Решение № 1202 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2007 г.

Решение № 1202 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от П. кооперация "С" - град С., област Х. против въззивно решение № 13/14.5.2007 г. по гр. д. № 619/2006 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: П. кооперация "С" - град С., област Х., е предявила против "А" ЕООД от град С., област Х., иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че кооперацията е основана на 9.02.1919 г. и има съдебна регистрация. Твърди се също така, че след настъпили промени в правния статут на кооперативните организации в региона е била вписана в регистъра на съда РПК "С", като са били закрити партидите на кооперациите в селата, влели се в ГПК "Н" - С., която съгласно протокол от 25.01.1973 г. е взела решение за изграждане на РПК. Излага се, че в нея са се влели селски и градски потребителни кооперации, които били учредители на РКС "И" и тази промяна е вписана в районния съд, правоприемник на последния е ГПК С., впоследствие ПК "С". Излагат се и съображения по съществото на иска. С решение № 133/13.7.2006 г. по гр. д. № 188/2004 г. Свиленградският районен съд, е отхвърлил иска. С решение № 103/14.5.2007 г. по гр. д. № 619/2006 г., по въззивна жалба от ищеца - ПК "С" - С., Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е правоприемник на РКС "И". Съдът е стигнал до извод, че РПК -Свиленград, преименуван впоследствие на ПК "С", и РКС "И" са различни правни субекти, независимо от многобройните вливания. Поради това е направен краен извод, че липсата на правоприемство е достатъчно за да се приеме, че искът е неоснователен и недоказан. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че ищецът не е възстановена кооперация по смисъла на закона, а само преименувана, одържавеното имущество от РКС "И", което се претендира, не е собственост на ищцовата кооперация. Срещу въззивното решение Хасковският окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца ПК "С" - С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.). Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв. К, която депозира и писмена защита. Ответникът по касация - "А" ЕООД - С., посредством процесуалния си представител - адв. А, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Депозирана е и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразено в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно и обосновано Хасковският окръжен съд е приел, че ищецът - касационен жалбоподател, не е правоприемник на РКС "И". Обсъдени са в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации са обосновани и правно логични. Съдът е анализирал фактите в тяхната последователност. Правилно е прието, че представеното по делото удостоверение на ОКС - Х., не следва да се зачете. То е частен свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила следва да се обсъжда ведно с останалите доказателства по делото. Освен това обстоятелствата по визираното удостоверение следва да бъдат доказани с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, което не е сторено. Този извод се подкрепя и от извода на съда, че ищецът не е доказал, че е член в РКС "И" Т. правоприемство следва да бъде установено по безспорен начин, а не да е логически вероятно. Освен това липсват данни, че в имуществената сфера на кооперациите, участвали в РПК - С., е внесено имущество от имуществената сфера на Д. търговски предприятия. Нито едно от ангажираните по спора доказателства не установява такъв факт, нито това е посочено във визираните от жалбоподателя ПМС. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че жалбата е неоснователна. Обстоятелството, че с решение от 29.6.2004 г. по гр. д. № 356/2003 г. ВКС е прието за установено, че касаторът е правоприемник на РКС "И", е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) в случая е неприложима. Страните по това дело не са идентични със страните по настоящия спор. Освен това решението и мотивите на съда по посоченото дело не обвързват настоящият състав на ВКС. Без разглеждане следва да се оставят останалите, наведени в касационната жалба доводи, тъй като те се отнасят до спора по същество и би следвало да бъдат обсъждани само, когато е доказано правоприемството. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.,