Решение № 133 от 4.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3502/2015 г.

Решение № 133 от 4.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3502/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Производството е образувано по предявена на 13.11.2015 г. искова молба от Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника й адв. О. Р., срещу АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ АД с ЕИК[ЕИК] от [населено място], за отмяна на решение от 08.06.2015 г. по арб. дело № 153/15 г. на Арбитражен съд В. при СППМ /Сдружение за правна помощ и медиация/, на осн. чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗМТА. Ищцата твърди, че на 26.10.15 г. е получила покана за доброволно изпълнение, от която е научила за осъдителното арбитражно решение. Излага, че е осъдена от арбитражен съд, който никога не е приемала и без да е била уведомена за проведеното от него производство. В договора й с ответника не съществува арбитражна клауза. Призовавана е на адрес, на който се намира продаденият от нея с посредничеството на ответника недвижим имот, поради което и няма как да пребивава там. С оглед липсата на надлежно призоваване, не е узнала за воденото против нея дело и е невъзможно да се счете, че е приела пасивно разрешаването на спора от арбитраж. Ответникът, чрез пълномощника си ю. к. Р. М., оспорва допустимостта на исковата молба с твърдения, че същата е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, както и нейната основателност. Излага доводи за редовността на връчените по арбитражното дело книжа, вкл. че арбитражният съд е положил усилия да издири актуален настоящ и постоянен адрес на ищцата и книжата са изпращани именно на него. Сочи, че от неизпълнение на задълженията си по чл. 90 и чл. 99 ЗГР ищцата не може да черпи изгодни правни последици. Поддържа, че са спазени правилата за призоваване по ЗМТА, ГПК и Правилника на Арбитражен съд В. при Сдружение за правна помощ и медиация, поради което ищцата не е била лишена от правото на участие и защита в арбитражното производство. Счита, с оглед надлежното й уведомяване относно процеса, че производството е валидно проведено, на основание фикцията на чл. 2, ал. 4 от Правилника на същия арбитражен съд, според която писмено арбитражно споразумение е налице и когато ответникът в арбитражното производство не оспори изрично в срока за отговор компетентността на арбитражния съд. Моли исковата молба да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените разноски. В проведеното открито съдебно заседание представител на ищцата не се явява, но от нейно име е депозирал молба за даване ход на делото, съдържаща писмена защита и доказателства за разноските, присъждането на каквито претендира. Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с предмета на спора, намира следното: Исковата молба е подадена в законоустановения тримесечен срок от получаване на решението /28.10.2015 г./, съгласно изискването на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е допустима. С атакуваното арбитражно решение Д. С. Д. е осъдена да заплати на АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ АД сумата 4 547.30 лв. /левова равностойност на 2 325 евро/ - неустойка за неизпълнение на договорни задължения, съгласно Ексклузивен договор за посредничество с продавач от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.032015 г. до окончателното й плащане, както и сторените разноски, в общ размер на 932.31 лв. Безспорно е между страните, а и е констатирано в постановеното решение, че те не са сключили писмено арбитражно споразумение. Компетентността на арбитражния орган е обоснована с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА. Също така не е спорно, че препис от исковата молба и доказателствата, както и от актовете на АС по образуване на делото и определяне на арбитър не са били реално връчени на ищцата. Съобразно известията за доставяне на [фирма], пратката двукратно не е била потърсена от адресата /на неговия постоянен и настоящ адрес/. В чл. 2, ал. 4 от представения по делото Правилник на Арбитражен съд В. е установена фикцията, че писмено арбитражно споразумение е налице и когато ищецът предяви иск пред АС, а ответникът не оспори в срока за отговор компетентността на съда. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК формира следните правни изводи: Съгласно чл. 47, т. 2 ЗМТА, арбитражното решение подлежи на отмяна, ако липсва сключено арбитражно споразумение или същото е недействително. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор. Съобразно изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, арбитражно споразумение е налице при постигнато писмено съгласие между страните, оформено в нарочно споразумение или като клауза в друг подписан документ, с което се възлага на посочения в него арбитраж да реши всички или някои от споровете, които могат да възникнат или вече са възникнали между страните, въз основа на договорно или извъндоговорно правоотношение. При определени предпоставки законът признава компетентност на арбитражния съд за разглеждане на конкретен правен спор и при липса на нарочно писмено споразумение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, арбитражното споразумение се счита сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. Ако са изпълнени горните изисквания, арбитражното споразумение се счита за съществуващо и постановеното решение не подлежи на отмяна по реда на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Приложението на така уредената в чл. 7, ал. 3 ЗМТА фикция, като изключение от общите правила, изисква активно поведение на ответника по спора, посредством предприемане на процесуални действия по делото. То може да се обективира както в изрично заявление, потвърждаващо компетентността на арбитражния орган, така и в участие /изразяване на становище по материални и процесуални въпроси, устно или писмено/, но при неоспорване на компетентността на арбитража, равносилно на мълчаливото й потвърждаване. Редовното уведомяване на ответника в арбитражното производство, дори да се счете, че такова в случая е налице, при липса на нито едно от посочените по-горе процесуални действия, не може да се приравни на участие в производството по смисъла на чл. 7, ал. 3 пр. 2 ЗМТА. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗМТА /че възражението против компетентността на арбитража трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба/ не е аргумент за противното. Тя не трябва да се тълкува изолирано от нормата на чл. 7 ЗМТА, а предвидената с нея преклузия следва да намери приложение в случая, когато страната е подала отговор на исковата молба /т. е. участва в производството/, без да оспори с него компетентността на арбитража. При липса на арбитражно споразумение, ответникът не е длъжен да вземе участие в арбитражното производство, ето защо, ако той бездейства по тази причина, чл. 20, ал. 1 ЗМТА е неприложим. В конкретния случай ищцата не е участвала в арбитражното производство, поради което не са налице изискванията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, за да се счете, че арбитражно споразумение между страните съществува.