Решение № 5393 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР), срещу Решение 132 от 12.10.2023 г. на Административен съд Търговище по адм. дело 144/2022 г., в частта, с която е отменено Решение РД-02-36-671 от 28.07.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта по т. 4, с която на Община Попово е установено публично задължение в размер на 84 925,69 лв. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал фактическата обстановка, касаеща т. 4 от атакуваното решение. Сочи, че в мотивите на оспорвания акт, ясно и подробно са описани фактите, обуславящи установяването на публично вземане в размер на 84 925,69 лв., с посочване на съответните правни основания за издаването на акта, съответстващи на фактическите установявания. Според касатора разликата между платени и верифицирани разходи по проекта се установява като надплатена сума и на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/2018), следва да бъде възстановена от бенефициера, поради което е установено публично вземане в размер на 84 925,69 лв., на основание извършена окончателна проверка по чл. 19, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3/2018 г. при верификация на окончателно искане за плащане. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната му част. Претендира направените за двете инстанции разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от ответника. Ответникът по касационната жалба Община Попово, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт. Прави искане за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. З. Орсов, Адвокатска колегия Сливен. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: Между Община Попово и УО на ОПРР е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) за изпълнение на проектно предложение "Подобряване на енергийната ефективност в 2 многофамилни жилищни сгради в гр. Попово с адреси: [адрес] и [адрес]". На 25.05.2021 г., във връзка с изпълнението на проекта, Община Попово е сключила договор с изпълнител ЕТ АС - Строй - Я. Славчев" на стойност 523 645, 97 лв. без ДДС. На 02.06.2021 г. Община Попово и "Топ Строй" ЕООД са сключили договор на стойност 364 066,30 лв. без ДДС. На 07.04.2022 г. в ИСУН 2020 е постъпило искане за плащане 3 (окончателно) по АДБФП на Община Попово. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. По повод искането е проведена кореспонденция между УО и бенефициера, при която от последния са изискани и съответно представени документи свързани с изпълнението на проекта и допълнителните непредвидени разходи. При извършена проверка на място в периода 20 - 21.06.2022 г. от комисия съставена от двама представители на УО и двама представители на бенефициера са съставени два протокола за измерване, в които са отразени констатациите на комисията относно количеството измерени строително - монтажни работа във връзка с проекта. На 28.07.2022 г. с Решение РД-02-36-671 на ръководителя на УО на ОПРР на Община Попово е отказана верификация на разходи за изпълнение на проект: Подобряване на енергийната ефективност в две многофамилни жилищни сгради в гр. Попово с адреси: [адрес] и [адрес] общо в размер на 72 649, 07 лв. (т. 1, 2 и 3 от решението). С т. 4 от решението платени разходи към бенефициера - Община Попово в размер на 84 025,69 лв. са определени за надплатена сума, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/2018, във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отчетено е вземане в размер на 84 925,69 лв. от Искане за плащане 1 (авансово) от 03.11.2020 г. по АДБФП. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че, в частта му по т. 1, 2 и 3, е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. По отношение на т. 4 съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен при липса на фактически установявания, а вследствие на тях и липса на мотиви, обусловили крайния му резултат. Приел е, че позоваването на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3/2018 е формално, тъй като според нея при верификация на окончателното искане за плащане, Управляващият орган извършва преглед за спазване условията по чл. 1, ал. 2, т. 1 от същата наредба, какъвто не е извършен. Обоснован е извод, че административният орган не е мотивирал акта си по какъв начин е изчислил процесната сума, приемайки я за надплатена и подлежаща на възстановяване от Община Попово, в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 1, 2 и 3 и незаконосъобразност в частта му по т. 4, в която част го е отменил и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Решението, в обжалваната му част, е правилно. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба Н 3/2018. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В алинея втора и трета на същата норма е определен редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 Управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 Управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Тъй като в случая става въпрос за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, съгласно която ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Очевидно производството по установяване на недължимо платени или надплатени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му досежно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай, обратно - извършва се повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред, а именно производството по чл. 166 ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане. Оспорваният в настоящото производство акт, в частта му по т. 4, по същността си представлява акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Същият обаче е издаден без да се проведе надлежно производство по реда на АПК и без да са налице предпоставките за образуването му. АУПДВ следва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да безспорно по основание и размер. В случая към момента на издаването на акта, с характер на АУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите по Искане за плащане 3 не е бил влязъл в сила, поради което няма как да бъде издаден законосъобразно акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 4, е правилен, поради което съдът правилно го е отменил. Решението, в обжалваната му част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи, че съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В случая актът, в частта по т. 4, не е издаден по инициатива на бенефициера, поради което, след отмяната му, за ръководителя на УО не възниква задължние за произнасяне. Решението обаче, в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, не е обжалвано и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на Община Попово направените и доказани по делото разноски в размер на 8 928,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и процесуално представителство от 07.12.2023 г., фактура и платежно нареждане. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд