Решение № 1892 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2013 г.

Решение № 1892 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12710/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Георгиев Хаджитраев, от град Несебър, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1404/26.06.2013 г. по адм. д. № 2286/2012 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-28/01.10.2012 г. на заместник-началника на ДНСК, с която му е наредено да премахне незакон строеж "надстройка от два етажа над съществуваща жилищна сграда", извършен в УПИ V - 33 в кв. 19 по плана на гр. Несебър - старинна част, с административен адрес град Несебър, ул. "Нептун" № 11 като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Незаконния строеж представлява изградени два жилищни етажа над съществуваща двуетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м и светла височина на всеки от надстроените етажи 2.60 м, извършен през 2002 - 2004 г., за чието узаконяване е налице мотивиран отказ. Като такъв и извършен без строителни книжа подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Строежът е извършен през 2002 - 2004 г., видно от заключението на вещото лице, без строителна документация - одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване, претендиран по реда на § 184 ПЗР на ЗУТ, постановен с влязло в сила решение на административен съд Бургас, безспорно сочи на незаконен строеж. С оглед периода на извършване следва да се обсъди допустимостта съгласно нормата на § 16 от ПЗРЗУТ. Поначало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да се премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа следва да се установяват съгласно § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ с оглед времеизвършването му. Това налага установяване дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая е релевантно имало ли е подробен устройствен план, допускащ изграждането на такова строителство или с оглед времето на построяването може да се изграждат постройки на допълващо застрояване за стопански дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план при действието на нормативните актове към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. Заключението на вещото лице, прието като мотивирано и изчерпателно от съда е категорично в тази насока, а именно, че изграденият незаконен строеж не е бил допустим по подробния устройствен план за парцел /УПИ/ V - 33, кв. 19 на "Старинен Несебър", утвърден със заповед от 1981 г., който е и действащ до настоящия момент. Според същия е предвидено запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда - във вида, в който е съществувала към момента на одобряването на ПУП. По отношение на строежа не е установен режим на търпимост по § 16, ал. 3 от ПЗРЗУТ. Същият е реализиран в противоречие на действащото по време на извършването му законодателство респ. е налице нарушение на 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ приложими към датата на издаването на оспорваната заповед. Следователно, строежът не е бил допустим, както по правилата и нормативите действали по време на изграждането му, така и по сега действащия закон - ЗУТ, поради което разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПЗРЗУТ следва да бъде приета за неприложима в настоящия казус. Характеристика на строежа като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на незаконно изградения строеж. Наведените доводи в касационната жалба за липса на съгласуване при издаването на заповедта за премахване с министъра на културата или упълномощено от него лице относно вида и обема на определения за премахване незаконен строеж като попадащ в национален археологически и архитектурно - градоустройствен резерват не следва да се приемат като релевантни относно оспорения съдебен акт. Напротив, първоинстанционният съд е обсъдил същите и е констатирал обосновано, че проектната документация, внесена от касатора за съгласуване в НИПК /Национален институт за паметниците на културата сега Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности/ не е била одобрена от последния, поради непредставяне от настоящия касатор на изисканите му строителни книжа. Липсата на строителни книжа прави ирелевантно съгласуването или не с Националния институт за паметниците на културата, като съгласуването няма отношение към премахването на незаконни строежи. Приемайки заповедта за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,