Решение № 7907 от 16.9.2022 г. на ВАС, III о.

С. Ненков е подал касационна жалба срещу решение 533/01.07.2021 г. по адм. дело 1449/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик с което са отхвърлени предявените от него и от баща му Н. Ненков, заместен от наследниците му П. Ненкова и Д. Ненков, искове срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 (шест хиляди) лева на първия ищец, ведно със мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 728,33 лева за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева за втория ищец, ведно със мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 485,56 лева за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 9.10.2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - П. Ненкова и Д. Ненков не са взели становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба, намира че следва да я остави без разглеждане в частта, в която решението се обжалва в частта за отхвърлянето на исковете, предявени от Н. Ненков, за разликата над 1/3 част от исковите претенции. Административният съд не е конституирал С. Ненков като ищец в качеството му на наследник на баща му Н. Ненков, починал в хода на производството. Независимо че съдът не е държал определение, качеството му на процесуален правоприемник произтича от закона. Конституираните вместо ищеца Н. Ненков негови наследници П. Ненкова - съпруга и Д. Ненков - син не са подали касационна жалба, поради което решението на Административния съд - Пазарджик следва да се счита за влязло в сила в частта за отхвърлянето на исковете на техния наследодател до размера на 2/3 от претендираните от втория ищец обезщетения, съобразно наследствените дялове на двамата наследници, определени на основание чл. 9 , ал. 1 от Закона за наследството. Наследниците в производството, образувано по предявен от техния наследодател иск за обезщетяване на неимуществени вреди, не са задължителни необходими другари, поради което процесуалните действия на един от наследниците не ползват другите наследници. В останалата част касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от страна по делото, засегната от неблагоприятно за нея съдебно решение. Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Ненков и Н. Ненков срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, с която са предявени искове, както следва: иск, предявен от С. Ненков, за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното управление - Панагюрище, иск, предявен от С. Ненков, за сумата 728,33 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., иск, предявен от Н. Ненков за заплащане на обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното управление - Панагюрище, иск, предявен от Н. Ненков за заплащане на сумата 485,56 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на извършване на нарушението на закона от страна на служителите на РПУ - Панагюрище 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразни действия на полицейските служители за ищците са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на личното право на неприкосновеност чрез извършен обиск на автомобил и на жилището за първия ищец и нарушаване на неприкосновеността на жилището на втория ищец. Извършените незаконни действия уронили честта и достойнството на ищците, причинили им срам и унижение. Административният съд установил, че С. Ненков и Н. Ненков, жители на град Панагюрище, подали оплаквания за незаконни действие на полицейски служители в Районното полицейско управление-Панагюрище. По жалбите им били образувани преписки вх. 312 000-14976/2019 г. и вх. 736/2019 г., обединени с преписка 312000-14623/2019 г. и преписка 312000-14735/2019 г. на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик. На 09.10 2019 г., при управление на лек автомобил, С. Ненков бил спрян за проверка от дежурен патрул на Районно полицейско управление - Панагюрище. Проверката била наредена от командира на отделението, тъй като било получено съобщение, че водачът на лек автомобил Нисан Микра, с рег. [рег. номер], С. Ненков управлява автомобила след употреба на наркотични вещества. При проверката било установено, че С. Ненков не носи лични документи. Той представил свидетелство за управление на моторно превозно средство и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, но нямал заплатена задължителна застраховка. С. Ненков бил подложен на алкотест за алкохол с дрегер, при което не била установена употреба на алкохол. По сведения на служителите на Министерството на вътрешните работи той видимо бил неспокоен, неконцентриран и треперел. Поради това проверяващите решили да го подложат на тест за употреба на наркотици. Отвели го до сградата на районното полицейско управление. Тъй като нямало наличен материал за тестване, С. Ненков бил поканен да даде проба за наркотици, която той отказал. Поради отказа му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, иззето му било свидетелството на управление на моторното превозно средство и му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Трима служители отвели С. Ненков до дома му, за да вземе документи, необходими за съставянето на протоколи за извършените проверки и за акта за извършване на административно нарушение. При влизането в дома на С. Ненков служителите имали неговото съгласие и това на баща му. Служителите твърдели, че влезли само в стаята на втория етаж, ползвана от С. Ненков. Ненков търсел документите дълго време, защото стаята му била в безпорядък. Направен бил само визуален оглед на стаята, като не било установено държането на наркотични вещества. По делото е разпитан свидетеля И. Симеонов, чиито показания съдът възприел като достоверни и непротиворечиви, но основани на непреки наблюдения. Според показанията на свидетеля, С. Ненков му разказал за извършения от полицейски служители обиск при проверка на пътя. Проверката продължила в дома му, където полицейските служители проверили вещите му в помещенията на двата етажа, а също и на приземния етаж, където живеел баща му. Жилището било претърсено, имало дрехи по земята и отворени розетки на кюнците. Свидетелят е разбрал, че проверката била по повод съмнения за притежаване на наркотични вещества марихуана. Посещението на полицейските служители се отразило най-тежко на бащата на С. Ненков, който бил съсипан и притеснен, че могат да обвинят сина му. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. По делото не били доказани незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника при извършване на проверка на автомобила и в дома на ищеца, които са да уронили неговата чест и достойнство и са му причинили срам и унижение. Полицейските служители проверили С. Ненков след подаден сигнал за притежаване на наркотични вещества, което означавало, че действията им се основават на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за движението по пътищата. Поради отказ на С. Ненков да му бъде извършен текст на наркотици му бил съставен акт. Той можел да обжалва последващо съставените наказателни постановления и ако те бъдат отменени, да търси обезщетяване на причинените му вреди. Що се отнасяло до извършения обиск, не били събрани доказателства, които по безспорен начин установяват, че проверката на помещенията е проведена така, както се твърди в исковата молба. Разпитаният по делото свидетел не присъствал на проверката, а възприел казаното от ищеца, като следвало да се отчете, че той е близък негов приятел, поради което показанията му не следвало да се вземат предвид. