършените пропуски при взимане на пробите, административният съд е обосновал извод за компрометиране на резултатите на експертизата, изготвена от ЦМЛ. Поради това е приел, че посоченото в оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието само на растителни масла/мазнини в отработеното масло е опровергано. Въз основа на неправилно определяне на тарифния код по КН, с оглед обективните характеристики на стоката е прието, че решението на директора на ТД Митница Северна морска (сега Митница Варна) е незаконосъобразно и същото е отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е относно правилното тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническите декларации, от които са взети пробите, като отработено масло от растителен произход за технически цели. С оглед описаните физически характеристики и химичен състав на внесеното масло е необходимо да бъде извършена проверка на преценката на административния орган дали внесената стока в код по КН 1518 009990, така както е направено с атакувания административен акт или правилно е декларирана от вносителя с код по КН 1518 009590, съгласно твърдението на вносителя. Правилно от АССГ, за извършване на необходимата преценка за коректното тарифно класиране е съобразена КН, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък ХС), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен Общи правила за тълкуване на КН, класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на раздеите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане. Според КН в код 1518 се включват животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде. Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а по код 1518 00 99 са класифицирани други видове мазнини, различни от тези, изброени в предходните позиции. От съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, а не само описанието на произхода, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Достатъчно е само наличието на животинска мазнина, дори в минимално количество. Според посоченото в приетата при ново разглеждане на спора СХЕ, пробата представлява отработено масло за технически цели, негодно за консумация от човека и животните и е смес от различни масла/мазнини, които могат да имат включително животински произход. Според вещото лице не може да се направи категоричен извод, че стоката съдържа или не съдържа животински мазнини. Наличието на мастно-киселинен състав, който може да има смесен произход е посочено още при изготвяне на експертизата в ЦМЛ, макар въз основа на нея да не са направени изводи в този смисъл. Основателно се поддържа от вносителя, че за да бъде класирана една стока в код 1518 0095 не е необходимо да бъде установено процентно съдържание на животински мазнини, а само тяхното наличие. Посочения при вноса тарифен код включва не само растителни мазнини, а също така и смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. В тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове фактическите основания на митническия акт и определяне на тарифен код различен от декларирания код 15180095 в процесните митнически декларации, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. С оглед на обстоятелствата в случая не може да бъде споделено безкритично твърдението на касатора, че митническа лабораторна експертиза дава ясен и категоричен отговор по главния въпрос за делото. Ангажираните доказателства в тази насока, включително приетото заключение на повторната СХЕ и възраженията на ответника на този етап са разгледани последователно и обективно от съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Твърдените от касатора отменителни основания не се установяват при съвкупната оценка на доказателствения материал. След запознаване с доказателствата по делото, настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд относно съмнителния начин на вземане на пробата от процесната стока и анализа в рамките на лабораторната експертиза, извършени в административното производство. Твърденията в касационната жалба и писменото становище за спазване на всички изисквания на нормативната уредба при вземането на контролна проба от вносната стока са неоснователни. Несъобразени с нормата на чл. 170, ал.1 АПК са доводите на касатора, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. Визираната норма еднозначно сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да фактическите основания на митническия акт и определяне на тарифен код различен от декларирания код 15180095 в процесните митнически декларации, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Процедурите на които се позовава касатора по чл.46, чл.48 и чл.58 от Регламент (ЕС) 952/2013 са относими към начините за управление на митническия контрол, върху кои стоки се осъществява и на кого са предоставени правомощия за извършването му. Разпоредбите на чл.189-190 от същия регламент са свързани със вземането на проби от стоките по отношение на които се осъществява проверка, но не уреждат технологията за това, а реда по който се извършват-кой може да вземе проба, кой има право да присъства при пробонабирането и т.н. Ето защо, тези норми не подкрепят тезата на касатора, че твърденията на вещото лице по повторната СХЕ за приложимост на БДС EN ISO 5555 са неоснователни. От заключението на повторната експертите, която правилно е кредитирана от съда, се установява, че в описаното в експертизата на МЦЛ не може да се направи категоричен извод, че установените мазнини са само с животински произход. Това е основание да се приеме, че не е налице причина поради която да бъде променен декларирания код от вносителя. Недоказани са твърденията на касатора, че количеството по процесната митнически декларации е индустриално и източниците не могат да бъдат заведения за хранене, от които да е събрано маслото. По делото не е доказано, че източниците от които е събрана мазнината са от предприятия, фабрики за производство на чипсове, донъти и др., а този извод почива единствено на предположения на митническия орган. Като е достигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Ответникът в производството е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1 440 лв., като по делото е представен списък на разноските и доказателства за платен по банков път адвокатски хонорар в претендирания размер. Претендираният хонорар не е прекомерен и следва да се присъди в пълен размер. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение