Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г.

Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7204 от 26.11.2014 г., Административен съд - София-град е: 1) отменил по жалба на Ане Спасов Захариев решение № РО - 348 от 02.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, с което е отхвърлена жалба вх. № ЖП - 298 от 13.05.2014 г. срещу разпореждане № 7102206785/16 от 30.01.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - София-град; 2) върнал преписката на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - София-град за решаване на въпроса по същество, съобразно с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, чрез надлежно упълномощената юрк. Стоянова. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като вместо него касаторът претендира съдът да отхвърли жалбата на Ане Спасов Захариев. Ответникът по касация - Ане Спасов Захариев от гр. София, представляван от съпругата си Данислава Захариева, надлежно упълномощена с пълномощно от 08.05.2015 г., в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - София-град, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е определена началната дата на отпускане на пенсиите, съобразно правилата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора. За да отмени оспореното пред него административно решение първоинстанционният съд е формулирал извод, че административният орган неправилно е приложил закона при определяне на датата за отпускане на пенсията за инвалидност на Ане Захариев. В мотивите си решаващият съд е изложил доводи за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, които доводи се споделят и от настоящата инстанция, като с диспозитива на решението правилно административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане. Административен съд - София-град подробно и задълбочено е изяснил спорния по делото въпрос, а именно кой е началният момент за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност на заявителя Ане Спасов Захариев. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че пенсията е следвало да бъде отпусната от датата на инвалидизирането на лицето, съгласно ЕР на ТЕЛК № 2204 от 02.07.2013 г., т. е. от 27.06.2013 г., а не от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ - София-град - 14.01.2014 г. От фактическа страна е установено, че Ане Захариев е подал заявление на 14.01.2014 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност и за социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, като е представил необходимите документи за осигурителен стаж и експертно решение (ЕР) № 2204 от 02.07.2013 г., с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, вид и степен на увреждане - общо заболяване с дата на инвалидизиране 27.06.2013 г. и срок на инвалидност - три години. Административен съд - София-град е отбелязал в мотивите на решението си, че посоченото ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 16.07.2014 г., но видно от положения върху експертното решение печат от Столична РЗИ, то е влязло в сила на 22.07.2013 г., поради което настоящият състав приема да правилна датата, отбелязана върху печата. Заявлението за отпускането на пенсиите, както бе посочено по-горе, е подадено на 14.01.2014 г., т. е. в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на чл. 94, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 2 от КСО в относимата редакция (сега ал. 3), като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и социална пенсия за инвалидност. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая определеният краен процент на трайно намалената работоспособност в експертното решение на ТЕЛК е с дата на инвалидизиране 27.06.2013 г., следователно от тази дата за Захариев възниква правото за пенсия, но след като експертното решение влезе в законна сила и придобие статута на стабилен административен акт. Предвид изложеното настоящият състав счита, че при тази специфична хипотеза ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - София-град неправилно е определил като начална дата за отпускане на пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО датата на подаване на заявлението - 14.01.2014 г., и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изречение 2 от КСО. В случая посочената разпоредба е неприложима, тъй като едва с влизането в сила на ЕР № 2204 от 02.07.2013 г. на ТЕЛК, а именно на 22.07.2013 г. (според печата поставен от Столична РЗИ), с което е определен 100 % трайно намалена работоспособност и така е установен с обратна сила правнорелевантния факт по чл. 73, ал. 1 от КСО, за заявителя Ане Спасов Захариев е започнал да тече 6 - месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, тъй като от влизане в сила на експертното решение обективно е възникнала възможността да поиска изплащането на пенсията по чл. 74, ал. 1 от КСО и пенсията по чл. 90а от КСО, като подаването на заявлението на 14.01.2014 г. е в срока по чл. 94, ал. 1 от КСО. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, а доводът на касатора за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на чл. 94 от КСО, е неоснователен. Предвид горното решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,