Решение № 2144 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2012 г.

Решение № 2144 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Садат" ООД против решение № 762/02.04.2012 г., постановено по адм. д. 3240/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение за подмяна на митническа стойност № 1751/21.11.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0126808/20100819 са определени митническа стойност по фактура № 948962, серия А от 17.08.2010 г. за стока № 1 в размер 10 445,94 лева = 6 480 щатски долара и за стока № 2 508,58 лева = 333 щатски долара и ДДС за доплащане в размер на 1 112,08 лева ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоките под режим - 19.08.2010 г., до датата на погасяване на задължението. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според него съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платената или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки, в които се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - териториална дирекция на Националната агенция по приходите - Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства административният съд е установил, че на 19.08.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0126808/20100819 "Садат" ООД е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока № 1 - препрат за поддържане на косата - шампоан марка "Кортекс" с нето тегло 4305 кг., и стока № 2 - самозалепваща се лента, на роли, напечатана с широчина ненадвишаваща 20 см., с нето тегло 4 кг. с държава на изпращане Турция и изпращач "ЕКО -KIM TEMIZLIK URUNLERI SAVANY VE TIC. STI. " гр. Гебзе. За стоката е представена фактура № 948962 от 17.08.2010 г. на стойност 2758 евро и на тази база е декларирана митническата стойност. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление декларираната митническа стойност е приета от митническите органи. Представената фактура и останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация, като с писмо № 4420/9 от 30.08.2011 г. е получен отговор от турските митнически власти, с приложени копия от фактура № 948962 от 17.08.2010 г. и ЕАД № 10341200ЕХ159495 от 18.08.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция, осъществена от посочения по-горе изпращач. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и вносната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 2758 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представените от турските митнически власти копия от фактурата и износната декларация е видно, че условията на доставка са "EXW Коджели", а стойността на стоката е 6813 щатски долара. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила митническата стойност за стока № 1 в размер на 10445,94 лева, представляващи левовата равностойност на 6480 щатски долара, а за стока № 2 - 508,58 лева, представляващи левовата равностойност на 333 щатски долара при курс за митническите цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение 1 щатски долар = 1,52597 лева. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 557,65 за стока № 1 и 0,43 лева за стока № 2. За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решението на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката - пакетен лист под режим - "свободно обръщение и крайно потребление", първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност и е кредитирал представените от турските митница документи. Съдът е потвърдил фактическия извод на административния орган, че действителната стойност на внесените стоки е по фактурата, представена при износа, а не по тази, представена по вноса. Обжалваното решение е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от износителя. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в нея стойност 2758 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 948962 от 17.08.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски пред двете инстанции, за които е представил доказателства, в размер общо на 75 лева държавна такса за двете инстанции и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение - общо 225 лева разноски за двете инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение