Решение № 2345 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2020 г.

Решение № 2345 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Стефанов от гр. София, срещу Решение № 1406 от 27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2096/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да бъде постановено друго по същество на спора, като бъде уважен предявеният иск изцяло. Претендира разноски. Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Овнарски, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на С. Стефанов против НАП, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на 2 280 лева, изразяващи се в "подлагане на психически тормоз, предизвикване на емоционален стрес, притеснения, безпокойство и негодувание и причинените от тях болка и страдание", ведно с лихвите по обезщетението до изплащането му и разходите по делото, причинени от бездействие на служители на НАП в периода от 29.11.2010 г. до 29.02.2012 г., изразяващи се в несвоевременно отразяване на заплатените от ищеца суми за здравно осигуряване в информационната система, вследствие на което са били прекъснати незаконосъобразно здравноосигурителните му права. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният иск, като е приел, че ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно: незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, на които като пряка и непосредствена последица се основават претендираните вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателства и доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон: "Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи." Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Анализирал е фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства и при преценката им е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице нарушение на материалния закон. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се основава на твърдяно незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неотразяване на актуални данни в електронната система на НАП на внесените здравноосигурителни вноски, вследствие на което е настъпило прекратяване на здравноосигурителните права на ищеца в исковия период, довело до преживените от него негативни емоции, притеснения, стрес и др., описани подробно в исковата молба. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установяват незаконосъобразни фактически бездействия на служители на ответника, които да основават претендираните вреди. Данните за здравноосигурителния статус на ищеца са били отразени в съответствие с неговото поведение, изразяващо се в неравномерно, несвоевременно и неточно изпълнение на задълженията му в съответствие с нормативно установените задължения на осигурените лица и сроковете за изпълнение на тези задължения, от една страна и от друга, на нежеланието му да съдейства на административния орган за изясняване на здравноосигурителния му статус. Това води до извода, че прекъсването на здравноосигурителните права на Стефанов се дължи изцяло на виновното му поведение, което, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, изключва отговорността на държавата. С оглед на изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, искането на касаторът за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата й редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение