Решение № 5082 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 196/2021 г.

Решение № 5082 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 196/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "М. И." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 22, срещу решение № 1677 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 4009 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2153-15-322 от 13.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 55 и чл. 60 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците П. З. и Н. З., и двете от гр. Кричим, обл. Пловдив, са оспорили касационната жалба в писмен отговор. Ответниците К. З. и Р. З., и двамата от гр. Кричим, обл. Пловдив, са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-322 от 13.12.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-311 от 08.11.2016 г. на определеното длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 23.08.2016 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Г. З. - работник в "М. И." ЕООД - при пътно-транспортно произшествие със служебен бус, с който лицето е пътувало от основното си място на живеене до работното си място обект "Асарел Медет". С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "М. И." ЕООД, след като е обосновал извод за издаване на оспорените актове без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от КСО. Изводите на съда се основават на извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че по време на настъпване на злополуката пострадалият се е предвижвал със служебен бус от местоживеенето си до работното си място, за да изпълнява трудовите си функции. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила на чл. 58 – чл. 60 от КСО са неоснователни. В хода на съдебното производство е оборено твърдението на осигурителя за неподадена от него декларация за трудова злополука по чл. 57, ал. 1 от КСО, като съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно - графологична експертиза декларацията е била подписана именно от управителя на дружеството - осигурител. Неспазването на срока по чл. 60, ал. 1 от КСО не представлява съществено нарушение, което е опорочило издаденото разпореждане до степен на недействителност. Забавата не се дължи на неоправдано бездействие на административния орган, а на усложнената фактическа обстановка при разследването на трудовата злополука, при която са пострадали в различна степен петима работници но "М. И." ЕООД. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено на 15-ия ден от съставянето на протокол № 38 от 24.10.2016 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 23.08.2016 г. 14-дневният срок по чл. 60, ал. 1 от КСО не е преклузивен, а инструктивен, поради което изтичането му няма за последица прекратяването на правомощието на компетентния орган да издаде административния акт. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено компетентното длъжностно лице – М. Е., определено със заповед № 1015-15-298 от 02.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал. 1 и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Противоречащо на данните, предоставени от самия осигурител, е обективираното в касационната жалба твърдение за липса на доказателства относно местоработата на загиналия работник в "Асарел Медет". В подадената от осигурителя декларация вх. № 5101-15-249 от 23.08.2016 г., в т. 21, т. 23 и т. 24, е посочено, че злополуката е станала по обичайния маршрут на път към работното място, а в т. 25 и т. 26 е конкретизирано, че пътуването е било в служебен бус към обект "Асарел Медет". Видно от протокол № 38 от 24.10.2016 г., съставен по реда на чл. 58 от КСО за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 23.08.2016 г., осигуреното лице е пътувало със служебен бус, собственост на работодателя, който е бил шофиран от П. Б. съгласно заповед № 37/11.03.2016 г. на управителя на "М. И." ЕООД. По делото е приложен списък на работниците на "М. И. ЕООД, които пътуват по маршрута гр. Кричим – с. Цалапица – с. Говедаре – "Асарел Медет" АД – гр. Панагюрище и обратно, в който присъства и пострадалото лице. Изминалият сравнително дълъг период от време от издаването на заповед № 37 от 11.03.2016 г. до настъпването на злополуката насочва към извод за регулярно, системно извършване на превоза на работници на дружеството по посочения маршрут. В деня на настъпване на злополуката извършваният служебен превоз е следвало да осигури явяването на работника на обект "Асарел Медет", където в рамките на редовното работно време да извърши възложената му работа по трудов договор. Механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата около инцидента са безспорно установени и по НОХД № 544/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, възпроизведени са в мотивите към влязлата в законна сила присъда и към решението по ВНОХД № 323/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КСО, поради което внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, причинило смъртта му по време на обичайния път от основното местоживеене до работното място, правилно е било квалифицирано като трудова злополука. Оспорените административни актове са законосъобразни и като е отхвърлил подадената срещу тях жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, се определи в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с с чл. 78, ал. 8 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на четиримата ответници – физически лица, е заявил, че не претендира разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,