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е направил противоречиви и логически неиздържани фактически констатации, без да посочи доказателствата, които са техен източник. При противоречие в доказателствата съдът е длъжен да го обсъди и да поясни кои са доказателствата, на които дава вяра, и защо изключва други, когато установява обстоятелствата, характеризиращи предмета на спора. В случая изложението на съда почива на факти, които не са изяснени в пълнота . Според отразеното в решението, С. Ненков е бил спрян на пътя за проверка заради получен сигнал, че управлява лек автомобил след употреба на наркотици. По нататък в мотивите се посочва, че след като го спрели, служителите на Министерството на вътрешните работи решили да му направят тест за наркотици, тъй като изглеждал видимо объркан. С. Ненков бил отведен в Районното полицейско управление - Панагюрище вместо в съответното медицинско заведение за провеждане на тест за употреба на наркотични вещества. Впоследствие е бил придружен от трима полицейски служители до дома му, за да вземе документи, необходими за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, въпреки, че е носел свидетелство за правоуправление и самоличността му е установена. Макар че служителите придружили С. Ненков до дома му, за да си вземе документи (не е посочено какви и каква е била необходимостта от тях), те влезли в жилището и извършили визуален оглед за държане на наркотични вещества. Разпитаният по делото свидетел възпроизвежда различна от описаната фактическа обстановка за посещението на полицейските служители в дома на С. Ненков. Първоначално съдът оценил показанията му като достоверни и непротиворечиви. Последващо в мотивите си посочил, че не ги приема, тъй като свидетелят не бил очевидец и бил приятел на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че позовавайки се на заинтересованост на свидетеля, административният съд е следвало да обсъди неговите показания заедно с другите, събрани по делото доказателства, и тогава да направи извод дали приема за доказани или недоказани определени факти. Административният съд не е подложил на обективен анализ всички, събрани по делото, доказателства, както и доводите на страните. Съдът не е взел отношение по съдържанието на представения протокол от 9.10.2019 г. за извършена проверка на помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, съставен от служител на Районно управление - Панагюрище, в който обаче е записано, че С. Ненков дал съгласие за проверката. Не е анализиран и представеният протокол от 9.10.2019 г. за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещите, превозвани в тях. Прави впечатление, че протоколът е съставен от инспектор С. Рупов, в присъствиeто на свидетеля Д. Кършев. Същевременно в съпроводително писмо 310000-7581/25.10.2019 г. на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик е посочено, че проверката на пътя на лекия автомобил, управляван от С. Ненков, е извършена от младши инспектор С. Иванов и младши инспектор И. Левичаров. Съдът не се е занимал с данните, събрани при извършените административни и прокурорски проверки, образувани по жалбите на ищците. В постановление 736/2019/09.01.2020 г. за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура Панагюрище и постановление 244/2020/24.02.2020 г. на Окръжна прокуратура Пазарджик са отразени факти, свързани с неизпълнение на задължителни действия за законосъобразно провеждане на проверка връчване на протокол за проверка на автомобил по реда на чл. 81 ЗМВР и за извършване на проверка на помещение по реда на чл. 83 ЗМВР. В прокурорските постановления е споменат факт, който съдът въобще не е обсъдил - провеждането на беседа със С. Ненков при пристигането му в Районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи - Панагюрище със служителя П. Вълков. Отвеждането в полицейското управление на лице, което не присъства там по свое желание, се извършва по ред и на основания, предвидени в закона. Нарушаването на нормативните правила поставя лицето в положение на задържане, при което се засяга правото на свобода и сигурност, защитено от чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По делото липсват доказателства, че присъствието на С. Ненков в районното управление е удостоверено чрез вписване на същото, с посочване на съответното основание, което да изключи хипотезата на задържането му. Съдът не е направил верен извод и що се отнася до разпределението на доказателствената тежест. Доказателствената тежест за установяване на законосъобразния характер на предприетите от служителите на Районно управление - Панагюрище действия носи ответникът, а не ищците, както е счел административния съд. Първоинстанционният съд не би могъл да оцени действията на полицейските служители като законни, без да ги съпостави с приложимите правни норми, уреждащи правомощията на служителите на Министерството на вътрешните работи при проверка на превозно средство ( чл. 81, ал. 2 ЗМВР), задържане на лице (чл. 72 ЗМВР), съпровождане на лице (чл. 77 ЗМВР), обиск на лице (чл. 80 ЗМВР), проверка на лични вещи (чл. 81, ал. 1 ЗМВР), проверка на помещение (чл. 83 ЗМВР). Административният съд не е дал указания и за отстраняване на неяснотата относно претенциите на ищците в частта, в която претендират изтеклата законна лихва върху главницата за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., и законната лихва, считано от 09.10.2019 г. С оглед констатираните отменителни основания решението на административния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените от С. Ненков искове: иск за сумата от 6000 (шест хиляди) лева, иск за сумата 728,33 лева, представляваща изтеклата мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 728,33 лева за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г., и законната лихва, считано от 9.10.2020 г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете на С. Ненков като наследник на Н. Ненков в размер на 1/3 част от претендираните 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, от сумата 485,56 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за забава за периода 09.10.2019 г. 18.12.2020 г. и законната лихва, считано от 9.10.2020 г. В тези части делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. Разноски на страните не се възлагат, тъй като разглеждането на делото продължава. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд